Организаторите на "Моето българско Камино" Любомир Мечев и Христина Йенсен в интервю за "България Днес": Когато има свято място, към него трябва да има път

Всеки, който иска, може да измине смирено маршрута до мощите на св. Йоан Кръстител

КОИ СА ТЕ

Любомир Мечев и Христина Йенсен са организатори на "Път до мощите на свети Йоан Кръстител в Созопол". Това е първият по рода си пилигримски, културно-туристически маршрут в България и Югоизточна Европа за осъзнато пътуване - пеша и с велосипед, с автентична маркировка, пилигримски паспорт и църковно удостоверение. Официалното освещаване на пътя е предвидено за 24 юни, когато почитаме рождението на свети Йоан Кръстител. Пътят започва от Малко Търново, минава през още шест населени места, преди да стигне крайната си точка в Созопол и е с дължина от 81 км.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Продължавате с размах вашата мисия, свързана с Пътя към мощите на свети Йоан Кръстител. Как започна всичко, г-жо Йенсен и г-н Мечев?

Опитът ми с подобни пътища през изминалите 16 години на различни места в Европа е основата на произхода за тази идея. Всичко започна не като проект, а като лична история и преживяване. Преди години извървяхме Камино де Сантяго в Испания, където се запознахме, и този път промени начина, по който гледаме на пътуването, на времето, на хората и на самите нас. Там разбрахме, че пътят не е просто разстояние между две точки - пътят е преживяване, срещи, тишина, разговор със себе си.

Тогава за първи път си зададохме въпроса - възможно ли е България също да има такъв поклоннически път? И всъщност се оказа, че ние имаме нещо изключително - част от мощите на св. Йоан Кръстител в Созопол, открити на остров Св. Иван. Това е свято място със световно значение, но към него няма път, който хората да изминават пеша като поклонение.

Така постепенно се роди идеята за Пътя до мощите на св. Йоан Кръстител. Започнахме да обикаляме Странджа, да търсим стари пътеки между селата, да говорим с местни хора, с общини, с историци, с природен парк "Странджа", с църквата. Оказа се, че пътища има, история има, села има, хора има - просто никой не ги беше свързал в един маршрут.

Това, което започна като наша мечта, постепенно се превърна в кауза на много хора - доброволци, общини, институции, приятели. И може би най-хубавото е, че този път не се прави от един човек или една организация, а от общност. Камък по камък, километър по километър, стъпка по стъпка.

И вярваме, че това е само началото! Защото някои пътища не се строят с асфалт - те се строят с вяра, с труд и с много сърце.

- Специални каменни пирамиди ще маркират на ключови точки посоката на движение и оставащото разстояние в километри и предполагаемо време. Разкажете за идеята те да се правят в специализираното каменоделско училище в Кунино.

- Идеята за каменните пирамиди не е случайна. Не искахме просто да поставим табели, а да създадем нещо устойчиво, красиво и свързано с традициите на региона и разпознаваемо от чуждестранните посетители. В миналото Странджа е била известна със своите каменоделци - странджанските майстори са били търсени в цялата Османска империя. Това е бил много уважаван занаят, който днес почти е изчезнал.

Преди години е имало инициатива за възобновяване на каменоделството в Странджа и именно чрез Зидаро-Каменоделския еснаф "Възраждане" и нашия регионален координатор Мария Димиева успяхме да осъществим контакт с Професионалната гимназия по каменообработване в село Кунино. В училището учат доста деца от Малко Търново и региона, което направи връзката още по-естествена.

Това е изключително училище - с много добра база, оборудване и пансион. Там учениците изучават един много стар и красив занаят, но вече съчетан и със съвременни технологии, включително дигитално проектиране и обработка на камък.

За наша радост те приеха каменните пирамиди по маршрута да бъдат изработени именно от учениците и преподавателите в Кунино. По този начин маршрутът не само ще бъде маркиран, но и ще носи добавена стойност - ще подкрепя българско училище, български занаят и млади хора, които се учат на нещо истинско и трайно.

