Каубоите от Ада „PANTERA“ започнаха европейското си турне в София

Зала „Арена София" беше разтърсена от мощни викове на публиката. Не само, защото на сцената излизаше любимата им група „Пантера", а и заради факта, че така се сбъдва една доскоро немислима мечта.

От 2018 г. насам се считаше, че „Пантера" повече никога няма да се събере. Тогава почина от инфаркт барабанистът Вини Пол, след като през 2004 г. брат му Даймбег Даръл (китарист) беше застрелян на сцена, докато свиреше с новата си група DAMAGEPLAN.

 Двете събития окончателно сложиха край на надеждите на феновете, че могат отново някога да видят любимата си група на сцена. Близо две десетилетия след официалния край на PANTERA обаче, другите двама членове на бандата - Phil Anselmo (вокали) и Rex Brown (бас), изненадващо за всички решиха да възобновят концертната дейност под името, донесло им световна слава, като за заместници на Dimebag Darrell и Vinnie Paul бяха поканени китаристът Zakk Wylde (Ozzy Osbourne, BLACK LABEL SOCIETY) и барабанистът Charlie Benante (ANTHRAX, S.O.D.). И Zakk, и Charlie са достатъчно известни музиканти, които със сигурност нямат нужда от  представяне, а за първа дата от европейското си турне, което ще има 20 концерта в 16 държави, нововъзродената PANTERA избра София.

 Честта да открият концерта, който бе организиран от „Fest Team", се падна на турската метъл група от Анкара „BLACK TOOTH", която е сравнително непозната у нас, но това не попречи на музикантите да се раздадат на сцената.

Увеличаващото се множество пред сцената посрещна момчетата от „ODD CREW".  Групата не разочарова и демонстрира защо e едно от водещите имена в тежкия жанр у нас. На сцената Васко, Мартин, Боян и Васил определено се чувстват като в свои води. 

„PANTERA"със свръхтежкото си звучене мощно разтърси „Арена София". Анселмо, който втрещи с външния си вид (с потник, бермуди и съвсем бос, с дъвка през цялото време), бе всичко друго, но не и ваканционно настроен. Той посрещна публиката с мощния си глас още при първата песен - A New Level. И градусите в залата започнаха да се покачват - не само от пиротехниката, но и от енергията на публиката и повсеместното въодушевление.

Последваха така чаканите големи хитове - Mouth for War, I'm Broken, 5 Minutes Alone, This Love, Fucking Hostile, Planet Caravan, Walk... Времето прелетя час и половина напред и 20-ина години назад, чак до финалната Cowboys From Hell.

Не само Анселмо, но и Рекс Браун бе в позната форма. Бенанте показа всичките си умения на барабаните, а арсеналът му е стабилен. Уайлд бе донякъде ограничен заради композициите, които се различават от свирените до момента от него, но на 3-4 пъти успя да вкара характерните си сола.

Периодично на екрана се появяваха ликовете на починалите братя, на тях бе посветен и запис на Cemetery Gates, а в тяхна памет Анселмо запя накрая мотивът на Starway to Heaven на „Лед Цепелин".

Фронтменът на „Пантера" е по принцип пестелив на комплименти от сцената, но тази вечер неколкократно нарече публиката „невероятна" и „изключителна", като възхищението му се четеше по лицето на финала, когато феновете още веднъж изригнаха.

Снимки: Юлиян Савчев