Това е болест,НО НЕ ИСКАМ ДА СЕ ЛЕКУВАМ

Орлите умират, докато летят най-високо

Ревността е опасна, трябва да се контролира с воля

Бедните хора са най-човечни, богатите са свине

"Имам заболяване. Нарича се алкохолизъм. Не бях пил отдавна, но болестта се завърна. Просто се събудих и вече не бях същият човек. Трябваше ми алкохол, трябваше да пия, и то веднага. А само допреди два месеца не излизах от фитнес залата. Алкохолизмът е тежка болест, която рецидивира. Случва се така, че човек може с години да живее нормално... и изведнъж да се срути из основи... Най-вероятно се дължи на объркване на вещества и процеси в мозъка. Ставаш от сън, трепериш, чувстваш се много болен физически... Единственото, което може да те направи нормален и да те спаси - това е пиенето."

Така започва своята емоционална изповед пред "България Днес" лекарят по професия и писател по призвание Калин Терзийки.

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на "България Днес"!

Той посрещна екип на вестника в дома си в Банкя, за да разкаже за обратите в живота си, за проблемите и добрите хора, които му помагат в момента. Помагат, защото е закъсал не само със здравето, но и финансово.
"От дебитната ми карта бяха източени единствените пари, с които разполагах за бъдещето си - едни спестени, изкарани с честен труд и пот на челото, събирани и пазени 2000 лв. Откраднаха ми дори и мобилния телефон. Защото в България това се прави най-добре, да се краде. В един миг просто станах болен, безпаричен и отчаян. И знаете ли къде е иронията - че ръка ми подадоха бедни и непознати. Хора, които мизеруват дори повече от мен, отделиха от своя залък, за да ми подарят надежда, че не всичко е помия и свинщина. Получих десетки обаждания, вкъщи дойдоха знайни и незнайни хорица да ме питат от какво имам нужда. Реално аз имам нужда само от вяра. Не от храна, не от пари, не от материя. Имам дом, не съм на улицата. Освен това ще продължа да работя и да си докарвам доход. Не искам подаяния. Пък и щом все още мога да пренеса два тона с дърва, значи не съм за отписване", иронизира се Терзийски.

Докато тече разговорът ни с поета, пристига малък колет, адресиран до него. Мъжът отваря картонената кутийка пред екипа на вестника и буквално ахва от изненада. В малък колет непозната жена му изпраща чисто нов джиесем апарат, тъй като разбрала от фейсбук, че неговият апарат е откраднат.

"Оставам без думи, разбирате ли. Всички богати хора, които познавам и които ме ползваха в годините, се скриха. Влиятелни политици, бизнесмени и всякакви властимащи, пишещи се за мои близки и приятели - това е нищо друго освен сбирщина свине. Неблагодарни и лоши. Кални. Работил съм с тях безвъзмездно. Лекувал съм с психоанализа техни близки, без да взема стотинка. На един много известен човек в продължение на една година лекувах негова близка. Не му поисках лев. Правил съм всевъзможни услуги, къде са всички тези днес?", пита Калин.

От две седмици насам Терзийски е под особен прицел на журналистите заради няколко скандални прояви. Той няколко пъти се появи видимо пиян в телевизионни предавания, където му беше трудно да изговаря думите и коментира избрани теми. Малко след това жената, с която живее на семейни начала над 15 години, обяви в отворено писмо, че той има тайна връзка с младата актриса Елен Колева, която под опеката му прописа стихове. (Терзийски й помогна да ги издаде в стихосбирката "Мактуб" - бел. авт.). Ивана Генова, която по професия е психиатър и е сред най-добрите специалисти в областта в София, не сдържа гнева си и в публичното пространство чрез социалните мрежи обвини хубавицата Елен, че й е откраднала мъжа. Последваха оправдания от страна на актрисата, че в нападките на Генова няма дори процент истина.

