Михаил Белчев изпя последната си песен пред "България Днес": Не вярвайте, че съм умрял, аз просто съм в друга кръчма

Доста приятели ме предадоха, но другите ме държат една педя над земята!

"Щастлив съм, че имам песни, които ще ме надживеят и все някой талантлив човек ще ги изпее." Това каза в последното си интервю за вестника великият Михаил Белчев. Той си отиде от този свят вчера на 79 години. Новината за кончината му съобщи съпругата му Кристина Белчева.

Човекът, заслужил уважение заради веруюто си: "С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай!", изпя последната си песен пред вестника ни на премиерата на книгата си "Ти ме повика, живот".

"Не вярвайте, че съм умрял, аз просто съм в друга кръчма", запя Мишо песента по текст на Васил Сотиров и музика на Хайгашод Агасян и се поклони на хората с обяснението: "Васко ми даде това стихотворение на поклонението на Миряна Башева. Аз много го харесах. Така се получи тази хубава песен за вас, макар и след време", продължи Белчев. Веднага след нея той запя и химна на влюбените - "Не остарявай, любов", а публиката стана на крака и довърши текста с него.

Каквото и да кажем за Михаил Белчев, все ще е малко. Той бе живата легенда на популярната ни музика. Негови песни печелят първи награди от фестивала "Златният Орфей" през 1969, 1984, 1990 и 1998 г., а през 1996-а е отличен и с наградата за цялостно творчество. Пътят му към голямата сцена започва от хор "Бодра смяна", където пее като дете, а дебютът му като самостоятелен изпълнител е през 1967 г.с песента "Кати". Висшето си образование той получава в Ленинград със специалност "Телевизионна режисура" в Театрална академия "Черкасов". Песни по негови текстове са дали заглавия на някои от най-емблематичните албуми на големите имена в българската естрада.

"Отиват си големите, а той беше велик. Тъжно е", каза Васил Найденов.

Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Веселин Маринов, Стефан Димитров, Искра Радева, Милица Божинова, Деси Добрева, Илия Ангелов, Хайгашод Агасян, Асен Масларски, Стефан Диомов и "Петте сезона", "Трик" са само малка част от приятелите на Мишо, които го поздравиха за рождения му ден тази година през август.

"Един мой много добър приятел и прекрасен поет, който, за съжаление, не е между нас ми беше написал една песен: "Само колко шеметни нощи! Боже, какви утра - може млад да изглеждам още, но животът ми остаря. Даде, каквото е имал да дава, каквото отне Ц отне... От живота поезия става, а от поезията живот - не!". Ние бяхме такава компания, която се събираше като творческа лаборатория. Всеки казваше по някой нов стих, нова песен. Жалко, че много от тези хора си отидоха. Но аз поне не съжалявам, че съм пял стихове на сериозни, истински български поети. И то поети с кръв в буквите", каза ни Белчев, радвайки се на внимание от млади и стари на книгата си.

"Имаше хора, които ме предадоха, да, доста от приятелите бяха, но другите, другите ме държат на една педя от земята", сподели с благородна усмивка поетът.

"Много го обичам, това нашето е мъжко приятелство. Той е последният поет на България, който бори простотията и пошлотията със слово и музика", каза за Белчев поетът Стефан Цанев. "Джентълменството му е прочуто. Тъкмо заради това и никога не се помоли за "специална" пенсия, а я заслужава", сподели ни от своя страна и Марги Хранова.

"Аз искам само да благодаря на Мишо Белчев и да му се поклоня, затова, че ми подаде ръка, когато бях млад, той ме направи популярен", каза за поета Орлин Горанов, а думите му подкрепи и Веселин Маринов: "Ако не беше песента му за мен за България, нямаше да съм това, което съм, поклон, голям е", каза Маринов.

"Мишо, приятелю, ти вече си отредил своята вечност в историята", в специално обръщение в официалната си страница се обърна към Белчев и Филип Киркоров, който също е пял песни, написани от текстописеца и композитор.

От своя страна в последните си дни Михаил Белчев благодари на Йорданка Христова и Лили Иванова. "Благодарен съм на Данчето за жеста, който направи преди години към мен в Русия. Тогава завършвах в театралната академия. Доста тежко ми беше в първите дни. Все още нямах никакви приятели. Бях сам, бях започнал някакъв друг живот. По това време тя дойде на концерти, видяхме се, поплакахме си. Поканих нея и вицеконсула на гости при мен, в моята квартира. Оказа се, че нямам китара, нямах дори телевизор. Моето обяснение пред тях беше, че тук съм по друг повод и че нарочно нямам тези предмети, които само ще ме разсейват, а аз нямах пари. На другия ден вицеконсулът ми донесе китара, донесе и телевизор, и така нататък. Че и пари назаем. Йорданка каза, че ми ги дава назаем, защото ме познава добре. И след години аз наистина й се отблагодарих по мой си начин с песента "Ще продължавам да пея", смееше се Белчев.

За Лили Иванова той бе категоричен: "Вместо да завиждат, трябва да целуват ръцете на Лили Иванова. Винаги сме били приятели и сме разчитали един на друг. Около нея има много завист, а не трябва да е така. Всички изпълнители трябва да й целуват ръка, защото тя е един от пионерите в този жанр. У нас тя го е създала и им е дала път, по който да работят. Срамота е да се държат по този начин с нея. Но у нас не умеем да си ценим творците. Липсва ни манталитет. Сигурен съм, че ако у нас се роди гений, това ще е Геният на завистта. Жалко е", сподели за примата Белчев.

В живота на Мишо имаше две големи любови - към жена му Кристина и сина му Константин. "Щастлив съм, че изживях и сватбата на Константин с любимата му Кристина Пламенова. Дано са щастливи като мен и Криси", каза миналата година през септември в последния ни разговор великият Михаил Белчев.

Редакцията изказва съболезнования на семейството.