Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/6038373 www.bgdnes.bg

Щангистът Благой Благоев: Направиха ми допинг постановка!

Благой Благоев е от златното поколение български щангисти, които прегазват конкуренцията под ръководството на Иван Абаджиев. 61-годишният варненец печели три пъти световната титла и четири пъти европейската. Най-големият му успех е сребърен медал от олимпиадата в Москва. Четири години по-рано в Мелбърн отново остава втори, но тогава е дисквалифициран за употреба на допинг. Заедно с Валентин Христов стават първите българи, чиито отличия са отнети заради скандал със забранени вещества.


- Г-н Благоев, живеете в Мелбърн и бяхте част от българската агитка на Откритото първенство по тенис на Австралия. Как усетихте емоциите от похода на Григор Димитров?
- От много отдавна подкрепяме тенисистите. Познавам се с Малееви и с всички, които участват в турнира. От дълго време чакахме да се случи нещо наистина сериозно. Бяхме много щастливи. Не само с Григор. Бяхме впечатлени, че имахме пет момичета в квалификациите заедно с Пиронкова, която беше в основната схема. Димитров беше много близко до финала. Не се знаеше до последно кой ще спечели в мача с Надал. Григор заслужава скоро да бъде номер 1. Сега вече ще има повече увереност. Знае как трябва да се постигнат нещата. Останалото е професионална и финална нагласа за мачовете от турнирите за Големия шлем. Играта му беше оценена от всички специалисти. Няма от какво да се притеснява. Може да бъде спрян единствено от нещо незначително.
- Вашият син Митко Благоев е бивш елитен тенис състезател. Той работеше в школа в Мелбърн, какво се случва с него?
- Беше тенисист от националния отбор. Направи сериозни неща. След това продължи и завърши най-високата квалификация в Австралия за треньор в международно ниво. Покрай тениса срещаш много различни хора и възможности. Сега е обратно в България. От 2012-а работи като изпълнителен директор на австралийска фирма, която оперира на европейския пазар. Офисът е в София.
- Вие с какво се занимавате в момента?
- Завършил съм строителство и архитектура, колкото и изненадващо да звучи. Работя по специалността. Имам малка фирма.
- Следите ли какво се случва във вашия любим спорт щангите? У нас отново има повече негативни новини, отколкото успехи.
- Никога не съм се откъсвал от българските щанги. Имам доста колеги, които работят в чужбина. На местно ниво федерацията на Океания редовно ме канят на семинари и състезания. Запознат съм с последните допинг скандали, включително и в атлетиката, където взеха единия от златните медали на Юсеин Болт. Моето мнение вероятно не се споделя от всички. УАДА и антидопинговите агенции са създадени да бъдат само полицаи. Те не допринасят с нищо за спорта. Не помагат. Никой не е дошъл обратно, за да каже, че има някакъв проблем и те могат да помогнат. Нелоялни и некоректни са към спортистите. Какво означават тези тестове след 8-9 години? Всеки спортист, който е взел медал, е подготвен за въпросната олимпиада, където е проверяван. Антидопинговите агенции не са готови да хванат нещото, което ги интересува. Все едно аз да отида на олимпиадата в Токио през 2020 г. и да кажа - дайте ми златния медал, а аз ще дойда след 10 години и ще ви покажа колко съм добър. Всичко това създава неприятности и напрежение.
- Започнаха да изгарят и велики спортни сили. Преди хващаха държави като нашата. На какво се дължи промяната?
- В един момент започна да се вижда как допинг скандалите се случваха само в определени държави. Дано всичко това се дължи на засилен контрол. Който бъде хванат - да бъде обявен. Тук трябва да отбележим как има спортисти, употребяващи неща в забранения списък, но те не биват наказвани, защото имат медицинско разрешение, както сестрите Уилямс.
- Сещате ли се често за златните моменти от вашата кариера?
- Всеки ден се сещам. Както седя в офиса и говорим, около мен са снимките, свързани с щангите. Не само че ми напомнят, а не искам да избягам от спомените. Много сме се трудили за тях. Това е нещо истинско.
- Във ваше интервю казвате как на олимпиадата в Монреал през 1976-а е направена постановка с вашата допинг проба. Потвърждава ли се вашето мнение след всичко, което излиза на бял свят в днешни дни?
- Не само се потвърждава, а съм абсолютно убеден, че е било постановка! Вече няма смисъл да търся адвокати да си защитя правата. След толкова много време подобно дело ще бъде голяма мешавица. Моят случай е безпрецедентен. Дали сме виновни, или не, беше определено от 5-членна комисия. Решиха с 3:2 гласа. Трите гласа срещу нас бяха от бившите соцдържави, а двата бяха от американския блок. Не може комисия да определя дали си виновен, или не. Има си проби, които са положителни или не. Какво е това гласуване? Оттогава минаха 41 години. Нито за ден не ми е излязло от главата. Нещата са нагласени! Има написани доста статии по този случай.
- Вашият съотборник от тима в Монреал '76 Валентин Христов разказва в своята книга как Иван Абаджиев ви е давал огромно количество допинг и как пробите са били фалшифицирани. Какво мислите за неговата история?
- Ох, Валентин Христов е много сложен казус. Той е нереализиран писател. Не споменава нито едно име от другите, които участваме. Всичко е под формата на загадки. Не смее да цитира всички хора, които участват. Знае, че те няма да го потвърдят. Има още много да работи, за да оформи тази книга като художествено произведение. Още по-далеч е от истината. Нека да си пише.
- Защо толкова много ваши бивши колеги като Христов, Гълъбин Боевски, Ангел Генчев се обръщат срещу Иван Абаджиев и го обвиняват как умишлено ги е допингирал?
- Всеки има свое мнение. Резултатите на Иван Абаджиев не могат да се отрекат. Може би някои от бившите шампиони са се опитали да направят нещо в това поприще и когато не са получили резултати, се стига до завист. Никой не може да повтори това, което направи Абаджиев! За жалост българите сме такива. Винаги завиждаме и не обичаме най-добрите. Аз съм му много благодарен за това, което е направил за мен.
- На олимпиадата в Москва отивате с контузии на двете колена. Можеше ли да атакувате златото?
- В тогавашното ми състояние среброто, което спечелих, беше максимумът. Затова не направих и трети опит. След игрите в Москва смених категорията. Много по-лесно щях да спечеля златния медал в Лос Анджелис. Тогава в продължение на три години никой не можеше да ме стигне на върха. Биех всички с разлика от 25-30 кг.
- Защо не продължихте след бойкотираната олимпиада в Лос Анджелис?
- Още след олимпиадата в Москва някои ръководители казаха да се пробвам на треньорското поприще. През 1985-а продължих да се състезавам. Последното ми състезание беше в Мелбърн. След като се върнах, бях удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“. Казаха ми, че един такъв герой не може да бъде победен. Обясних им, че не могат да ме бият. Те казаха как винаги имало шанс, щом участвам на състезанията. Това беше краят на моята кариера.
- Как се стигна до решението да заминете и останете в Австралия?
- Това се случи веднага след като се отвориха границите. Беше малко случайно. Между 1986-а и 1988-а водих там на състезание младежкия национален отбор. Бях помощник в мъжката формация. През 1989-а ме поканиха от Австралийската федерация, за да им помогна за техните игри на Британската общност за срок от 6 месеца. После се върнах. Предложиха ми 4-годишен договор от март 1991 г. Целта беше олимпиадата в Барселона през 1992-ра. Дойдох в Австралия по работа.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама