Българин става международен сериен убиец

Заловен с много труд касоразбивач води към разплитането на случая

Агент Вихър отлага сватбата си, за да разкрие престъплението

В началото на 70-те години на миналия век бъдещият топкриминалист на България Ботьо Ботев все още не е навлязъл в дълбокото, а именно убийствата. Но скоро това ще се промени и ще замени работата по касоразбиването. Именно тази оперативна дейност ще му помогне при разкриването на първото убийство в кариерата му, което е енигма за тогавашните му колеги, макар и с по-богат опит.

Става въпрос за един неидентифициран труп, намерен в Люлин планина през 1970 г. с разбит череп, опакован във вързоп, който е започнал да се разлага. Самоличността на загиналия остава неизвестна чак до 1974 година.

"По онова време започнах в криминалния отдел - започва разказа си Ботьо Ботев. - Преди това работехме по касоразбиването. В онзи период, през 1971/1972 г., ставаха разбивания на бензиностанции, а тогава нямаше нито охрана, нито камери. Това беше тежко престъпление в сферата на криминалистиката. Бяха станали към десетина."

Но както се пее в една стара песен, "Съдбата чука на вратата. Явява се един добросъвестен човек, макар и сиромах".

"По стечение на нещата попаднах на един човек, с когото направихме много личен контакт, той работеше по заводските строежи, не бе осъждан. Именно той ми разказа как един негов познат - Костадинчо Радуилов Георгиев, криминално проявен, му предлага да участват заедно в кражба. Веднага ми стана ясно, че това е оперативна следа. Костадинчо вече бе участвал насам-натам - бандит. Моят човек усетил, че има нещо гнило, макар оня да не му е разказал за обирите дотогава, а някакви други работи. Още повече Костадинчо иска от моя човек първо да намерят пистолет", връща се в спомените си Ботев.

За него това е следа, каквато може да надуши ловджийско куче и която няма да изпусне. Но истинският криминалист не може да си позволи да се впусне презглава към залавянето на престъпника - трябва да приложи хитри ходове, чрез които да натрупа неопровержими доказателства. Първият ход в тази шахматна игра е да се създаде доверие между внедрения агент и престъпника, обяснява Ботев.

"Затова решихме да доставим на Костадинчо пистолет. Намерихме един 6Х35, оръжейниците го обезвредиха, като махнаха жилото на ударника да не стане беля - ако стреля да не бъде възпроизведен изстрел. Така Костадинчо започна да натиска моя човек да ходят да вършат кражби, но той се дърпа. Това всъщност е криминалистичен трик - хем да създаваш доверие, хем да отказваш. Но няма как, ще трябва да отиде, защото вече е вътре в нещата и ще загуби доверието на Костадинчо. Решихме да направим така, че нашият човек да организира кражба. Избрахме с колегите магазин по ул. "Васил Левски" с външен двор, пълен с щайги, където е удобно да стане кражбата.

Намерихме една къща, която гледа към склада на магазина, където да се настаним аз и един колега, и обяснихме на нашия как да стане работата. Трябваше той да влезе пръв, да отвори вратата отвътре. Инструктирахме го, като влезе в склада, да събори две-три щайги. Отгоре в апартамента ние с колегата сме се съблекли по потници, беше вече към полунощ. Тогава чухме шума, показахме се на прозореца и се развикахме: "Ееей, какво правите там? Крадци! Дръжте ги!". Защо го направихме ли? Това са тънките неща в нашата работа - хем създаваш доверие у своя агент, хем предотвратяваш престъплението", разказва топкриминалистът.

И нещата започват да се развиват. Скоро Костадинчо казва на агента на следователите да го чака при тогавашния завод за автомобилни гуми на Илиянци "Георги Димитров". Планът е Костадинчо да открадне кола, а агентът да чака. Онзи наистина открадва една волга от района на "Лозенец" и е засечен в квартал Илиянци при "Заводски строежи". Екшънът започва.

