Българката Росица покори НАСА

*Изпраща им снимки от четири години:

*Кадър от Великденския остров на българката попадна във фотоса на деня на космическата агенция

"Изключителна изненада беше за мен това, че НАСА избраха моя снимка за тяхната "Астрономическа снимка на деня". Следващата ми мисъл беше: "Най-после!".

Така Росица Димитрова посреща новината за едно от най-големите признания в света на астрофотографията. Зад нейния успех обаче не стои случаен късмет, а години постоянство, десетки изпратени кадри и безкрайна вярност към мечтата да снима нощното небе така, че в него да се виждат не само звезди, но и история и смисъл.

За българската астрофотографка това признание идва след дълъг път.

"От поне 4 години изпращам снимки на НАСА - изпратила съм поне около 30 през това време", казва Росица пред "България Днес". В момента, в който вижда имейла за постижението си, хубавицата точно пазарува в аптека. Емоцията е толкова силна, че астрофотографката споделя радостта си с персонала.

Историята на Росица със звездите започва като истинска любов от пръв поглед.

"Още в първия момент, в който видях как ядрото на Млечния път се запечатва в камерата ми, знаех, че това е нещото, което искам да снимам отново и отново" - разказва астрофотографката. Първото силно преживяване идва по време на работилница с Иван Миладинов, а усещането остава завинаги: "Чувството беше неописуемо - еуфория, примесена с тишината, спокойствието и безкрая на Космоса".

Именно тази емоция стои и зад кадъра, който стига до НАСА. Снимката е направена на Великденския остров - място, което звучи почти нереално. "Малко хора успяват да стигнат до там", споделя тя. Пътят не е лесен - единственият полет е от столицата на Чили, Сантяго, а той продължава около 5 часа.

"Бяхме прекарали над 2 седмици, обикаляйки Южна Америка, като почти бяхме привършили парите си", спомня си Роси. Следват евтин хостел, стари коли под наем и пестене от всичко възможно, но с една ясна цел: "Сбъднахме мечтата си да видим нощното небе точно там, до статуите моаи. Не ми е попадал друг нощен кадър от точно този плаж на Великденския остров до момента".

Астрофотографията обаче не прощава илюзии - тя изисква добра подготовка: "Планирането е в основата на всичко, разбира се, но без късмет няма как да направим добър кадър", категорична е Димитрова. Великденският остров я посреща с облаци и съмнения:

"Най-често в астрофотографията това, което ни пречи, са облаците. Великденският остров е с изключително динамичен климат. Щом пристигнахме, веднага потеглихме към първата ни локация за снимане, Рану Рараку, при 100% облачно небе. Това беше вечерта с най-добри условия по прогноза, но определено ни обезкуражи. Е, само 30-40 мин, след като бяхме на локация, небето се изчисти и снимахме около 3 часа без да спираме. Кадърът в НАСА от плажа Анакена пък беше в буквално 5-те минути, в които небето беше чисто същата нощ. Дори ни валя малко дъжд на този плаж, но просто исках да изчакаме максимално дълго и да опитаме да хванем ядрото на Млечния път."

За Росица фотографията не е просто техника: "Този кадър представя връзката между нас, хората, и безкрайния Космос - мечтата да сме близо до звездите, но и близо до самите себе си".

Въпреки огромното признание Роси остава критична към себе си.

"Този кадър съм го обработвала доста пъти през последната една година", казва тя. Перфекционизмът не я напуска: "Дори в момента имам забележки по него и бих прекарала още време, за да изостря детайлите". И добавя нещо показателно: "По принцип не си харесвам снимките особено много. Признанието в никакъв случай не значи, че съм достигнала нивото във фотографията, което искам", доверява талантливата фотографка пред вестника.

Тази взискателност върви ръка за ръка с ясна позиция за границите в професията.

"Границата с обработването на снимки е доста тънка и често се случва някои фотографи да я прекрачват. Тя самата се стреми към честност:

"Старая се моите кадри да са само бленд" и подчертава: "Да изчистя шума, но не и да променям съзвездията в процеса. Суровите файлове от камерата хващат достатъчно цвят и детайл, за да ги използваме".

Зад всичко това стои и един много човешки баланс.

"Избягвам да ходя на екстремни места - все пак имам две деца, които си ме чакат вкъщи", казва Росица с усмивка, но понякога фотографията изисква жертви. В Лапландия чаровницата преживява истинско изпитание:

"Миглите ми замръзваха постоянно, ръцете ми залепваха за статива".

Роси предпочита да снима на топло, но доста рядко й се случва, защото местата с най-лоши метеорологични условия (като Исландия например) са с най-красивите пейзажи. Следващата дестинация, която фотографката ще посети, е щатът Юта в САЩ, а мечтата й е да отиде в Нова Зеландия.

Димитрова е категорична, че понякога най-ценните кадри идват в последния момент. В Кайро тя почти се отказва, когато съдбата се намесва:

"Много исках да снимам Хеопсовата пирамида с лунния изгрев. Беше доста по-тъмно, отколкото обикновено искам да е, за да снимам Луната, но пък имаше силна мараня, която дифузираше светлината. Понеже обичам обектът ми да има някакво съприкосновение с Луната, а тя беше вече по-високо над пирамидата, вече почти бях готова да сгъвам статива. Точно в този момент видях мигаща светлинка, която се движи по линия към Луната - самолет. Затаих дъх за секунда и успях да щракна точно в момента, в който той беше върху Луната. Така се получи един кадър с много замисъл - 4500 години от човешката история и връзката ни с Космоса - в една снимка. Точно този кадър не е награждаван никъде, честно казано, не знам поради каква причина, но за мен е много хубав и късметлийски".

Към начинаещите Росица е конкретна:

"Първото и най-важно нещо е да се отиде на достатъчно тъмно място - далече от градовете, където има светлинно замърсяване". Тя дава и конкретни места: "Тюленово и Камен бряг, Рила, Пирин, Родопите". И напомня: "Важно нещо е да няма Луна - по време на новолуние е най-подходящо да се снима".

Когато говори за успеха, Роси не оставя място за съмнение: "Търпение, постоянство, но и инат. Понякога само един "пробив" е достатъчен, за да достигнем успеха - само няколко минути или един даден шанс, за да постигнем мечтите си. А след това е важно да продължим към следващата, още по-голяма мечта".

Нейното най-силно послание идва като прост, но ясен съвет:

"Правилният момент винаги е ДНЕС. Колкото повече чакаме, толкова повече ще изтървем от онези "правилни" и "късметлийски" моменти. Защото когато при нас дойде късметът, ние трябва да сме свършили цялата друга работа, да сме подготвени на 100% и само да натиснем копчето".

Още спиращи дъха кадри от младата астрофотографка можете да видите на https://tripswithrosie.com/ и https://www.instagram.com/tripswithrosie.