Лилия Илиева в главната роля в "Брилянтин": Имам същата душа като Оливия Нютън Джон

Смъртта й ни задължава да се представяме още по-добре на сцената

  Коя е тя

Лилия Илиева е родена във Варна през 1991-ва, шестгодишна става част от Детско-юношеската опера. През 2012 г. започва обучението си в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" със специалност "Класическо пеене". От април 2020-а е артист-солист на Държавна опера - Варна. Участва в редица концерти и събития в страната и чужбина. Последната й роля е на Санди в мюзикхола "Брилянтин". Оригиналната изпълнителка Оливия Нютън Джон почина в понеделник.

- Г-жо Илиева, играете главната роля в мюзикъла "Брилянтин". В понеделник почина Оливия Нютън Джон, която се прочу с изпълнението си там...

- Да, разбрах за тази трагична новина и се почувствах много тъжна. "Брилянтин" е един от филмите, които съм гледала още като дете. Няма да забравя красотата, с която ме впечатли още тогава тази невероятна жена. Присъствието й на екрана, енергията и човешкото й отношение винаги са ме вдъхновявали! Въпреки че не я познавам лично, винаги съм чувствала Оливия Нютън Джон като много близка. Затова ми стана много мъчно, когато разбрах, че е починала. От друга страна, това, че играя нейната знаменита роля, ме кара да се чувствам изключително отговорна към предстоящите спектакли. Дай Боже да са много и да продължим да играем в нейна памет и да носим нейното име, защото благодарение на нея и на Джон Траволта, с който си партнират, филмът става толкова известен, а след това и мюзикълът. Искам да продължим да разпространяваме следата, която Оливия е оставила в изкуството. Да направим така, че тя да не бъде забравена, а чрез мюзикъла "Брилянтин" да подсещаме хората за големия й талант.

- Смъртта на Оливия Нютън Джон ще се отрази ли по някакъв начин на вашето изпълнение?

- Ще бъда още по-мотивирана да бъдем достойни нейни наследници и изпълнители. В ролята на Санди ще се опитвам в нейно име да ставам все по-добра и по-добра! Искам когато хората казват, че Лилия Илиева играе Санди, но Оливия Нютън Джон е първоизточникът, да съм на достатъчно добро ниво.

- Кога за първи път гледахте "Брилянтин"?

- Бях много малка. Може би на седем-осем години. Но няма да забравя големите красиви очи на тази прекрасна жена и химията, която имат с Джон Траволта на екрана. Наскоро гледах тяхно гостуване в американско предаване. Там ги накараха да танцуват на живо на музиката от последната песен във филма. И дори на тази възраст им се получаваше и химията, и пеенето, и танците. Когато я канят за ролята на Санди, Оливия Нютън Джон много се притеснява и дори първоначално е отказала ролята, защото е с няколко години по-голяма от Джон Траволта и няма много голям актьорски опит. Но след като я убеждават, става изключително близка с Траволта и целия екип, превръщат се в едно голямо семейство. И благодарение на нейното участие "Брилянтин" става такъв хит.

- Казахте, че между Оливия Нютън Джон и Джон Траволта има химия на екрана. Вие си партнирате на мюзикъла с мъжа си.

- Това ни се отразява по най-положителния начин! Няма по-хубаво чувство от това да споделяш сцената и да играеш ръка за ръка със своя любим. Постановката също печели, защото, когато трябва да изиграем любовна сцена, ние не играем, ние просто живеем! Любовните сцени си идват от само себе си, те са от сърцето и душата ни.

- Как се подготвяте за ролята на Санди?

- Струва ми се, че житейският ми път по някакъв начин ме доведе до нея. От малка танцувам и се занимавам професионално с пеене и театър, а мюзикълът е комплексно изкуство и трябва да се владеят всичките му компоненти. Сякаш цял живот съм се готвила за тази роля. Имаше, разбира се, и много работа и положен труд. Тук трябва да спомена невероятния екип, с който работихме и който ни помогна да се справим.

- Ползвахте ли филма, за да влезете по-лесно в ролята?

- Не. Имам си правило - винаги когато се заема с нов проект, който знам, че примерно ще започне след два месеца, изглеждам филма или мюзикъла, който ще играем, отгоре-отгоре, след което го оставям и спирам да се интересувам от него за известно време. Правя това, защото като артисти много лесно се влияем, а аз вярвам, че всеки човек е различен и индивидуален и всеки трябва да подходи към изграждането на образа така както самият той го чувства и разбира. Така че с моя любим изгледахме двете части на филма още декември или януари, след което спряхме да се интересуваме от темата и започнахме сами да градим нашите образи.

- От самата Оливия Нютън Джон интересували ли сте се повече? Гледали ли сте тя как се подготвя за нейните роли?

- Да. Гледах как са снимали филма, четох нейни интервюта, но през годините специално нея много я харесвах, така че в някаква степен бях запозната за какво става дума. Въпреки че Оливия Нютън Джон не спира да се развива в различни насоки на изкуството, участието й в "Брилянтин" е най-паметната й роля.

- Приличате ли си по нещо с нея? А мъжът ви с Джон Траволата?

- Въпреки че с моя любим сме изключително критични един към друг, това е едно от най-хубавите и колоритните му изпълнения. Самата роля е толкова многопластова и толкова забавна, и толкова готина, танцувална и пластична и той се справя отлично! По нищо не отстъпва на Джон Траволта!

- Вие отстъпвате ли на Оливия Нютън Джон?

- Надявам се, че не! За мен е много важно, когато отида да гледам нещо на кино, театър или опера, да усетя, че хората го правят със сърце. Да ме докоснат по някакъв начин. В Оливия Нютън Джон долавям точно тази искреност и чистота, която и аз нося в душата си като човек. Това е общото между нас. Двете си приличаме душевно. Иначе чисто визуално нямаме нищо общо. Тя е бяла руса със сини очи, аз съм черна, тъмна, с черни очи. Но сърцата ни са еднакви...

- Очевидно живеете в света на изкуството. Как възприемате това, което се случва покрай нас в обикновения живот?

- Още не мога да повярвам, че в Европа има истинска война! Странното е, че репетирахме точно "Брилянтин", когато се разбра за началото на руското нападение и два-три дни всички бяхме като ударени с мокър парцал. Не можехме да повярваме, че живеем във време, в което има война буквално на една крачка от нас. Няколко дни бяхме много омърлушени, но диригентът и режисьорската ни ни стегнаха и ни надъхаха, че в тази ситуация трябва да правим още повече добро и да радваме хората. Направихме запис, който пуснахме в социалните мрежи с призив за мир и молба всички да се молим за невинните жертви в Русия и Украйна. Това беше единственото, което можехме да направим. Така че стараем се да правим изкуство и да радваме хората. Да се молим всички лоши неща около нас да приключат, защото вярвам, че ни предстоят по-добри дни!