До 55-годишни без военна подготовка в запаса

Доброволците у нас са под 500 души, а трябва да са 3000 

Резервът ни застарява и намалява заради липсата на казарма и лошата демография 

Призракът на световните войни през ХХ век застрашително е надвиснал над света през последните месеци.

Войната в Украйна започна в края на февруари тази година, а частичната мобилизация в Русия, обявена преди няколко дни, засили съмненията, че конфликтът може да продължи тревожно дълго.

Логично страховете витаят и в България. За щастие, страната ни не е замесена директно във войната, но законът е описал как се действа у нас, ако се наложи мобилизация. Тя може да бъде предприета единствено след решение на Народното събрание и указ на президента. Понятието мобилизация произхожда от латинското mobilis и френското mobilizacion и означава преминаване от пасивно в активно, подвижно, повишено състояние за решаване на възникнала задача.

Резервът се комплектува на доброволен и на задължителен принцип, се казва в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Доброволният принцип се прилага за български граждани, които са изявили желание да служат в резерва или да предоставят техника за определен период от време. Задължителният принцип се прилага за български граждани, които не са със статус на резервисти, но имат военна или друга специална подготовка или притежават техника и могат да получат мобилизационно назначение.

Пределната възраст за служба в запаса на лицата без военна подготовка е 55 години.

По последни данни в доброволния армейски резерв има под 500 души, като по закон изискването е да има 3000 души. Затова и в края на миналата година военното ни министерство обяви 1564 свободни длъжности за служба в доброволния резерв. Те могат да се заемат от български граждани, освободени от военна служба, без провеждане на конкурс, обясниха от Министерството на отбраната. За Сухопътните войски се търсеха 1344 души, за Централно военно окръжие - 202 души и за Военноморските сили - 18 души. Крайният срок за подаване на документи е 28 октомври 2022 г.

"Отмяната на задължителната военна служба и негативните демографски фактори водят до намаляване на резерва от български граждани с военна подготовка. Наличният резерв непрекъснато застарява, а следващите поколения остават без начална и специална военна подготовка, необходима за зачисляване на военен отчет", гласи тревожен извод в програма на Министерския съвет за развитие на отбранителните способности на армията ни до 2032 г.

Същият документ прогнозира за след десетилетие обща численост на армията не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв. По данни на НАТО бойците у нас в момента са 27 400, като имаме и 1560 съюзни войски.

През февруари т.г. напрежението у нас нарасна, след като стана ясно, че резервисти и запасняци получават призовки. Военното министерство побърза да се застрахова, че това е рутинна процедура и няма нищо общо с войната в Украйна.

"Централното военно окръжие и неговите структури в страната всяка година извършват актуализиране на базата данни за хората от резерва и запаса, които се водят на военен отчет. За тази цел те изпращат повиквателни заповеди за даване на мобилизационно назначение за военно време до гражданите, но не ги вземат на действителна военна служба и не ги мобилизират", обясниха от ведомството.

Гражданите, които получат повиквателна, трябва да се явят в съответното военно окръжие по местоживеене и да предоставят необходимите актуални данни за ръст и размери, включително на облекло и обувки. Това се прави, за да им бъдат осигурени униформи и обувки, ако бъдат призовани на действителна военна служба или мобилизирани.

Съгласно Закона за резерва "запасен, който не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 270 до 1000 лева".

Запасният у нас има няколко задължения:

- при оповестяване да се яви в срок и на място, определени в повиквателната заповед;

- да уведоми органите по военния отчет при трайна промяна в здравословното състояние, водещо до негодност за военновременна служба, в едномесечен срок от настъпването на промяната;

- при напускане на страната за повече от 6 месеца, както и при ползване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване и отпуск за отглеждане на дете да уведоми не по-късно от три дни преди напускането, съответно разрешаването на отпуска, и 30 дни след завръщането, съответно след прекратяване на отпуска, органите по военния отчет, където се води на отчет;

- при повикване да се яви в органите по военния отчет, където се води;

- при промяна на постоянния адрес или на настоящия адрес в 30-дневен срок от извършване на промяната да уведоми органите по военния отчет.

Ако доброволно се включите в резерва, подписвате договор до 5 години, като веднъж годишно получавате една месечна заплата за звание и длъжност, за която е сключен договорът.

Всеки резервист по закон може да бъде призован на активна служба за подготовка през годината за срок до 25 дни. Това време се зачита за трудов стаж от първа категория, като резервистът е с всички права на военнослужещ и получава заплата за дните на активна служба. Пътните разходи от населеното място по местоживеене до гарнизона за изпълнението на службата и обратно се поемат от Министерството на отбраната.

Кандидатите трябва да нямат друго гражданство освен българско, да са годни и психологически пригодни за служба, да притежават образование, съответстващо на изискванията на длъжността, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да са под 40-годишна възраст.

650 хиляди на фронта през Първата световна война

Мобилизацията за Първата световна война въпреки многобройните трудности, главно поради недостиг на сили и средства, завършва за 17-18 денонощия. Формирани са 180 дружини, 203 батареи и 62 ескадрона с обща численост около 532 000 души. Заедно със спомагателните войски в страната общия брой на мобилизираните достига 650 000 души. Създават се три армейски обединения.

В годините на Втората световна война в зависимост от променящата се военнополитическа обстановка Българската армия провежда няколко частични мобилизации. Не е извършвана цялостна мобилизация, българските части действат с мирновременния си състав, като част от тях се комплектуват до щатовете за военно време с частична мобилизация.