Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/1792692 www.bgdnes.bg

Леонтий е първият български патриарх

Бисерка БОРИСОВА

В неделя Българската православна църква трябва да избере наследника на патриарх Максим.
През годините след създаването на българската държава фигурата на партриарха е играела различна по значимост роля - от първостепенна през Средновековието, през пълно унищожение през годините на турското робство и последвала формалност след Освобождението до подвластна на атеистичната комунистическа партия институция.
Като пръв глава на църквата архивите от Борилския синодник от 1211 г. сочат Йосиф. Неговата титла е била "предстоятел". Официално като пръв български патриарх е титулуван Леонтий. Смята се, че е провъзгласен за патриарх от Втория всебългарски църковен събор на българските епископи след голямата победа на цар Симеон при Ахелой през 917 г.
Негов наследник е патриарх Димитрий. Той е първият признат от Византия български патриарх - чрез с мирния договор, подписан с цар Петър I през 927 г. Следват патриарсите Сергий, Дамян и Герман (или Гавриил). Около 989-992 г. цар Самуил и патриарх Герман пренасят мощите на свети Иван Рилски в Средец. В житието на св. Иван Владимир се споменава името и на друг български първойерарх - патриарх Николай, когото житиеписецът на княз Иван Владимир нарича "дивен Николай, който тогава беше Охридски епископ". За него Паисий Хилендарски съобщава, че е Дпочинал в Охрид на своя престол", а приживее е правел чудеса.
Последният български патриарх преди падането на Първото българско царство през 1018 година е Давид. Предполага се, че Давид става патриарх малко след като българският престол е зает от цар Иван Владислав през 1015 година. През 1016 година Давид му съдейства да залови и убие княз Иван Владимир. След смъртта на Иван Владислав през 1018 година патриарх Давид се среща с император Василий II при Струмица и посредничи в преговорите между него и царица Мария, в резултат на които Първото българско царство прекратява съществуването си.
След възстановяването на българската държава през 1186 г. идва ерата на търновските патриарси. Първи предстоятел на възобновената българска църква става Василий. Той коронясва по-малкия брат Асен I за цар и освещава църквата "Св. Димитър" - специално построена, за да приеме мощите на св. Йоан Рилски. Цариградската патриаршия обаче отказва да признае възобновената българска църква.
След като Петър и Асен падат убити от предателска ръка (1196 и 1197 г.), техният по-малък брат Калоян, за да утвърди международния престиж на България, се обръща към папа Инокентий III за помощ. Калоян иска папата да признае царското му достойнство, а Търновският архиепископ да бъде въздигнат отново в сан "патриарх". Така папският легат кардинал Лъв помазва в Търново Василий със свето миро. Василий започва да се нарича "патриарх на цяла България".
След влошаването на отношенията с Латинската империя през 1231 г. Иван-Асен II се обръща към Никейския (Цариградския) патриарх Герман II с предложение за възобновяване на междуцърковните отношения на Българската с Източните църкви. Примас Василий се оттегля в Света гора, като се отказва от архиерейството си. На овдовялата Търновска катедра е въздигнат Йоаким I, който става любимец на Иван Асен II. По предложение на царя съборът на българските епископи избира Йоаким за Търновски архиепископ.
Като негови наследници са записани Василий II и Йоаким II. Споменава се и за патриарх Игнатий (1272-73 г.), наречен "стълб на православието", защото оглавил мощно движение срещу византийския император за запазване чистотата на православието и независимостта на българската църква.
Следват патриарсите Маракий и Йоаким III. Вторият има незавидна съдба. Той заплашва, че е готов незабавно да се присъедини към Римския престол. Към 1300 г. цар Теодор Светослав заповядва патриарх Йоаким III да бъде хвърлен от Лобната скала в Етър (Янтра) като изменник на отечеството. За следващите партриарси - Висарион, Доротей, Роман, Теодосий I, Йоаникий, Симеон, Теодосий II и Йоаникий II, няма много данни. За сметка на това името на последния български патриарх от Средновековието - Евтимий Търновски, е познато на всички. Той оглавява църквата в най-тежкото време за българския народ, когато турците настъпват през Балканския полуостров.
Патриарх Евтимий развива богата книжовна дейност. Превежда Василиевата, Златоустовата, Преждеосвещената литургия, както и много съчинения на апостоли и светци. През 1394 г., след падането на столицата Търново, патриарх Евтимий е изпратен на заточение на юг. Раздялата с паството е описана в житието му, чийто автор е Киевският митрополит Григорий Цамблак. Мястото на заточението и на смъртта на този велик патриарх са неустановени до днес. Предполага се, че смъртта му е била около 1401-1402 г.


Кирил спасява евреите

В последните 5 години на робството и след освобождението българската църква се ръководи от екзарх, подчинен на Цариград и Османската империя. От 1915 г. до 1953. тя е ръководена и от митрополити, временни наместник-председатели. Чак през 1953 г. с титлата "патриарх" се сдобива Кирил. По убеждения той е анархокомунист. През 1943 г. още като митрополит поема събраните за депортиране пловдивски евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията "Яд Вашем" за "праведник на народите". На 18 юли 1968 г. Светият синод начело с патриарх Кирил обявява решението си за смяна на Юлианския църковен календар с Новоюлиански календар. Умира на 7 март 1971 г. Погребан е в църквата "Св. Богородица" в Бачковския манастир.
 

Максим с рекорд по дълголетие

Последният български патрирах - Максим, приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет през 1941 г. От 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България през 1955 г. е назначен за главен секретар на Светия синод. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит. Умира на 6 ноември 2012 г. в София на 98-годишна възраст, което е абсолютен рекорд.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама