Тайните на футбола със Спиро Дебърски: Котков ми викаше бате!

"Левски" води на "Локомотив" (София) с 1:0 в мач, който на практика може да направи "сините" шампиони на България за 1964 г. И тогава се случва нещо, което никога няма да бъде забравено от привържениците на "Локо". Както и от тези на "Левски"...
"Получих една топка от Котков и тръгнах към вратата - спомня си Спиро Дебърски 52 години по-късно. Напреднах и видях как цялата защита на съперниците се насочи към Никола Котков. Очакваха, че ще върна топката към него. Вратарят също тръгна да пресича центриране, защото това изглеждаше единственото логично решение. Аз реших друго. Заковах топката на аутлинията и от почти нулев ъгъл с левия крак я пратих в горния ъгъл на вратата. Мачът завърши 1:1. Спечелихме всичките си мачове до края и завършихме на първо място. "Левски“ останаха втори."
Така уникалният гол на Дебърски е с цената на първа титла в историята на "железничарите".
Но и до днес малцина са тези, които знаят, че великият удар на Спиро изобщо не е случаен.
"След всяка тренировка оставахме двамата с Котков и тренирахме удари от малък ъгъл.
Аз съм с пет години по-голям от него и той ми викаше бате. Треньорите ни се чудеха на акъла. Казваха ни, че никога няма да вкараме гол по този начин, защото, за да стане такова нещо, вратарят трябва да е заспал. Е, случи се. И това ни направи шампиони."
За големия си успех футболистите на "Локомотив" (София) получават премия от по 45 лв. Любопитна подробност е, че единственият играч, който получава бонуса си още преди титлата да бъде осигурена, е Никола Котков.

"Котето си поиска парите още преди да свърши първенството - спомня си бате Спиро. - Председателят на дружеството първо се дърпаше: "Още не е сигурно, че ще завършите на първо място. Как да ти дам сега премията..."
Тогава Котков се направи на обиден:
- Значи нямаш доверие на отбора - така ли? Ще разкажа на момчетата. Председателя вдигаше ръце и викаше касиерката да му брои парите. А то - голяма сума. 45 лева - докато се прибереш до вкъщи, и половината са свършили...“

Карал се на Никола

за купоните

"Много пъти съм се карал на Никола Котков, че се застоява по заведенията и обича да си пийва - признава Спиро Дебърски. - Но той си беше такъв - народен човек. Обичаше компаниите и веселбите. Случвало се е жена му да го търси вкъщи, защото не се е прибрал навреме."

В това отношение Дебърски е коренно различен от приятеля си. Винаги си ляга точно в 22 часа. Дори да е поканил гости в апартамента си, Спиро си отива в леглото, удари ли този час. Жена му остава да прави компания на семейните им приятели.
"Целта ми беше да стана добър футболист и не исках нищо да пречи на тази моя амбиция", казва Дебърски.

Чупи крак преди

световното в Чили

Спиро Дебърски е сред сигурните участници на световното първенство в Чили през 1962 г., но тежка контузия го оставя извън отбора.
Бързоногото крило е сред основните играчи със заслуги за първото класиране на България на мондиал.

"Играх при инфарктните победи над Франция и щях да бъда в тима за световното в Чили, но съдбата реши друго - разказва бате Спиро. - В един от последните мачове от първенството в "А" група при сблъсък с вратар счупих крак. Така приключи мечтата ми за световно. На следващия мондиал в Англия вече бях към края на кариерата си и се даде път на по-млади играчи."

Пробива

в Кипър

Спиро Дебърски е един от първите български треньори в чужбина. Години наред той води отбори в Кипър. В кариерата си като футболист и като треньор той се ръководи от един принцип.
"Трябва да имаш цел в живота си и да я преследваш с всички сили - казва Дебърски. - Във футбола видях момчета, които имаха много талант, но така и не осъзнаха, че това не е достатъчно, за да успееш. Нужни са труд, амбиция и дисциплина. Винаги съм държал много на тези три неща. Така съм възпитал децата и внуците си. Мисля, че са ми благодарни за това."
(Как БКП пуска Дебърски да работи в чужбина, четете в следващ брой)