Актьорът Филип Трифонов: Лавина едва не уби Чаталов на снимките на "Лавина"

Кой е той?

Филип Трифонов завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на Апостол Карамитев. През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми като "Момчето си отива" и "Оркестър без име". Репликата му "Една боза от 6 стотинки" от филма "Момчето си отива" е считана за култова от много негови почитатели. Това е една от първите му роли, която остава и най-известната му. Във филма си партнира с Невена Коканова и това поражда слухове за интимна връзка между тях. Трифонов играе и в популярния филм "Лавина" с Иван Иванов и Ваня Цветкова. Сред театралните изяви на актьора са постановките "Аудиенция", "Секънд хенд", "Западна Германия - отечество мое", "Тя" и др. Съосновател е на Естествен театър "Трифоноф & Гундеров" заедно с режисьора Николай Гундеров.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Трифонов, вчера отново лавина е помела хора, този път под връх Тодорка. Само преди ден трима млади сноубордисти също загинаха в планината. Вие се снимахте във филма "Лавина" заедно с Ваня Цветкова и Иван Иванов. Какво помните оттогава?
- Ох, не са хубави тези неща. Какво мога да кажа? Планината винаги е била опасна и ако не спазваш правилата й, трудно можеш да оцелееш. Знаете ли какво помня? Когато снимахме край Мальовица, истинска лавина затрупа Любен Чаталов, който вървеше начело на нашата колона. Само метър и той щеше да загине. Но най-зрелищният момент във филма - падането на лавината, която ни затрупа нас, алпинистите, беше монтаж от три различни места.

Спомням си доста от снимките на филма. Снимахме кадрите в Рила, под Черни връх, край Мальовица и Вратцата почти две години. Връх Вихрен в Пирин, където качват огромна техника и релси, пък стана Памир, който във филма е мечтаният за покоряване връх на загиналите алпинисти. Даже част от снимките бяха правени с хеликоптер.

- Ваня Цветкова в Щатите ли е в момента?
- Не съм сигурен, така чух. Помня, че това й беше първата сцена, в която я видяхме гола до кръста. Главните герои бяха Дара и Асен, алпинисти. Ръцете на Ваня не спряха да треперят. Тогава тя беше някъде 20-годишна. Всички я разсмивахме, дори й дадоха уиски за еротичната сцена в банята.

- Блага Димитрова написва сценария по истински случай - малко преди Коледата на 1965 г. лавина затрупва 16 алпинисти под връх Мальовица, оцеляват само петима. Филмът е можело да не бъде заснет от режисьорите Пискови, обявени за "антипартийни".
- Мисля, че дори беше замислен за две серии, но накрая си останахме само с едната. Все пак лентата така и така стана хит, а Ваня и Иван Иванов бяха обявени за секссимволи. По-късно дори Иванов й беше кум на сватбата, когато тя се омъжи.

- Добре, да поговорим за вас. Негативните емоции от случващото се около нас рефлектират ли върху творчеството ви?
- Негативите са важни за изкуството, а всичко положително нека остане в живота. За да снимаш доброто, трябва да си изхабил много ленти за лошото. Струва ми се, че живеем в постоянен стопкадър и е трудно да се каже кой е красив и кой грозен. Някога в забранения ни албум ще надникне времето и ще продуха прахта. И тогава отвратителното може да изглежда смешно...

- Трагичното или комичното в живота по-лесно се интерпретира на сцената?
- Обикновено българските приказки завършват така: "Два-три дни яли, пили и се веселили, но никой не казва дали някой не е извадил нож по време на сватбата, колко е боляла главата след пиянството и какво се е случило след тридневното веселие... никой не знае". Трагичното и комичното са сиамски близнаци, баща им е животът, чиято съпруга е смъртта. И още едно сравнение, ако позволите, в една електронна игра можеш за секунда да убиеш сто човека, а в живота ти трябват поне девет месеца, за да го създадеш, и пак не знаеш ще го бъде ли... Има научни изследвания, че смехът удължава живота, но как пък не излезе поне едно кое съкращава смъртта!

- Работили сте в Чехия с водещи театрални трупи, непрекъснато получавате покани да режисирате нови спектакли там, участвали сте във филми с престижни международни отличия, чувствате ли се недооценен в България, както се случи с други хора на изкуството?
- О, да заменя деянието с бездействие у нас понякога е хигиенично. Този български санитарен полуден за мен е продължавал и по половин година. По-големите вътрешни ревизии ти помагат да не трупаш картофи на местата за книги. Представете си, че участвам в плосък телевизионен сериал, гледан от Куртово Конаре до Кондофрей, и след това ставам министър на културата или пък, че озвучавам реклами на краставици в хипермаркети, докато съм началник на Сатиричния театър! Ето каква е картинката, но пък щепселът е винаги в ръката ми и изключването е лесно.

- Наскоро получихте наградата на публиката на Гранд фестивала на смеха в Чехия за постановката "Слуга на двама господари". Какво са отличията за вас - знак за ниво или импулс?
- Въпреки че в гранулите има доста минерали, не съм от котките, които се възхищават от косъма си или пък са си помислили, че са динозаври. Че си хванал някоя и друга мишка, не е въпрос на състезание или на неутолим апетит, а на искрен глад. В наградите понякога има капан, ако не излезеш от него, няма как да ловуваш в безкрайните степи на живота.

- В "Слуга на двама господари" сравнявате главния герой с бълха, която може да живее без храна, но не и без любов. Какви са посланията в тази пиеса?
- Да, и бълхата може да е главен герой, особено ако е свободна и независима.

- Били сте асистент на легендарните Иржи Менцел, Олег Табаков и Юлия Огнянова. Кои техни съвети бихте ползвали в работата си?
- От всеки съм взел различни полезни съвети. Но все пак може да се направи малко обобщение: много хора се превръщат в клоуни, шутове и палячовци, но малко клоуни, шутове и палячовци си остават хора.

- Какво ви остана от бокса, с който преди години се занимавахте?
- От бокса ми останаха само едно флагче и двама приятели.

Спас Малинов, алпинист: Снежната маса подкоси краката ни

"С Енчо Петков бяхме консултанти във филма. Бях лавинен наблюдател към главния оператор Иван Чобански и помощника му Милан Огнянов. Трябваше да предизвикаме лавината. Веднъж само го направихме. После Иван Кандиларов, който беше инструктор от Мальовица, сподели, че веднъж, когато водил артистите по един улей до върха за снимки, паднала истинска лавина, за щастие минала само през краката им. След този случай взеха дубльори, които заместваха артистите в опасните сцени", спомня си за снимките на "Лавина" алпинистът Спас Малинов.