Всяка каменна пирамида ще показва посоката и оставащото разстояние до следващото място, както и общината, в която се намират. Но всъщност те ще бъдат и символ - че този път се прави с труд, с ръце и с камък и че той е създаден да остане за десетилетия напред.

- Как мина трасирането на маршрута? Колко труден е той и колко вълнуващо бе това преживяване?

- Трасирането на 37-те километра в началото на март бяха предизвикателство, но доброволците от ТД "Насам-Натам" показаха, че няма невъзможно място откъдето да се мине и маркира. Без тяхната активна дейност, натрупана с годините в Странджа и други планини, нямаше да е възможно. Теренът е с малка денивелация, не е в никакъв случай труден. Беше вълнуващо да видим как се появява път там, където са храсталаци, клони, изсъхнали дървета.

За съжаление имаше и много боклук. Събраха се огромно количество чували с всякакви боклуци. Трябва да се стараем повече и да пазим природата си.

- Как се усеща любовта към родината от Дания, където живеете? Какво ви дава стимул да реализирате подобна идея?

- Много хора ни задават този въпрос - защо правите това, след като живеете в Дания? Истината е, че когато човек е далеч от родината, той започва да я вижда по различен начин. Вижда какво имаме като природа, история, традиции и понякога осъзнава, че ние самите не ценим достатъчно това.

В Дания виждаме как хората пазят всяка пътека, всяка стара къща, всяка история. И тогава си казахме - България има невероятни места, но те остават непознати дори за българите. Странджа е една от най-красивите планини, Созопол е място с огромна история, а мощите на св. Йоан Кръстител са световно значима реликва. И въпреки това много малко хора знаят за тях.

Любовта към родината понякога се усеща най-силно, когато си далеч. И може би именно това ни даде стимул да направим нещо, което да остане - не за нас, а за България.

- Доколко е запознато обществото, че "Созопол е "Вторият Йерусалим"?

- Това не е просто красива фраза. В исторически извори Созопол наистина е наричан "Втори Йерусалим" заради огромния брой храмове, манастири и светини, които е имало там през Средновековието. Градът е бил духовен център на Черноморието и е по-стар от Рим.

Откриването на мощите на св. Йоан Кръстител на остров Св. Иван през 2010 г. от проф. Казимир Попконстантинов отново насочи вниманието към Созопол като духовно място, не само като туристически град. Това откритие беше изследвано от учени от България, Оксфорд, Копенхаген и други университети и предизвика огромен международен интерес.

Ние вярваме, че когато има свято място, към него трябва да има и път. Както има път към Сантяго, към Рим, към Ерусалим. Нашият път е именно такъв - път към Созопол и към мощите на св. Йоан Кръстител.

- Откриването на мощи на св. Йоан Кръстител на остров Свети Иван край Созопол през 2010 г. е едно от най-значимите археологически и духовни събития в съвременната история не само за България. Нека кажем защо е важно нашето "племе закъсняло" да се стресне и да поеме отново в посока на важните духовни каузи на фона на войни, зрелищни шоупрограми, често изпълнени с поквара за привличане на аудитория, бедност и недостатъчна любов към ближния, за която вярата тихо прокламира.

- Живеем във време на много шум - войни, кризи, социални мрежи, риалити формати, бърз живот. Хората постоянно бързат, но често не знаят накъде. И може би затова в цяла Европа и по света пилигримските маршрути стават все по-популярни - хората търсят тишина, смисъл, време за мислене.

Пътят не е само религиозен. Той е човешки. По него вървят вярващи и невярващи, млади и стари, богати и бедни. Всички вървят по една и съща пътека и всички са равни на пътя.

Може би нашето общество има нужда точно от това - повече път, повече срещи, повече доброта и повече смисъл. Защото, когато човек върви дни наред пеша, той започва да разбира кои неща са важни и кои не са.

И ако този път помогне на хората да се замислят, да открият България, да открият природата, да открият вярата или просто да открият себе си - значи всичко си е струвало.