"Ние с колегата с неговото трабантче тръгваме натам, но вече сме намерили една милиционерска кола да го засече с палката - разказва Ботев с усмивка предвид развитието на случката. - Тоя подмина патрулката като малка гара, ние с трабантчето и полицейската кола го гоним. Но той не знаеше, че след прелеза на завода на домостроителния комбинат вече няма асфалт и започва селски път. Бяхме изостанали към стотина метра, беше след един-два през нощта, тъмница. Изведнъж гледаме как на волгата светлините се вдигнаха нагоре, изглежда, подскочи, удари стълб, взе да се върти и спря по таван. Но докато стигнем, оня се измъкнал. Вдигнахме веднага екип с кучета и го намерихме в угарта - беше се скрил, но кучето го извади. Костадинчо беше още в шок, защото беше останал жив след удара по някакво чудо. Колата беше помляла пет-шест стълба от оградата, беше станала на нищо."

Екшънът приключва, но няма нито минута за губене и криминалистите притискат престъпника. "Започнахме работа с него още докато беше в шок, и той си призна за всички кражби по бензиностанции - с кого ги е правил, кога-що. Разказа за всички свои съучастници, общо пет души. Но за нашия човек нищо не спомена, дори не каза, че е отивал да го вземе за пореден планиран обир. Така Костадинчо го осъдиха на девет години и отиде да лежи във Врачанския затвор", казва Ботев.

Случаят уж е приключен, виновните са разкрити и наказани. Но оказва се, че именно този случай става топлата връзка към първото, разследвано от Ботев, убийство.

"След това се прехвърлих в отдел "Убийства". Тогава започнах работа и по въпросния случай с престъплението от Люлин планина. Оказа се, че малко преди да намерят трупа, е имало обир в една вила близо до мястото, където е намерен трупът. Бяха написани вече шест тома по случая и започнах да ги чета. Гледам, като заподозрян се посочва някой си Иван Костов Павлов, като съучастник е посочен наш Костадинчо Радуилов Георгиев. Викам си: "А!". Иван Павлов бе известен бандит. Но след това убийство бяга в Италия и попада в лагера за нелегални бежанци "Падричано". Докато е там, извършва ново убийство на друг българин от Варна, също от лагера, взема му колата и изчезва. Местните власти веднага разбират, че извършителят е Иван, и започват да го издирват, но той успява да мине нелегално във Франция. Остава там две-три години. След това отива в Белгия, където извършва още едно убийство. Но италианците вече са го осъдили на 28 години затвор, а в Белгия му бяха дали други 25 години", разказва Ботев.

По онова време организирани групи за убийства просто няма. "По разработката става ясно, че седмица преди да се извърши убийството, Иван и Костадинчо правят една от кражбите на бензиностанции - разказва Ботев. - По криминалистичната логика следва, че двамата са участвали в това убийство в Люлин. Затова отидох при Сашо Кюлев, който беше шеф на затворите, обяснявам му каква е ситуацията. На Сашо му обясних каква ми е идеята, след като Костадинчо така и така си е тук, да му направим една перфектна разработка.

Същевременно бях направил друга връзка, тъй като трупът бе с неопределена самоличност. В Русия имаше методика на акад. Герасимов за възстановяване на лицевата част само по черепа, а у нас по нея работеше Йордан Йорданов, който още беше асистент. Той направи възпроизвеждане по половината череп, който бе запазен. Защото още не бе разкрита и самоличността на убития."

Отново хората на закона трябва да впрегнат цялата си хитрост на стадо лисици. И начертават план, който, макар и сложен, трябва да доведе до разплитане на убийството.

"На Костадинчо му организирахме разработка по всички правила и действащи във времето си норми - казва топкриминалистът ни. - Но кой да бъде този, който да участва? Ами този, когото той запази като свой доверен човек - онова момче от разработката по обирите. Вербувах го с псевдоним Вихър - човек без всякакви криминални прояви, подчертавам. Казвам му: Ще направим една игра. Ще влезеш в следствието, а Костадинчо ще го вкараме в Пазарджишкия затвор, където "случайно" ще бъдеш ти. Това бе по всички разрешени по времето си правила.

