Георги Димитров детронира Борис III от лева

Симеон II става символ едва 6-годишен 

Кина Гърбова е единственият обикновен човек върху българска банкнота 

Цар Борис III и комунистическият лидер Георги Димитров са лицата върху българския лев през ХХ век.

Монархът се появява върху банкнота от 5000 лева за пръв път през 1924 година. Борис III е на лицевата страна, като е облечен във военна униформа. Интересен момент е, че на гърба на банкнотата е ликът на Христо Ботев. Художествен автор е Христо Лозев и е отпечатана в държавната печатница в София. 5000-левовата банкнота има кратък живот, като е в обращение само от октомври 1924 г. до май 1925 г.

Следва период, в който българският цар се превръща в символ на родния лев. Той е върху банкнотите от 20 лева (на гърба е изглед от солниците в Поморие), 50 лева (на обратната страна е фрагмент от картината "Жътва" на Иван Ангелов), 100 лева (на гърба е фрагмент от картината "Пазар в София" на Антон Митов), 500 лева (с част от картината "Орач" на Ярослав Вешин), 1000 лева (със задна страна картината на Иван Мърквичка "Алегория на плодородието") и 5000 лева, където на обратната страна е изобразен храм-паметникът "Св. Александър Невски" в София.

През 1929 година е пусната нова емисия левове, в които Борис III е на лицевата страна, а на обратната е заложено на изгледи от страната ни - Велико Търново върху банкнотата от 250 лева, Искърското дефиле върху 500 лева, едно от Седемте рилски езера върху хилядарката и река Янтра край Велико Търново върху купюра от 5000 лева.

Девет години по-късно са пуснати в обращение нови банкноти, като снимката на царя е сменена с по-актуална. Въпреки че отново неговото лице е водещо, семейството му също започва да се появява върху парите. На банкнотата от 500 лева ликът на дъщеря му - княгиня Мария Луиза, е част от водния знак, а върху 1000 лева може да открием портрет на тогавашния княз Симеон. Портрет на съпругата му - царица Йоанна, може да открием върху банкнотата от 5000 лева.

През 1943 г. 6-годишният цар Симеон II се появява върху българските левове, като на обратните страни художествените идеи следват банкнотите с лика на баща му Борис III и има фрагменти от картини и изгледи от България. Те са в обращение до 16 мат 1947 г.

С идването на комунизма у нас лицата на монарсите изчезват от банкнотите.

След продължителен период на висока инфлация през 1951 г. е проведена парична реформа, при която номинално 100 стари лева са заменени с 1 нов лев. През 1962 г. се извършва втора деноминация - този път при съотношение 10 към 1. Кодът на родната валута официално става BGL. След това левът остава сравнително стабилен в продължение на около две десетилетия - до средата на 80-те години. Въпреки това, както и валутите на другите комунистически страни, не е свободно конвертируем за западните финансови системи. В периода до 1989 г. левът на теория има златно покритие, като на банкнотите има текст, в който се посочва: "Банкнотата е обезпечена със злато и всички активи на банката".

Георги Димитров се появява за пръв път върху десетолевката през 1951 г., но най-запомняща в историята остава емисията от 1962 г. Това са банкноти, които поколенията помнят до ден-днешен. Върху левчето е паметникът на връх Шипка, на 2 лева откриваме гроздоберачката Кина Гърбова. Работничката е върху банкнота, която се задържа в обращение 34 години. Кина е единственият обикновен човек от народа, чийто лик е изобразен върху националната валута на България. Никой никога не й е искал разрешението, нито й е заплащал за това, че нейното лице краси банкнотата. Върху петолевката е изглед от курорта Златни пясъци, а Георги Димитров ни гледа от 10 и 20 лева, като на обратните страни са съответно Девненските химически заводи и ТЕЦ "Марица Изток". Всички банкноти по това време са печатани в СССР.