Самуил е български цар, но костите му са в Гърция

Бил е висок 1,60 м и е починал на около 70 г.

В Средновековието никой не е посочвал, че има македонски произход 

През 1969 година гръцкият археолог, професор Николаос Муцопулос, прави разкопки в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро и в десния му край открива четири богати погребения, три от които ограбени още през Средновековието.

Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на Първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.

Антропологичните изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Антрополозите разкриват още, че лявата лакътна кост е била счупена и зараснала накриво под ъгъл 140 градуса.

Широко популярна история гласи, че тленните останки на царя се намират в лабораторията на гръцкия професор в Солун. А Гърция е готова да направи размяна за костите, ако получи няколко стари византийски ръкописа, които сега се намират в България.

Преди 7 години вестник "България Днес" поде кампания "Да си върнем цар Самуил". В поредица публикации от страниците на вестника дадохме думата на хора, които от години работят за тази кауза - проф. Николай Овчаров, двукратният олимпийски шампион Боян Радев, покойният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, историкът Пламен Павлов и други. Беше сформиран инициативен комитет от изявени в своята област българи. Те поставиха въпроса за връщането на Самуил в родината пред президентството, Народното събрание и Министерския съвет. Тези институции са длъжни и сега да потърсят съдействие от властите в Гърция на най-високо ниво. Вярваме, че успехът на тази мисия зависи от всеки един българин!

По-рано тази седмица съвместната историческа комисия на София и Скопие обяви, че цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Това е сериозна крачка напред в преговорите между България и Северна Македония за изясняването на произхода на национални герои и владетели.

Един от категоричните аргументи за българския произход на Самуил е, че след смъртта на цар Борис II за наследник на престола е признат Роман, братът на царя. През цялото това време (около 6 години) Самуил е главен пълководец на българската армия и чак след смъртта на законния владетел се обявява за български цар.

Във всички документи и различните артефакти от епохата няма нито един, който да гласи, че Самуил е друго освен български владетел. Като македонец обаче е определен Василий II, който произхожда от византийската област Македония, разположена в днешната област Тракия. Василий II (от династията на Македонците) е наречен "Българоубиец" от византийците, което още един път ни подсказва, че войната е водена между българи и византийци.

Допълнително доказателство, е че българският патриарх Дамян бяга в Охрид от окупирания Преслав, като по това време Охрид става седалище на българската патриаршия, което отново подсказва, че столицата Охрид е била българска, а не македонска. Устройството на администрацията на държавата също е била според дотогавашните български традиции. Самата днешна област Македония след 1018 г. е обявена от Василий II за отделна административна единица под името България.

В историческата памет на Средновековието династията и държавата на цар Самуил се възприемат като български. Като български владетели са определени принадлежащите към династията на комитопулите и в Дуклянската летопис. Арабският автор Яхия Антиохийски също описва Самуил като български цар. Дори арменският историк Асохиг, който застъпва версията за арменски произход на комитопулите, описва държавата на Самуил като българска.

Битолската плоча е намерена през декември 1956 година при събарянето на Чауш джамия в град Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В надписа върху нея Иван Владислав посочва, че е племенник на Самуил и съобщава за обновяването на крепостта, която според текста е изградена за спасяване живота на българите. Самият владетел упоменава, че е цар на българите и българин по род. Първородният му син Пресиян II, който е и последният владетел (1018 г.) на държавата, носи името на кан Пресиан, първия български владетел, присъединил района на Македония към България.

Талев пише за владетеля

За написването на трилогията "Самуил, цар български" бележитият ни писател Димитър Талев използва редица исторически източници с цел да защити българската история и произход на монарха.

"За своя роман "Самуил - цар български" аз използвах почти всички факти, които са установени в историческата наука. Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята", казва приживе Талев.