Работата трябва да започне да се "пече" отдалеч, или, иначе казано, първо трябва бъдат разиграни пешките. Затова при Костадинчо във Враца вкарват друг агент на милицията, с опит, защото не може да се разчита на случаен човек.

"Този наш агент бе обучен да държи същата линия като Костадинчо - мълчи, лъже за какво е осъден - издава тънкостите Ботев. - За 40 дни се случи точно каквото очаквахме. Костадинчо се издаде, че се страхува, че сме задържали и докарали от Италия някакъв негов съучастник в нещо, някакъв си Иван. Дори когато го изкарвали на разпит, заглеждал килиите, защото, когато изкарат някого, се оставя записка на вратата кого извеждат и при кой следовател отива, да не би случайно да види името на онзи Иван.

В същото време Вихър го вкарахме в Пазарджишкия затвор. За него направихме реална обстановка от извършено престъпление с побой, станал във Велинград. Прокурорът направи преписка и Вихър го задържахме именно във Велинград, за да опознае обстановката - кои са били там в ареста, за какво са задържани и други подробности, които няма как да му бъдат разказани. За да се осъществи това и да не изтече информация, знаеха само началникът на затвора, Сашо Кюлев и аз. Да срещнеш двама такива хора в затвора не е никак проста работа. Още повече Вихър в живота си не е попадал дори и един ден в арест, не е извършвал никакво престъпление. Когато се реши да го вкараме в ареста, му предстоеше да се жени и този човек отложи сватбата си. Казвам това, защото не можеш да спечелиш човек с принуда, а за кауза, това е въпрос на вътрешно усещане, че постъпваш правилно. За жалост, сватбата на Вихър впоследствие така и не се състоя.

После в Пазарджишкия затвор един попитал Вихър могъл ли е да спи, защото в двора бучал някакъв булдозер цяла нощ. Нашият потвърдил с подробности и оня изобщо не се усъмнил, че се прави постановка. Тънки са нещата, защото веднага би се разчуло, че има нещо нередно с този затворник."

Но работата на един следовател или криминалист е само екшън единствено по филмите. Истината е, че основно разследването се води с четене на документи и правене на връзки съответните изводи.

"В материалите имах една снимка на Иван Костов Павлов, но не в цял ръст - казва Ботев. - Изготвихме от нея колаж на фона на библиотека с трудове на Тодор Живков. Направихме постановка при следователя по време на разпит на Костадинчо. Уж влиза шефът, ние наскачахме, а той небрежно подхвърли един плик на бюрото. Следователят го отвори, извади нашия колаж и показа снимката на Костадинчо. Пита го: "Познаваш ли го тоя". А Костадинчо само мълчи и се поти. След 15 минути се съгласи да говори. Тогава разказа всичко - как не са познавали убития, че престъплението е извършено с цел грабеж във вилата. Но така и не бе установена още самоличността на убития.

Всичко, което бе направено само за подготовка, то свърши реално работата, защото вече бе записано на протокол за разпит. А всичко бе подготвено Костадинчо да влезе при Вихър в Пазарджик и да признае всичко."

Докато се разиграва сценарият у нас, Иван Костов Павлов бил приведен от Белгия в Италия да си излежи присъдата първо там. Но от италиански затвор той изпраща писмо до прокуратурата у нас, в което разказва за убийството в Люлин с пълни подробности. В София службите са в шах и се чудят какво да правят - да го искат за екстрадиция не става, защото няма споразумение за реадмисия. Застъпва се становище, че на Запад нямат кумулация на присъдите. Тоест остават си наказанията и в Италия, и в Белгия. Затова първо Иван ще си излежи за едното, а после за второто убийство, общо около 50 години. Какво е станало с този убиец, у нас не е известно - излежал ли е и двете си присъди и е пуснат на свобода, умрял ли е в затвора...

Краят на случая се отлага с няколко години, тъй като още не се знае кой все пак е убитият. Едва впоследствие се разбира, че този човек е строител, родом от едно село в Михайловградско.