Столетницата баба Райна 36 години е тъкачка

Тринайсетгодишна става прислужница в еврейска къща 

Храни се основно с млечни продукти, не близва алкохол 

На доброта, честност и трудолюбие учи своите деца и внуци 100-годишната баба Райна от кв. "Славовци" в Нови Искър. Никога не е мислила лошото на някого. Хората я познават като добродушна, търпелива и с добри чувства към околните. Затова е уважавана навсякъде и хората не пропускат да попитат за нея там, където е живяла и работила, дарявайки я със сърдечни поздрави и блага дума.

Животът на столетничката е изпълнен с множество премеждия, бедност и мъка по загуба на отишли си без време хора в семейството. Но въпреки всичко устоява на житейските бури и доживява 100 лазарника.

Райна е най-голямата в семейството от общо четири сестри и трима братя. Немотията в многодетното семейство подтиква баща й да я заведе в еврейско семейство като прислужница едва на 13 години. Цели четири години прекарва там Райна, чистейки и грижейки се за чуждия дом.

На 17 години момичето разбира, че в текстилната фабрика в кв. "Курило" търсят работничка. Райна започва работа и остава там 36 години. През това време отговаря за 40 предачни вретена, разположени на 4 реда по 10 броя. Награждавана е за един от най-добрите работници в предачната фабрика и в нейна чест портретът й е сложен на стената наред с тези на останалите отличени ударнички.

Фабриката я среща и с бъдещия й съпруг Цветко, който също е работник там. Женят се през 1946 г. Любопитна подробност е, че избраникът на Райна е 18-о дете в семейството. А когато се ражда, има брат на 25 години. От всички деца половината остават живи. Толкова многолюдно семейство не е прецедент, защото в родното село на мъжа - Свидня, историческата справка сочи, че е имало и по 23 деца в една къща.

Две години след сватбата Райна ражда син Стефан, а на следващата - дъщеря Калинка. Грижейки се за своето семейство и изпълнителна на работното място, през всичките години бъдещата столетничка се доказва като работлив, трудолюбив и скромен човек.

Храната й е предимно млечна. Това идва от прекарана язва, по време на която в менюто на жената задължително присъства в най-голямо количество млякото. "Иначе си хапва всичко. Спокойна е и има много добър сън. Дано и отсега натам е така. Легне ли си - веднага заспива. Нещо, което е много важно", споделя Калинка, дъщерята на Райна.

Сутрин столетничката става рано и пие кафе с мляко и отделно още мляко. На обяд обича да похапва супи и готвени ястия. Вечерята е фиксирана рано - в 17 ч., без значение дали е зима или лято. Към 19-20 ч. е времето за лягане.

Райна никога не е вкусвала алкохол. Сладко си хапва, но по малко. Никога не е прекалявала с храната. Винаги е била умерена. На 100 години пие хапче за сърце и кръвното. Други лекарства не приема.

Едва на 50 г. Райна остава вдовица. Съпругът й Цветко си отива на 57 г. от болно сърце. "Ние тогава я накарахме да напусне работа, да вземе наследствена пенсия от 40 лв. и да се отдаде на гледане на внуците, за да работим ние и да строим къщата в "Славовци". През 1976 г. домът беше готов", разказва щерката Калинка.

Райна преживява тежка загуба. Синът й Стефан издъхва само на 33 години в автомобилна катастрофа. След огромната трагедия Райна живее със снаха си Цветанка и двете дечица, които Стефан оставя. Едно от тях е Райна, кръстено на своята баба.

И тук помощта и добрината й се проявяват безрезервно. Снахата и свекървата се разбират много добре през годините, близки са като приятелки. Цялото семейство си помага помежду си така, както се полага в една къща.

Преди 15 години, когато Калинка се пенсионира, взима майка си при нея в "Славовци". В къщата, която е строена по времето, когато Райна си тръгва от работа, оставайки вдовица и отдавайки се на грижите за внуците. Докато майката и дъщерята живеят на първия етаж, вторият е отреден за внука Цветко, снахата и внучката Калина.

До последно баба Райна не се разделя с любимия си вестник и занимание - да плете. Обича много да шета из двора и градината. Сега, на 100 години, тези дейности стават все по-трудни. Зрението, слухът и краката не са като на по-млади години и затрудняват желанието за работа. Но силният дух, голямото сърце и добродушието на Райна остават, запечатани в широката й усмивка, блясъка в погледа и добродушието й.

Нека се радва на крепко здраве, любов и уважение на своите близки още дълги години!