Мариела Петрова от "Гласът на България": Загубих дядо ми и гласа си преди сцената

Плакахме със синовете ми, докато гледахме изпълнението

КОЯ Е ТЯ

Мариела Петрова е родена на 7 март 1986 г. в Исперих, но израства във Варна, където баща й е моряк. През 2005 г. изгрява звездата й на сцената на "Стар академи", след което е беквокалистка на Васил Найденов, работи с Дони и Дани Милев, а няколко години пее и на круизни кораби. Има двама синове - Антоан и Андриян. Разделена е с техния баща, а отношенията между двамата не са никак розови през годините. През какви житейски битки преминава талантливата изпълнителка, четете в следващите редове.

- След като Любо Киров и Иван Лечев обърнаха столовете си на вашето изпълнение миналата неделя, паднахте на колене на сцената. Какви емоции изпитвахте?

- Докато виждах гърбовете на четирите стола и пеех ми, беше много притеснено. Мислех си - стигнала си дотук, направи каквото можеш. Вече бях готова да изляза с високо вдигната глава, когато в последния момент те се обърнаха. Толкова много се зарадвах! Благодаря на Любо и мастър Лечев. Страшно щастлива и горда съм, че имам възможността да продължа в едно от най-смислените предавания. Не мога да не си призная, че умирах от страх! Такъв не бях изпитвала от дете. Хубавото е, че не ми личеше, като се гледах отстрани. Преживях огромна битка в себе си.

- Каква бе тя?

- Преди явяването ми в шоуто бях изгубила гласа си, смених три лечения, изпитвах притеснения дали ще се представя поне прилично. Още повече като имам предистория - работа с Васил Найденов, Дани Милев и други родни музикални звезди. Дали ще оправдая очакванията на децата и познатите ми. Бушуваха толкова интензивни емоции от еуфория и притеснение в мен.

- Синовете как приеха представянето ви?

- Бяхме седнали пред телевизора с Антоан и Андриян. Те също проляха сълзи от гордост и щастие, много интимен и съкровен момент изживяхме заедно. Щастлива съм, че имах смелостта да стъпя на сцената заради моите две момчета. Това, че видях усмивките на техните лица, е ней-големият подарък, който можех да получа. Това, за което отидох, това и направих. Моята цел е да се представя достойно и да дам пример на дечицата и хората, че трябва да преследват своето щастие и да се борят за него. Дали ще стигна финал и ще победя, няма толкова голямо значение. За да премина през всички трудности, нямаше да успея без подкрепата на родителите ми, брат ми, приятеля ми и Мирела, която се оказа един от най-достойните ми приятели. Бяха неотлъчно до мен и ми даваха подкрепа.

- Споделихте за сериозни проблеми с бившия ви партньор. Защо се стигна до раздяла?

- Проблемният период още не е приключил. Нито съм първата, нито последната, която изживява подобни проблеми. Минах през ада с всички грозни развръзки, които могат да се случат. Но любовта ме спаси и тези две деца, заради които трябва да съм силна. Благодарение на човека, когото срещнах, вече знам какво е да обичаш и да бъдеш обичан.

Всичко беше трудно. Да виждаш сълзите в очите на децата си, няма как да си добре. Съжалявам за тази развръзка, и двамата сме виновни. Съжалявам, че не можем културно да се разбираме. Нужни са двама. Когато имаш човек срещу себе си, с когото можеш да водиш диалог, винаги се стига до консенсус и решение на проблеми. Ние не успяваме да го постигнем. Трудно общувам с него. Ако имахме възможността да вникваме един в друг, може би нямаше да се стигне до раздяла. Изгубихме се в отношенията ни. Не слагам тежест на вина към някого, защото всички замесени страни имат своя принос за това. Той е много огорчен, аз инициирах нашата раздяла. Причините не са свързани с поява на нов човек в живота ми. Опитвах се да дам шанс на децата ни да растат с мама и тати, но не се получи. Не ни е било лесно и на двамата.

- Какъв е генезисът на проблема?

- Семейство на всяка цена не е решение, когато отсъствието на диалог и хармония е просто съществуване на хора в определена среда. Цената я платих и вече не бях готова да я плащам. Предпочетох да имам себе си и да съм полезна за децата си, отколкото да съм постоянно афектирана и да не мога да им дам максимума от себе си.

Време е да се заговори за семейството, ценностите и отговорностите, за емоционалната интелигентност и зрялост. Вече сме узрели темите табу да излизат на дневен ред, за да се развиваме като личности и общество. Просто ценностите на нашите родители за семейство на всяка цена не са тези на нашето поколение. Не искам децата ми да живеят нещастно. Предпочитам да им покажа, че всеки трябва да си води и отстоява личната борба за щастие. Това, че пред очите им тяхното семейство се разби, е по-добрият вариант, за да знаят, че семейството не е даденост и притежание, ако човек не се бори постоянно за него.

- След всичко преживяно тези емоции в "Гласът на България" като катарзис ли се явиха?

- Чувствам се окрилена от участието си в шоуто. Явяването ми беше заради децата най-вече. Това е и крачка напред към мен самата. Не ме е срам, че съм паднала в живота. Човешко е. По-скоро казвам - намирам начин да се изправя и да продължа. Надявам се, ако някой от зрителите е в същото положение, да не достига до моите трудности. Надявам се и тези, които са минали вече през моите проблеми, да разберат, че не са сами. Каквото и да се случва, животът продължава. Нека откриват нещата, които ги правят щастливи. Затова предприех и такъв тип изява. Това е моят начин да бъда щастлива и да открия крилете си.

Знаете ли, скоро загубих дядо - непосредствено преди да изляза на сцената. За съжаление, не успя да ме види. Но баба ми е много горда от участието. Това е радост за хората, които вярват в мен. Моето семейство е прекрасно и се радвам, че от вашата трибуна мога да им благодаря за подкрепата през всички тези години и да им кажа, че много ги обичам.

- Оттук нататък какво предстои?

- Много усмивки, спокойствие, щастие и любов. Това предаване ми даде криле и аз полетях от щастие.

- Имате ли сили да спечелите?

- Уморена съм от битки, това не е моята цел. Дойдох заради себе си и да усмихна децата. Стигат ми битките в съда и живота. Решението е - бъди себе си и прави добро, а твоето ще се случи един ден. Не съм воински настроена. Войната не е моята стратегия, а диалогът и търсенето на решения.

Работя на две места, за да мога да се справям - търговски представител към фирма през работната седмица, а в петък и събота вечер пея в пиано бар в София. Това беше причина да прекратя работата ми с Васил Найденов, която беше свързана с много пътуване и не можех да обръщам достатъчно внимание на децата ми.