Легендата на "Локо" (Сф) Йордан Стойков-Бумбо: Вярвам в бъдещето на националния

*Играчите да намалят татуировките и да не мислят, че футболът започва от тях

*Илия Груев заслужава да бъде №1, Гонзо е сериозен и работи усилено

Кой е той?

Йордан Стойков-Бумбо е легенда на "Локомотив" (София) и рекордьор по мачове за клуба в елита с 326 двубоя. Бившият защитник е шампион на България от 1978 г. и носител на Купата от 1982 г., а след края на активната си кариера остава във футбола и като треньор. В момента Стойков помага и в столичния "Люлин", където продължава да предава опита си на по-младите. Специално за читателите на "България Днес" Бумбо говори откровено за славните години, днешния футбол и накъде върви играта у нас.

- Г-н Стойков, какво е новото около вас? Разбрахме, че сте започнали работа във ФК "Люлин".

- Да, това е истина. От няколко дни съм в "Люлин" при моя стар приятел Никос Аманатидис, когото познавам повече от 50 години. Чест му прави, че поддържа школа, в която тренират около 100 млади футболисти. Има и мъжки отбор, за който ме покани да помагам.

- Има ли сред тези момчета таланти, които вече се открояват?

- Да, виждам момчета с потенциал, които могат да се развият в бъдеще и да станат професионални футболисти.

- Вие кога се запалихте по футбола и защо избрахте точно "Локомотив"?

- Запалих се много отдавна - преди близо 60-65 години. Тогава беше модерно всяко момче да играе футбол и да бъде част от отбор. Поради местоположението на клуба и с помощта на мои приятели, които вече бяха в по-големия отбор, избрах "Локомотив". Те ме заведоха там и така започна всичко.

- Вие сте футболистът с най-много мачове за "железничарите" в елита. Кои двубои са най-запомнящи се за вас?

- Това са мачовете от Купата на УЕФА, където стигнахме до четвъртфинал - срещу "Монако", "Ференцварош" и "Динамо" (Киев). Във вътрешното първенство това са сезоните през 1978 година, когато станахме шампиони, и 1982 година, когато спечелихме Купата на България след победа над "Локомотив" (Пловдив) с 2:1. 

- Казват, че тогава страстта е била различна и децата са играели постоянно по махалите?

- Така беше. Друго време, други интереси. Децата играеха футбол навсякъде и това беше "прозорецът" за развитие на детско-юношеския и мъжкия футбол.

- Какво мислите за сегашния национален отбор и новото ръководство на БФС, след като България спечели трофея "Серии на ФИФА" срещу Индонезия?

- Все още се търси обликът на отбора, но подобни победи и такива трофеи са важни за самочувствието на футболистите и за настроението около националния тим. Георги Иванов-Гонзо е много сериозен човек и виждам, че работи усилено. Дано помогне да заемем по-достойно място в ранглистата на ФИФА и в близко бъдеще да се върнем на големи форуми. Пътят няма да е лесен, но такива успехи могат да дадат увереност и спокойствие за по-нататъшна работа. 

- Илия Груев ли е човекът, около когото трябва да се гради националният отбор в следващите години?

- Той е един от футболистите, около които спокойно може да се гради отборът. Илия Груев напълно заслужава да бъде футболист щ1. Той е сериозно момче, израснал е правилно и се развива много добре. Познавам баща му отлично, тъй като съм му бил треньор, така че знам и от какво семейство идва. Важно е обаче тежестта да не пада само върху един човек. Националният отбор има нужда от гръбнак, от характер и от още няколко силни фигури около него, за да върви нагоре. 

- С оглед на актуалните събития в Първа лига - "Левски" ще спре ли хегемонията на "Лудогорец"?

- Абсолютно е възможно "Левски" да го направи. Харесвам треньора им Хулио Веласкес - личи си, че разбира от работата си. Има и добра млада генерация треньори в България. Например Христо Янев, Сашо Тунчев и Станислав Генчев. Колкото повече качествени треньори работят у нас, толкова по-добре ще бъде и за футбола ни като цяло.

- Какви са впечатленията ви от "Локомотив" (София) в момента?

- Станислав Генчев се справя много добре. Отборът вече има облик и играе добър футбол дори когато губи. Вижда се, че има идея и че се работи в правилна посока. За "Локо" е важно да има стабилност, защото това е клуб с история и публика, която винаги има очаквания.

- Какъв е вашият съвет към младите футболисти днес?

- Да намалят татуировките, да бъдат по-сериозни и да не мислят, че футболът започва от тях. Трябва да има уважение и признателност към поколенията преди тях и към историята на клубовете, в които играят. Само с талант не става - нужни са дисциплина, труд и характер.

- Каква е основната разлика в манталитета между вашето поколение и сегашното?

- Тогава футболът беше начин да видиш света - това беше голямата мотивация, защото парите бяха минимални. Държеше се на клубната чест, на вярността към отбора и на уважението към емблемата. Сега всичко е много по-разкрепостено. Футболът стана частен, а спонсорите и парите до голяма степен определят посоката. Времената са различни, но според мен някои ценности не бива да се губят.

- Бихте ли променили нещо в кариерата си, ако можехте?

- Въпросът е много интересен. Имало е много мачове, много ситуации и много моменти, но не - не бих променил нищо. Смятам, че всичко се е случило точно така, както е трябвало. И хубавото, и трудното са част от пътя на един футболист.

Очаквайте следващия четвъртък новото издание на поредицата "Тайните на футбола", в което Йордан Стойков-Бумбо ще разкрие още любопитни истории и спомени от своята кариера.