Юруш на моноспектаклите!

Печелившата стратегия на актьорите - сами на сцената с текст от живота си

"Истинско майсторство е да пълниш залите със собствената си енергия, а не с тази и на колегите си. Така осъзнаваш къде си на театралния небосклон и въобще звезда ли си."

Това твърди актьорът Антон Радичев, чийто моноспектакъл очакваме с нетърпение съвсем скоро. Актьорът ще е поредният в съревнованието - да пълни зали след пандемията със собственото си излъчване.

Преди него това направиха: Мариус Куркински, Алекс Сърчаджиева, Влади Въргала, Михаил Билалов, Валери Йорданов, Деян Донков, Христо Мутафчиев, София Бобчева, Бойко Кръстанов, Димитър Живков, Яна Маринова и много други.

Пръв с идеята да излезе и да напълни театрална и спортна зала бе Камен Донев. Със своите лекции "Възгледите на един учител за силата на словото", освен че все още разсмива до сълзи, Донев възпитава и цяло едно поколение с внимание към езика, който ползва в ежедневието си. "Всеки път се старая да използвам максимално български думи, а не чуждици и ме радва, че най-вече учениците, които идват, се радват на това", казва Донев.

Майстор в думите след него в моноспектакъла е и Мариус Куркински. Явлението в родния театър поставя началото на своите представления с един, станал вече емблематичен за него - "Сътресение". Моноспектакълът се опира на три от разказите на Николай Хайтов - "Сътресение", "Страх" и "Засукан свят". Интересът на Куркински към Хайтовите герои е предизвикан от техния контрапункт на всички досегашни образи, които е играл. "И има нещо общо с мен, с душата ми", преживява го Мариус.

Влади Въргала също предпочита формата, в която сам се изправя пред зрителя, като дори пише собствен текст за моноспектакъла си. "Животът е най-добрият сценарист. Такъв е и моят разказ. Ти и публиката, това сме. Вече съм на достатъчна възраст, в която имам какво да кажа на хората", споделя Карамфилов за "Мемоарите на един Въргал".

Спомени за миналото, в което е живял, разказва и Михаил Билалов със спектакъла си: "Бум-бум: Еволюция на престъпното мислене". "Имал съм среща с мутри. Освен това изиграх подземния бос Джаро от "Под прикритие", така че ми е ясно кой как мисли в "задния двор", смее се Мишо. Пречупен през комедийната призма, мафиотът от моноспектакъла разсъждава над проблемите, които са го налегнали и то навръх 50-ия му рожден ден.

Представлението, което публиката чака повече от половин година - на Александра Сърчаджиева, също бе гвоздеят тази година. Красавицата разказва за живота си в "На живо". Години след като загуби голямата си любов Иван Ласкин, Алекс най-сетне се почувства готова да разкрие и немислимото за всички, които постоянно "човъркали в раната й" след смъртта на майка й и мъжа й. "Знам и 2, знам и 200, вече от нищо не се страхувам, само ми е важно София, дъщеря ми, да порасне здрава и да умее да се справя сама в живота. Като мен, като майка ми", разголва душата си пред публиката Алекс.

Друг актьор, запленен от българската литература и Хайтовия разказ "Дервишово време", също направи моноспектакъл - Валери Йорданов. В него той влиза в кожата на Рамадан Дервишов. Йорданов казва, че приема много присърце този спектакъл, защото освен базовия разказ вътре вплита и лична история. Актьорът е и поддръжник на тезата, че всеки сам в себе си има собствен караконджул и се бори с него.

Интерес към формата на моноспектакъла има и звездата от Народния театър Деян Донков. В "Камбаната" по едноименния роман на пловдивския писател Недялко Славов той играе бивш затворник, който доживява до момент на душевен катарзис. Човек със сложен и труден живот, но със също толкова сложна и ранима душа, се оказва главният герой - Вено. За спектакъла Донков дори кани на сцената оркестър "Карандила" и пее сам с тях. "Героят ми от убиец се превръща в спасител и закрилник на бедните и клети хора в селото, в което живее. Много често и аз съм се чувствал в тази роля. И вярата, тя винаги ме е спасявала", казва Донков.

Един от най-добрите имитатори на Лили Иванова - Виктор Калев, също бе от първите, избрали формата на моноспектакъл. С шоуто си "Грамофонът", което е с биографичен текст, той се "представя" през погледа на грамофона в стаята - пуска песен и тя говори за определен етап от живота му. "Струва си човек да си купи билет за това "пътуване във времето", рекламира произведението си Калев.

Друг сложен образ, вплетен в себе си, изиграва Христо Мутафчиев. Шефът на Съюза на актьорите влиза умело в "Плач на ангел" по текст на Стефан Цанев. Постановката разказва терзанията и тегобите на един затворник, който сам си отговоря през питанията, които задава и на публиката. "Често виждам как хората плачат и се замислят за живота си, когато идват да гледат. Това ме кара да съм отговорен към посланието, което излъчвам", казва Мутафчиев.

Още неколцина знакови актьори също направиха свои моноспектакли - бременната вече София Бобчева влезе в ролята на фолкпевица в "Бонбон", Бойко Кръстанов пък изреди 10-те неща, които го радват в спектакъла "Всички страхотни неща", врачанският актьор Димитър Живков в "Живак" споделя три разказа на човешки съдби, пречупени през личния му живот, а Йоана Буковска влиза в образа на Лив Улман, жената, от която цял живот се е възхищавала. А Захари Бахаров предизвика небивал фурор с превъплъщението си в бай Славе в "Чамкория".

Друга актриса, която също възхвалява женски образ в моноспектакъл, е Яна Маринова. Тя играе ролята на оперната прима Мария Калас, която споделя за битките, водени през годините в търсене на щастието. "Всички винаги плащаме цената - дали ще пожелаем живот на гений или на обикновен човек, измеренията са различни", казва Маринова.