Актрисата Биляна Петринска: Живеем в хаос и враждебност

Не желая да участвам в българското разделение

Коя е тя

Театралната и озвучаваща актриса от Народния театър "Иван Вазов" Биляна Петринска е и певица, и театрален педагог. Завършва Театралния колеж "Любен Гройс", където после преподава 11 години. Участва в сериалите "Английският съсед", "Тя и той", "Връзки", в пиесите "Майстори", "Синята птица", "Калигула". От 19 г. активно се занимава с озвучаване на филми, като първият герой, получил гласа й, е този на Дженифър Лав Хюит като д-р Лиз Уилсън в американската комедия "Гарфийлд". Чуваме я в "Закон и ред", "Шепот от отвъдното", "Престъпни намерения" и мн. др. сериали и филми. Биляна вчера имаше рожден ден, който празнува със семейството си - половинката й Стилян и синът им Адриан, в любимата Италия.

- Биляна, как ангажиран човек като теб чертае ежедневието си?

- Не правя дългосрочни планове занапред, оставям нещата да се случват. Трудно е, защото, признавам, съм контролираща личност - предпочитам да знам какво ми предстои и къде отивам. Обичам да знам посоката, но стигането до крайната й точка може да бъде различно от това, което очаквам. Такива изненади харесвам. А понякога Господ си прави шеги и "точка Б" се измества далеч във времето. Всичко се променя така, че целта, която смяташ да постигнеш, не е точно това, от което имаш нужда. Защото едно е това, което искаме, друго - онова, от което душата ни има необходимостта, за да се развива. Затова и плановете ми са краткосрочни.

- Кои герои те грабват повече - в дублажната или сценичната работа?

- Не бих казала, че има конкретни характери, които да оставят някакво страхотно впечатление и дълбоки следи в мен. Има филми, които ми е приятно да озвучавам. Имало е и се надявам да продължава да има такива, в които независимо от характера на героите ми и какво се изисква от гласа ми опитвам да работя професионално и да ги покрия максимално добре. Работата на озвучаващия актьор е специфична, тъй като е много преплитаща се с работата на сцена. А чувството за ритъм и музикалност, които имам по рождение и успявам да развивам в пеенето си, много ми помагат в тази посока. Усещането за ритъм на словото, играта и цялата история в озвучаването са много важни. Защото ние, озвучаващите актьори, не репетираме! Включваме се в нещо, което виждаме за първи път. Вероятно много хора мислят, че гледаме филма предварително. Не, няма такова нещо! Разбираме на момента героите, които трябва да озвучим. Сядаме зад микрофона, филмът започва и следим появата им, съответно и играта и характера им, тук и сега. Това е много трудно да се прави.

- А имаш ли любими и недолюбвани от теб персонажи за озвучаване?

- Не мога да кажа, че има герои, които не понасям, или такива, в които съм "влюбена". Всичко ми е интересно - от малко дете до баба. Не всеки герой мога да озвучавам заради спецификата на женските тонове, които имам в гласа си. За това се иска музикалност и опитност заради промяната в звученето. Тук идва работата на режисьорите на тона и дублажа, които подбират точните колеги поради спецификата на тембъра им. Те преценяват кой кого да озвучава.

Така че нямам любим образ, но ми е много приятно да чета книги в Сторител, да озвучавам филми за телевизия и голям екран. Обожавам да правя нахсинхрон също, особено в анимацията. Това е много по-различно от озвучаването, защото изричането на думата като звучене трябва да съвпада с моето замълчаване и фразата да е логично завършена. Да изглежда така, че насложеният глас върху този на героя изговаря думите, а не сякаш някой друг говори.

- Как се зареждаш в почивните дни?

- За мен почивката е смяната на средата. Обичам да пътувам, слава Богу и Стилян е така. Това е и една от посоките, в които вече и тримата със сина ни Адриан се чувстваме страхотно, а любимата ни дестинация е Италия. Обичаме да ходим там, да разглеждаме архитектурата, хората, начина им на движение и обличане, да слушаме езика им, който звучи като музика. Не че някога съм мислила да емигрирам или да търся работа в тази държава. Оказа се, че и Стилян е направил така. Другото, което обичаме да правим, е да ходим на театър, концерти, опера.

- Въпреки професията ти?

- Да, релаксирам, когато "съм от другата страна", когато сменя обстановката. Дори Стилян повече от мен обича концертите. Има едно място в Италия, което посещаваме заради него всяка година. Там чудесно релаксираме далеч от българската действителност, която за съжаление до голяма степен не се променя към добро.

Да не забравяме, че актьорската среда натоварва, защото трудът ни е тежък и е сложно да издържиш психически. Затова смятам, че за нашата работа освен талант си трябва и характер. Даже нрав повечко, защото, за да извадиш дарбата си на преден план, ти е необходим жесток стоицизъм. Както и темперамент, който да можеш да каляваш в понякога глупави и нечестни в резултат на възпалено его битки, които не си заслужават и които не бива да те събарят. Това те прави по-силен, по-здрав, по-неуязвим, да. В същото време могат много лесно да те катурнат, ако се вслушваш повече в егото си или опитваш да придобиеш някакво измислено надмощие. Това е нещото, което прави всеки умен и мъдър човек. И този, който опитва да бъде такъв и да възпитава душата си в това, гледа всячески да избягва.

- Ти от какво бягаш?

- Този хаос и враждебна обстановка, в която всички живеем, не води нищо добро нито за нас, нито за децата ни. И на човек не му остава нищо друго, освен да се изолира в някакъв остров, в който да кани, приема и контактува със себеподобни същества. Или дори различни. Но умни и интелигентни. Налага се да подбира хората и средата и да избягва токсините. За съжаление повечето човешки същества бяха принудени да се затворят в себе си и в своеобразна капсула - и заради пандемията, и заради нашата родна българска действителност. Оказва се, че винаги някой друг ни е виновен. Оказва се, че винаги сме разделени. Оказва се, че това не е никакъв проблем за българското общество. Умът ми не побира как все още, през 2023 година, не можем да надскочим разделението "Левски" - ЦСКА, СДС - БСП. Не мога, а и не искам да повярвам в това! Не желая да участвам в тези филми, те не са моите!

Аз искам да надскоча себе си, да се развивам, да бъда много по-здравомислеща, с развита емпатия, подпомагаща и учеща детето си да бъде личност и човек, който има сърце. Който да помага, да развива себе си, да бъде обществено ангажиран, когато порасне, и да бъде по-смел.