Навръх Великден Росен Петров разкри ролята на Атон за България

Росен Петров направи пространна ретроспекция на ролята на Атон и Зографския манастир в българската история. Във фейсбук той отбеляза:

На днешния ден да си припомним нещо важно. Защо Света гора е по-българска, отколкото ни казват някои учебници? За доста от туристите Атон е просто красив силует на хоризонта в Халкидики – място за снимки от палубата на корабче между някое и друго узо или фрапе. Но за историята ни Света гора е нещо коренно различно. Тя не е „нещо си религиозно" в Гърция, тя е и българско духовно убежище, наше средище на държавност и култура.

Българската следа под Атон започва още в зората на манастирската република. Според преданията, още през X век, по времето на цар Симеон Велики, трима братя – Моисей, Аарон и Йоан – „българи по род", основават манастира „Свети Великомъченик Георги Зограф ". Така българите се утвърждават като един от основните народи в Света гора, пренасяйки там своята старобългарска книжовност.

Но истинският разцвет на българското влияние в монашеската република идва три века по късно. След битката при Клокотница (1230 г.), цар Иван Асен II превръща Света гора практически в част от българското държавно пространство (просто тя се е намирала в тогавашните български предели), но той не действа като завоевател, защото явно е знаел, че за да бъдеш истински владетел, трябва да владееш духа.

Върхът на тесните връзки между България и Света гора е на Събора в Лампсак (Мала Азия, днес в Турция) през 1235 година. Тогава Търново е признато за патриаршия от всички източни патриарси, а ромеите официално признават правото на Йоан Асен II да се титулува „цар" или император. Всъщност той става „император на Запада". Малцина знаят, че възстановяването на Българска патриаршия се крепи и на желанието и подписите на атонските монаси. Тези духовни старци, представляващи целия православен свят, застават зад българските искания. Йоан Асен II дарява на манастирите земи и права, а в замяна Атон се превръща в защитник на българското величие. Зографският манастир става неговата лична гордост – символ на духовното влияние на държава, разпростряла се от Дунав (или дори Карпатите) до Тесалия и Бяло море, и от Черното море до днешна Албания и Адриатика.

Век по-късно друг мощен български владетел – цар Йоан Александър, продължава това дело. Неговото влияние в Атон е толкова силно, че той е почитан като втори ктитор не само на „Зограф", но и на десетки други обители. Докато Източната римска империя залязва и тъне в междуособици, българският цар излива средства в Света гора, строейки кули, библиотеки и храмове. Той превръща Атон в средище на исихазма – учението за вътрешната светлина, което по-късно Патриарх Евтимий ще пренесе в Търново, за да подготви народа ни за вековете на изпитания.

И още един трагичен факт, който показва значение на Зографския манастир за цялото православие. През 1275 г., когато политически интриги се опитват да подменят вярата и ромейската войска обгражда Зографския манастир, за да наложат на сила правилата на т.нар. Лионска уния, 26 български монаси избират пламъците на кулата пред предателството. Те загиват като мъченици, но записват името на българския род със златни букви в атонските летописи. По-късно, когато Паисий Хилендарски пише своята „История" в „Зограф", той не си я измисля. Той събира фактите, съхранени в атонските манастири, благодарения на нашите царе.

Всъщност Атон е едно от живите доказателства, че България не е малка държава в покрайнините на Европа. Ние сме били и поне мъничко оставаме и народ с духовно признание и призвание. Великден е времето, в което всеки от нас може да потърси в себе си своя вътрешна светлинка и да си спомни, че сме част от нещо голямо и съхранило се във времето.

Нека в домовете ни и по Света се възцари повече мир, а в сърцата ни – онази тиха вяра, че като народ и хора ни предстоят по-добри дни.

Честито Възкресение Христово!