Актьорът Александър Воронов: Баща ми Стефан се прероди в сина ми

Кой е той

Александър Воронов има един от най-известните гласове в България. Приятелите му казват по този повод, че той е неговият "Страдивариус". 45-годишният актьор е озвучил хиляди филми и реклами, които чуваме всеки ден от екрана. Може би затова дори и един първи разговор с него носи усещането, че насреща ти стои стар познат. 45-годишният актьор е син на загиналия в автомобилна катастрофа на 6 септември 1974 г. певец Стефан Воронов. Тогава Александър е само на 3 години и има откъслечни спомени за баща си. Има 17-годишен син, който носи неговото име. Младежът е фен на екстремните спортове и често може да бъде видян да се спуска по склоновете на Витоша с колело.

Димитър Андреев

- Господин Воронов, на 6 септември се навършват 42 години от гибелта на баща ви Стефан. Как ще отбележите паметта му?
- Датата е много тъжна за мен. Баща ми много е обичал Франция и френската култура. В репертоара си е имал много песни на Шарл Азнавур, Адамо и др. Затова реших тази година да почетем паметта му по един малко нетрадиционен начин. Заминаваме цялото семейство за Париж. Там е погребан граф Воронов, дядото на баща ми Стефан. Ще се опитаме да отидем на гроба му. Мисля си, че на татко ще му стане приятно по някакъв начин. През януари отново бях в Париж, но за кратко и не успях да стигна до там. Разчитам на своя братовчед, който също се казва Александър и живее там, да ме заведе. Това ще ме направи много щастлив. С годините се научих, че колкото повече обмисляш едно нещо, толкова вероятността то да стане намалява. Братовчед ми е ходил на гроба му и знае точно в кое гробище се намира. Той е художник, много му потръгна във Франция и вече от 20 години е там. Така, общо взето, ще отбележим тази годишнина. Аз не съм фаталист, но ми мина мисълта, че ще летя точно на датата, на която загина татко. В същото време пък се връщам на 11 септември, също черна дата в историята на въздухоплаването. Казах си, че на който му е писано да го обесят в сряда, няма как да се удави в петък.
- През годините сте говорили много по повод гибелта на баща си. Какви спомени имате от него?
- Разказал съм почти всичко, а и какви спомени може да има едно тригодишно дете. Покрай тези неща на практика аз останах без спомени, защото давах наляво-надясно снимки от семейния архив, които така и не ми върнаха, и се принудих да събирам изрезки от вестниците, за да ми остане поне нещо.
Впрочем синът ми Александър, който е на 17 години, е наследил страстта към френската култура на баща ми. Сам реши да учи френски в седми клас. Дотогава учеше немски. Нито аз, нито майка му говорим френски. Научи го страхотно. Играе в една театрална трупа, която изнася представления на френски. През лятото ходи на езикови обмени във Франция. И заради него го правим това пътуване до Париж. Ще му бъде интересно да види гроба на своя прапрадядо.
- Вие не сте певец, но имате един от най-популярните гласове в България заради работата си като актьор по дублажа. Мнозина биха казали, че това не е точно актьорска работа, а просто четене. Какъв е вашият работен ден?
- И ще сгрешат. И аз самият съм чувал подобни мнения, но не упреквам хората, защото всяка работа си има свои специфики и трудности, с които са запознати само тези, които са потопени в нея. Иначе работата при нас е на смени - от 9 до 14 часа и от 14 до 22 часа. Понякога се налагат и по-продължителни смени, когато трябва спешно да се озвучи сериал преди празниците или нещо такова. Имаме си някаква норма. Е, не като стругари за брой гайки, но гледаме да запълваме изцяло времето. Един пълнометражен филм се прави за около 3 часа, а от сериалите по няколко епизода, зависи от продължителността. Сега ефирът е много динамичен и работата е много, макар че понамаля покрай проблемите около TV7. При мен нещата се усложняват, тъй като имам и ангажименти в рекламата. Студията за дублиране на филми са близо до аерогарата, а рекламните - в центъра. Налага се наистина да се разкъсвам понякога, но не се оплаквам.
- Покрай манията около "Покемон" за хората ще е любопитно да узнаят, че с вашия глас е озвучен и един от героите на култовата анимация...
- Да, аз бях Брок. Това е един от най-глупавите филми, които съм озвучавал. Бях забравил, но ваш колега ми се обади и ми го припомни. Честно казано, не разбирам бума на "Покемон". Когато попитах сина си за играта, той подскочи и изумено ме попита - "Татко, да не би да си си я свалил". Успокоих го, че не съм.
- Вие как станахте актьор по дублажа. Не ви ли липсва сцената и актьорската игра?
- Намерих своето място в тази ниша, работата ми харесва и ми е много приятна. Иначе всичко стана случайно. Майка ми Маргарита Пехливанова, Бог да я прости, също много озвучаваше. Бях завършил вече ВИТИЗ, когато трябваше да й занеса нещо в националната телевизия, където тя нещо озвучаваше. Режисьорката Мария Попова ми предложи да прочета едно-две изречения, за да ме прецени. След около половин година ми се обадиха да идвам на дублаж. Бях ужасно притеснен. Гласът ми беше още един такъв тенекиен и необработен. Постоянно се извинявах за всяка грешка, но екипът ме подкрепяше. Помня, че беше някакъв юношески сериал, около 40 епизода. С всеки изминал филм нещата постепенно си дойдоха на мястото. Около година-две не смеех да кажа, че сериозно се занимавам с дублаж. Уцелих и времето, защото тогава режисьорите имаха търпение. Сега е трудно за един нов човек в дублажа, защото ефирът е огромен, а работата трябва да се свърши бързо и качествено.
Иначе и актьор станах случайно. Аз съм от актьорско семейство, но майка ми беше против и аз да ставам. Кандидатствах в университет, но не ме приеха, защото не бях пипнал да уча. Явих се, за да избегна скандала. Така се случи, че в този момент бях много влюбен в една своя съученичка, а през септември предстоеше да ме приберат в казармата. Последен спасителен вариант беше ВИТИЗ, където изпитите са през септември. За десет дни се подготвих. Помогнаха ми много Николай Бинев, Домна Ганева и синът им Велизар. Подготвиха ме, а накрая ми спретнаха и импровизиран изпит пред трупата на Младежкия театър. На следващия ден се явих и на истинския изпит и ме приеха веднага.
- Кои филми са ви най-интересни за озвучаване. Например за турски сериали работили ли сте?
- О, в не един и два турски филма можете да чуете гласа ми. Хората подценяваг турските филми, но в тях има много хубава актьорска игра. Голяма част от актьорите са получили образованието си в Англия, Америка, Русия и не са някакви самодейци. Когато става въпрос за сериозно кино аз никога не съм си позволявал да претупвам нещата. Независимо какво ти е отвътре, трябва да си на 100 процента. Иначе съм озвучавал какви ли не филми, включително и един от Шри Линка, което си беше малка смърт. Там си говореха на техния език, а субтитрите бяха на английски. Беше мисията невъзможна да покриеш с глас дължината на репликата.
- Помните ли всички филми, на които се дали гласа си?
- Само стойностните, което е било на ишлеме, отдавна съм забравил. Последно озвучавах един много приятен сериал с оригинален сценарий, който ще тръгне от средата на септември. Една от любимите ми роли е в "Елементарно, Уотсън". Героят ми беше много нетипичен и параноичен. В първите серии срещнах трудности, докато напипам как да го озвучавам. За тази роля получих наградата "Златен глас", но по-голямата беше, че ми се обади моят учител в занаята Любомир Младенов, един изключителен актьор и човек.