Атанас Кацарчев от Гражданско движение ДНЕС: Богатите обират народа

КОЙ Е ТОЙ

Атанас Кацарчев е роден през 1966 г. Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид. През 1994 г. става управител в пернишкия териториален кадастър. След това работи като експерт и шеф в отдела "Имуществени данъци и такси" във финансовото министерство. Бивш зам.-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Иво АНГЕЛОВ

- Г-н Кацарчев, какво представлява доктрината "Единна България", която е предложена от Гражданско движение ДНЕС?

- Основната цел на доктрината е констатация на база проучвания какво не е наред в държавата. Хората не дават решенията, те казват какво чувстват, че не се случва. На базата на това например сме посочили, че няма доверие в институциите. Гражданите не им вярват и стават апатични. За това в момента имаме поляризация на обществото. Две силно поляризирани групи и една голяма маса, която казва "Нищо не ми харесва в цялата тази ситуация". Единственият начин нещо да мръдне нанякъде е хората да кажат какво искат. Ако те не повярват в себе си, нищо ново няма да се случи. Нашата идея е следната - създаваме платформата, на която всички да имат смелостта да кажат: "Това искаме да става по този начин." Да кажат, че икономиката, здравеопазването и съдебната система са им важни. На базата на този диалог с много хора да достигнем до извода кои са приоритетите. Защото те не са локални, регионални, а общонационални. Политическата система трябва да разбере, че трябва да започне да чува този народен глас, защото тя работи за гражданите. Масово хората спряха да гласуват, защото не намират себе си в никого. Ако те се обединят около нещо и тази топка тръгне надолу по склона, тя ще става все по-голяма.

- Доктрината включва пет основни области - държавата на хората, върховенството на закона, просперираща нация, качествен и сигурен живот за хората и най-доброто, което можем. Склонни ли сте да разширите областите, ако има разумни предложения от хората?

- Ще има шеста точка "Други". Ако там излезе още нещо важно, то ще бъде допълнено като тема, която трябва да се обсъди.

- За да се осъществи, доктрината трябва да има и законодателна тежест. Водите ли преговори с парламентарно представени партии?

- Говорихме с БСП, ГЕРБ и "Атака", не успяхме да се срещнем с ДПС. Писмата са пуснати, чакаме от тях реакции. В момента е бюджетен процес и предполагам, че има причини да не можем да се срещнем. Принципната позиция на партиите е, че е необходимо нещо подобно. Въпросът е ние колко граждани ще съберем зад гърба си.

- Ще могат ли обикновени хора да дават своите идеи на интернет платформата ви?

- Разбира се. Всеки един човек може да предлага идеи и неговият интерес ще бъде защитен.

- Едно от предложенията ви е да се подобри комуникацията с институциите. Как?

- Имаме нова визия за граждански контрол. Идеята ни е да имаме ефективен механизъм българската система да се придържа към това, което е казал народът. Това е смисълът на новата визия. Това може да стане през обществени бордове, както и по друг начин. Това също налага промени в законодателството. Да се легитимира гражданската квота при вземането на стратегически решения, касаещи хора.

- Вярвате ли, че това може да се случи?

- В момента има няколко такива действащи органа. Ще дам пример с най-високото ниво - Национален съвет за тристранно сътрудничество. Там са правителството, работодателите и синдикатите. Граждани няма. Въпросът е защо няма. Защото работодателите представляват сектор с определени цели, синдикатите представляват друг сектор с определени цели, но къде са гражданските институции? Синдикатите представляват трудовите права, но не и другите. Синдикатът не се интересува дали аз ходя на лекар или не. Той се занимава с Кодекса на труда и с данъците ми. И евентуално с икономическата среда.

- Какво трябва да се направи, за да се повишат доходите на обикновените хора?

- Единствено и само през активна икономика. Целта е да има насърчаване бизнеса на малки и средни предприятия. Държавата трябва да направи всичко възможно по силите си, за да активизира този сегмент от икономиката. Големите фирми имат механизма, достъпа, експертния потенциал и пазарите.

- Постоянно се говори за помощ за малкия и средния бизнес, но липсва конкретика. Какви са вашите виждания?

