Заради предсказание за смъртта на Георги Димитров: Искали да убият дядо Влайчо в Белене
Феноменът спасява живота на миньори при срутване в мина край Перник
Добромир ДОБРЕВ и Кристиан ИВАНОВ, наши пратеници в с. Коньово
Феноменът от Коньово дядо Влайчо е един от най-силните ясновидци на България и до днес негови предсказания продължават да се сбъдват.
Влайо Желев е роден на 15 август 1894 г. в с. Коньово, а славата му започва да се носи, след като предсказва избухването на Първата световна война. При него се стичат тълпи от хора. Всички искат да знаят какво ще се случи с техните близки на фронта... След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. дядо Влайчо е преследван от режима, но продължава да помага на хиляди хора до смъртта си през 1981 г. "България Днес" представя всяка събота поредица за невероятния живот и предсказанията на дядо Влайчо.
Изпълнявайки Божията воля, в тесен кръг от хора в края на 1947 година дядо Влайчо е казал: "Виждам кога Георги Димитров ще се разболее и кога ще умре. Тихо и смело назовава - юли 1949 година. Оттук нататък животът на ясновидеца до неговата смърт на 8 май 1981 година е превърнат в истински ад. Думите му за комунистическото величие достигат до ушите на властта. Срещу дядо Влайчо започват гонения и репресии. Още повече, че той е бил безсребреник, не е вземал пари и така нямало как да носи дивиденти на държавата.
Дядо Влайчо е арестуван в Ямбол под предлог, че е укривал двама николапетковисти. Изпратен е първоначално в Бургаския затвор, където изкарва една година. След това е пратен в ТВО (Трудово-възпитателни общежития) край Перник, където да копае в мините. Там веднага разбират за ясновидските му способности. Ето какво разказва самият той в своята ръчно написана автобиография.
"Една сутрин рано отидох при мината, когато започнаха да излизат миньорите от нощната смяна. Почнах да спирам работниците от новата смяна да не слизат долу да копаят, защото ще има голямо срутване. И те ме послушаха. Цялата първа смяна е готова за работа, но никой не работи. Много скоро започаха да пристигат силно разтревожени шефовете на мината, на селската управа, милиционери, партийни секретари. Те се бяха уплашили да няма стачка, а тази дума тогава хвърляше комунистите в ужас", спомня си дядо Влайчо. Управниците го накарали да слезе до долу с един подемник. Влайчо, ти си Божи човек и Господ няма да позволи да загинеш, мислел си феноменът в това време.
"Подържаха ме известно време долу и си четях молитва. После пак ме изкараха обратно и аз излезнах при хората. Ей сега ще се срути, аз аз и в този момент силно и ясно се чу откъм дълбините грохот, от който разбрахме какво става. Че като почнаха миньорите да бият и управници, и милиционери и да викат: "Влайчо нали каза, че ще има срутване, а вие искахте децата ни да останат сираци, а жените ни вдовици.".
Най-тежките дни за дядо Влайчо обаче са по време на престоя му в концлагера на остров Белене на река Дунав. Той прекарва там на ръба на оцеляването цели пет години от живота си. Влайчо е бил в лагер щ2, наричан още "Лагерът на смъртта". Намирал се близо до вонящо блато, пълно с комари, а наблизо не е имало питейна вода. През декември 1952 година феноменът от Коньово информира цялата управа на лагера за предстоящо голямо наводнение, благодарение на което са спасени от удавяне маса народ и животни. Преди това обаче Влайо изял поредната порция жесток побой гавра и заливане с ледена вода на плаца с обидни думи: "Лъжеш, куче мръсно, шарлатанин такъв", свидетелстват спомените на присъстващи затворници.
"Като отидох в затвора, имах коса дълга и брада, но ги подстригах. Там си дадох широко сърце и си казах, че всичко може да е за добро. В Белене имаше от всички братства - православни и католически свещеници, евангелски пастири, съботяни, петдесетници. Направих опит и организирах всички тия братя. Там започнаха да се явяват спорове поради различията на вярата у братята. Аз им казах: "Когато човек се дави във водата, той няма време да спори, но се моли да излезе на спасителния бряг. И ние сега се давим в тази вода на затвора, не са нужни спорове". Оттогава сам си работих духовно, като четях Евангелието и пишех стихотворение. Беше изпитание за мен, но все трябваше да науча нещо, поне малко от малко. Утешавах някои, други съм съветвал, на трути съм помагал в нужда", споделя приживе дядо Влайчо.
"Живеехме при много лоши условия. Помещенията ни бяха в земята като авджийска гемия. Вътре имаше дървеници, които изсмукваха кръвта ни. Брат Влайчо беше в кухнята, белеше картофи, носеше вода. Той не ядеше от готвеното. Носили сме му паламида, и питата на слънчоглед е ял, когато цъфти, киселец и сурова царевица също", спомня си Иван Ангелов от град Раднево. Параскева Велева от Стара Загора добавя:
"Дядо Влайчо е бил в Белене заедно с моя баща. Искали са да го убият. Биели го жестоко, като му предоставяли възможност да избяга и тогава да стрелят по него. Знаейки това, той не е избягал. Ядял е сурови гъби, често се хранел и с трева. Веднъж когато надзирателят го тормозел, дядо Влайчо му казал: "Не ме бий, а си иди вкъщи, жена ти в момента има нужда от теб, необходима й е лекарска помощ". Надзирателят го послушал и се уверил в дарбата му.
В началото на 1949 година Георги Димитров заболява. Изпратен е в Москва за лечение, където престоява 4 месеца в санаториум преди да умре на 2 юли. Предсказанието на дядо Влайчо е факт! Концлагерът в Белене е разтурен през август 1953 година и ясновидецът е освободен. Той предварително знаел точния ден и час, когато това ще се случи. Животът му обаче никога повече нямало да бъде същият. Той остава следен, привикван, руган от органите на властта. Принуден е да напусне родното си село, за да няма стълпотворение от нуждаещи се хора, идващи при него пред къщата му, което било забранено от партията. Дадо Влайчо започнал да се крие по различни места из България, като въпреки това не спирал да помага на болни и хора в беда.
"Най-после реших да избягам от селото и да не се връщам там, а народът пак си върви и ме търси. Едно създадено такова положение на никого не е добре - на които ме търсят и не могат да ме намерят, на братовото ми семейство, гдето е обезпокоявано всеки ден, на мен също - мили ми са хората. На властта не е добре - тия страдащи все се озлобяват против нея. Аз сега си ходя между верующи, ходя при болни, ходя по стари манастири, за да ги изследвам, пиша писма и гледам да не съм в тежест на никого. Моля се, чета си редовно Словото и все очаквам омилостивяване от Исуса за многото ми грехове и многото грехове на пощурелия цял свят. Амин!", пише Влайчо.
Рецептите на Феномена
Рецептите, които предлага лечителят дядо Влайчо, са обикновени на вид, но доказано дават отлични резултати. Това сочат множеството получени благодарствени писма. Хиляди бездетни жени са успели да се зарадват на рожба, а хора с най-различни болести чудодейно са изцерени. Предписанията на феномена са събрани в книгата "Дядо Влайчо - феноменът от Коньово". "Всички рецепти ни бяха предоставени от хората, които са се срещали с дядо Влайчо. Описани са в стари тетрадки и листове в пликове за писма", споделя авторът Добри Дачев.
При жълтеница
Тридесет минути преди ядене се пие по една лъжица лимонов сок три пъти на ден. За три-четири дни жълтеницата отминава.
При туберкулоза
Да се пие топла ракия три пъти на ден. Да се пие гореща вода и да се яде силна храна, също гореща. Да се яде мед и прясно масло на гладно. Прави се продължително и болестта минава.
При херния
Момиче на 12 години е имало херния (подутина) в чатала, голяма колкото яйце. Никой лекар не се е решил да го оперира. На него Дядо Влайчо е казал следното:
"Вземат се 9 яйца. На три пъти да се води детето. На всеки път да се носят по три яйца. Първото яйце се търка по хернията и се казва молитвата "Отче наш". След като свърши молитвата, взема се второто яйце, търка се хернията и се казва молитвата "Отче наш". След като свърши молитвата, се взема третото яйце, търка се хернията и се казва пак молитвата "Отче наш". След приключване на молитвата трите употребени яйца се изхвърлят в течаща вода, река, канал и се казва: "Както водата разнася яйцата, така да се разнесе хернията". По същия начин се постъпва и с останалите 6 яйца през следващите два дни.
При захарна болест
Вари се и се пие семе от метла (купува от магазин за семена). С три пръста се щипва най-малко 2-3 пъти и се слага в литър може и повече вода. Да не се вари много. След изстиване се прецежда и се пие. В начален стадий на захарната болест същата се излекува.
При треперене на краката
На жена с треперене и отсек в краката дядо Влайчо е препоръчал да си направи пояс от хавлия 4-5 ката дебел и 5 пръста широк. Поясът да се слага на кръста и се спи с него, за да се затопля. Да се прави и масаж на кръста. Да се спи на затоплена възглавница, или пък гумена такава, купена от аптеката и напълнена с топла вода. Да се казва молитвата "Отче наш". Да се пие гореща вода. Вечер краката да се потапят до кокалчетата в топла вода. Люто, кисело и солено да не се яде.
