По двама на ден се самоубиват

Ужасяваща тенденция към увеличаване на самоубийствата се отчита у нас. Броят им вече е изпреварил сериозно този на жертвите от катастрофи. Средната възраст на посегналите на живота си е паднала с почти десет години само за периода от 2004 г. насам, а България приближава челните места в черната статистика на самоубийствата в ранна възраст.
Държавата не финансира политиката за превенция на самоубийствата и дори няма официална статистика за тях. Единствено в Националния център по опазване на общественото здраве специалисти на доброволни начала събират данните и ги анализират. За 2012 година все още информацията не е събрана изцяло, но според тях над 3000 души са се опитали да сложат край на живота си. Което означава, че всеки ден 8-9 българи искат да се самоубият.
"Тенденцията към увеличение е стабилна и продължава. Виждате какво се случва и в момента", коментира психиатърът д-р Владимир Наков. Той визира поредицата случаи на самозапалване и преди това двете т.нар. разширени самоубийства, при които бащи изпозастреляха целите си семейства и себе си.
"Съществува т.нар. ефект на Вертер. Името му идва от времето, когато Гьоте написва произведението си "Страданията на младия Вертер", в което главният герой слага край на живота си. Тогава в цяла Европа има вълна от самоубийства", обяснява д-р Наков. Според него е напълно възможно самозапалванията да продължат, като обяснява това и с разказването от медиите на подробности за отделните случаи. Съществува обаче и т.нар. ефект на Папагено" - при добре поднесена информация броят на суицидите намалява.
Около 800 души, или повече от двама на ден са сложили сами край на живота си през 2012 г. През 2011 г. са били 796, 783 през 2010 г. и 673 през 2009-а.
Най-често българинът пробва да се самоубие със свръхдоза лекарства и средно през 4 часа някой опитва. Следват обесванията, като някъде в страната всеки ден човек увисва на въжето. След електрическия ток именно това е най-смъртоносният метод.
Възрастовата граница пада сериозно и в последно време момичета на по 7 и 8 години правят опити за самоубийство, най-често като се тровят с лекарства. Непълнолетно момиче всеки ден пробва, средно веднъж седмично и момче.
Противно на теориите за есенни и пролетни депресии се оказва, че през лятото посегналите на живота си са най-много. През започващия днес месец също се очаква да има пик при жените, защото през последните години неизменно много представителки на нежния пол посягат на живота си през март.
Ако не става въпрос за психическо заболяване, конфликт с половинката или с родител е най-честият мотив за търсене на смъртния изход. Прави впечатление тенденцията към увеличение при изпитващите финансови проблеми и безработните.
Аспаруховият мост във Варна е едно от "любимите" места на решилите да се самоубият.

Перник води черната статистика

Анализ на "България Днес" показа, че в някои региони на страната броят на самоубийствата, пропорционално на този на населението, е много по-висок отколкото на други места.
Оказва се, че най-много са самоубийците в Перник и София. В тези градове на всеки 1500 души има по един опитал се да сложи край на живота си в рамките на една година. В селата край столицата положението е още по-страшно и е пробвал един от 1200 души, следват тези в Търговищка област - един на 1300 души население.
Суицидни мисли най-рядко минават през главите на хората в Кюстендилска и Смолянска област, където такъв случай има на над 10 000 души население.

Смъртни случаи с неустановени причини

Сериозна тенденция към непосочване на причина за смърт се отбелязва у нас. Според анализатори по този начин не се отчитат всички жертви на катастрофи и на броя на самоубийците.
От данните на НСИ се оказва, че от пет години насам има ясно изразен спад на загиналите на пътя, а също и на случаите на умишлено самонараняване. В същото време все повече случаи се отбелязват в графа "недобре определени и неустановени причини за смърт".
"Това противоречи на всяка логика, защото през 2004 година влезе поправка в международния класификатор на болестите и обосновките им станаха още по-ясни. Би трябвало случаи на неустановени причини да намалеят, а те стават все повече", коментира психологът доц. Михаил Околийски. Той обяснява, че увеличението е с десетина единици на 100 000 смъртни случая.
В частност за самоубийствата негови колеги смятат, че става дума за прикриване на множество случаи. Причината според тях е във факта, че когато има съмнения за самоубийство, се прави аутопсия, след което трябва тялото да бъде съхранявано в морга, нужна е психиатрична експертиза, проверява се версията за подбудителство. Всичко това струва пари и време. В същото време особено в малките населени места близките не желаят истинската причина за смъртта да излиза от семейния кръг и "за всички ще бъде щастливо обстоятелство, ако попадне в друга графа".

МВР не отчита опити

Според специалисти от Института по психология към МВР във вътрешното ведомство няма нито един случай на самоубийство, който не е завършил със смърт. Психиатри обаче коментират, че това е изключено, защото на всеки летален изход има от 6 до 25 опита дори и в силовите институции. Те дават пример с Русия, където се оказало, че около 10% от военни и милиционери се нуждаят от психиатрична помощ. Предполагат, че у нас случаите се крият от близките и колегите на пробвалия, за да не загуби той работата си, но данните са съпоставими с тези в Русия.