Въпреки изцепките и последвалите вестникарски писания Терзийски не се сърди на никого за медийния обстрел, който го сполетя. Напротив, той се съгласи да говори за проблемите с истинските им имена.
"Без да е задължително и без да е условие, но смятам, че страданието помага на творците да дават най-доброто от себе си. Най-великите умове в историята на човечеството са изминали драматичен път, за да произведат своите шедьоври. Достоевски е казал, че трябва да се страда. Не може да си самодоволен, обикновен човек, който живее удобен и охолен живот, и същевременно да си голям творец... Това е все едно да си охлюв, а да се мъчиш да живееш като орел. Нали знаете как умират орлите? Когато летят най-високо, изведнъж просто падат право надолу. А охлювите винаги могат да бъдат стъпкани и размазани, докато се движат най-спокойно. В този ред на мисли - да, аз отново имам проблеми с алкохола. От това заболяване реално е застрашено здравето ми, тялото ми - то боледува и се мъчи. Пиенето пречи на работния процес на нормалните хора, добре че не съм някой стругар, защото вече щях да съм си отрязал пръстите от невнимание. Но аз не съм стругар, аз съм писател. Пиенето прави ума ми прецизен, помага ми да достигна до истината. Сега пиша в пъти по-добре. Не се правя на интересен, не съм жаден за внимание, не искам подаяния. Просто казвам - това е заболяване. Медицински обосновано. Определени процеси в мозъка и определени вещества в него имат връзка със зависимостите на човек. Все пак съм лекар и тези неща са ми ясни. Но не искам да се лекувам! Сега пиша най-добре - без никакво лицемерие. Преди пишех до голяма степен, за да се харесам на своята публика. Днес не искам да съм обичан и харесван. Пиша заради потребността си да го правя", казва Терзийски.

От известно време той живее с бездомника Данчо. Двамата се познават отдавна. Данчо закъсал с парите, заложил жилището си, след което го изгубил.
"Никого не обвинявам за случилото се. Сам съм си виновен, проиграх си дома буквално за жълти стотинки. Останах на улицата като куче. Единственият човек, който ми подаде ръка, беше Калин Терзийски. Той ме храни и гледа. В момента съм болен от пневмония, лекувам се. Ако не беше Кайо, кой знае как щях да завърша", казва Данчо.
Питаме Терзийски защо жена му Ивана не е в къщата. Дали наистина го е напуснала и дали причината за тяхната разлъка е Елен Колева.
"Раздяла няма, нито разлъка. Повечето жени, а и мъже, ревнуват. Това никак не е добре, трябва да се научим да тренираме волево контролиране на ревността. Тя е опасна и е в състояние да разваля отношения. Обичам Ивана, какво ми пречи да обичам и Елен Колева по коренно различен начин. Елен е хубаво и младо момиче, което има талант да пише поезия, но не си вярваше достатъчно. Аз я насърчих да твори. Не всичките й неща са уникални, има доста наивитет в писанията. Обаче пък има и много проникновени стихове. Върлува днес една отвратителна стигма - клишето, че хубавата жена непременно е тъпа. Това само малък мозък може да си го помисли", разсъждава Калин Терзийски.
Поетът не подминава да изкаже възмущението си от порива на хората да бъдат позитивни. По думите му трябва да се сложи край на примирението и позитивизма. Терзийски смята, че българският народ има неистова и спешна нужда от бунтарство и непримиримост.

"Усмивките и наведените глави ни докараха до това отчайващо положение. Не може да позволяваме на двайсетина човека в държавата да си правят каквото поискат с нас. Ние сме роби. Не се различаваме по нищо от времето, когато сме били под вековно робство. Днес доброволно и позитивно приканваме тези изроди да деребействат и да ни крадат най-нагло", казва лекарят.
На въпрос как вижда спасение от ситуацията с алкохолизма и проблемите около себе си той отговаря, че просто не търси такова.
"Защо ми е спасение? Човек може да живее дълго, но безрезултатно. Историята показва, че редица знаменити личности не са имали никак дълъг живот. Джек Лондон например. Или великият Ърнест Хемингуей, който се самоубива с любимата си пушка."

Обичам да съм човек
Но знам ли човек какво е?
ами ако човек е нещо лошо
противно и отвратително
тогава
аз
какво съм?

Димана ДОЙЧИНОВА

Снимки: Борислав ТРОШЕВ