- Давам пример - в България има достатъчно квоти за износ, които не се изпълняват. Аз съм малка фирма и произвеждам кожени изделия. Влизам на сайта на Министерството на икономиката и там пише "Кожени изделия - Канада". Квотата е изпълнена на 30 на сто. Останалите 70% не се изнасят. Какво ми трябва на мен, малката фирма, за да изнасям в Канада - трябва ли да отговарям на определени изисквания, какви са административните и регулаторните режими в Канада, мога ли директно да сключа договор, какви са митническият и данъчният режим. Това е административно-нормативната информация и хората нямат достъп до нея. Втората част е свързана с пазарната информация - каква е средната цена на това качество продукт. Защото Китай може да продава на 5 долара, а ние - за 10 долара. Държавата би ли искала да субсидира през програми такъв тип бизнес, или ще иска да изнасяме за друга държава, където цените са конкурентоспособни. За да може този сектор да дръпне за износа, трябва да предлага достатъчно голямо количество. По отношението на вътрешния пазар се предлага да има квоти в големите търговски вериги в България, които са чужди. Малките предприятия нямат достъп до тях. И отново стигаме до количеството. Ако малките фирми се обединят, те тогава имат шанса да преговарят с големите вериги. Те имат нужда от огромни доставки и един малък не може да отговори на техните изисквания. Но ако са обединени, ще могат да преговарят наравно с тях. Това не изисква огромни усилия, за да се случи - просто трябва да се съберат хората и да се разберат какво правят.

- Да се върнем към доходите. Колко е нормалната стойност на минималната заплата в България в момента?

- По мои лични наблюдения едно нормално 4-членно семейство би трябвало да има доходи поне от 1500 лева месечно. Защото няма как иначе да обслужи всичко - местни данъци, ток, вода, парно, телефон, кабелна телевизия, интернет. Това е неизбежното. После добавяме храна, медицински услуги, фармация. Остават дрехи, техники и кредити. Ако ги няма тези пари, хората започват да потъват. Системата за преразпределение е малко изкривена в държавата. Нямаме средна класа. Имаме малка прослойка от свръхбогати и всичко друго е под чертата. Това, което ми направи впечатление от статистиката на БНБ, е, че масово намаляват влоговете като размер и много малка групичка влогове нараства. Това означава, че имаме концентрация у свръхбогатите. Те под някаква форма успяват да обират останалите. Техните спестявания растат, а на всички останали намаляват. Месечният доход вероятно не им стига за покриване на месечните нужди и те започват да харчат спестявания.

- Богатите обират народа?

- Така излиза по статистиката на БНБ. В един момент масата хора от България отново ще започнат да изчезват навън, защото няма да издържат тук. Тогава богатите няма да има кого да "обират".

- Мечтатели ли са българските политици?

- Не, по-скоро са добре поставени играчи на политическата сцена.

- От кого са поставени?

- Имаме 20 и няколко години преход, в който имаме първоначално мафиотски структури, които прерастват в олигархични структури и отзад стоят кукловоди, които най-вероятно са свързани с парите. Тези хора диктуват дневния ред.

- Да разбираме ли, че мафията управлява държавата?

- Мафията управлява държавата, написа един вестник в Европа, после други го разпространиха. Това беше преди 7-8 години. Точно тази "мафия", която вече е с бели кавички, а не типичния пример, в който беше през 90-те години, трябва да си намери мястото и да балансира. Ако те не успеят да намерят баланса, войната ще избуи между тях самите. Както в момента наблюдаваме - две групи се борят за властта. И те губят, а народът плаща сметката.

- Какъв е изходът от моментната ситуация?

- Винаги тези, които държат ножа, трябва да са тези, които да дадат изхода. Ако те не го дадат, лидерите се сменят. В момента това са лидерите на силните политически партии. Тези, които претендират, че представляват народа и искат да поведат народа.

- Предсрочни парламентарни избори биха ли дали това решение?

- Може би ще има избори, но трябва да е ясно какво се случва след това. Привърженик съм на тезата, че ако рушим нещо, трябва да знаем къде отиваме. Не си бутай къщата, ако не си си направил новата. Може би има моменти, в които това се случва, но тогава му казват революция.

- Българинът готов ли е за революция?

- Още сме на етап еволюция, когато разумно се опитваме да намерим решение.