Светлана Мухова, историк: Захари Стоянов прощава на предателя на Бенковски

Дядо Въльо сглобява дървен кръст на лобното място на войводата

КОЯ Е ТЯ

Светлана Мухова е родена през 1971 г. в Копривщица. Магистър е по богословие от Великотърновския университет и по история от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има множество публикации в научни издания за историята и духовния живот на Копривщица. Уредник е на къщата музей на Георги Бенковски в родния му град. Автор е на книгата "Известният и непознат Бенковски".

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Мухова, кой е непознатият Георги Бенковски?

- Може би най-голям принос да знаем за ранните години на Бенковски има неговият племенник Михаил Маджаров. Той разказва, че още в младежките си години Бенковски изпъквал със своите лидерски качества. С умението си да говори и увлича своите връстници. От 4-годишна възраст израства без баща, който е бил заможен и уважаван търговец в Копривщица.

Майката на Бенковски остава вдовица на 36 години и никога не е помислила за втори брак, защото по думите й такъв мъж като Грую Хлътев няма да се намери втори. Така че Бенковски е възпитан от майка си. Тя не е искала да се разделя с единствения син и е решила да го направи селски терзия. Това са местните шивачи, които работили в Копривщица и не ходели на гурбет.

- Това допаднало ли е на бунтовния му дух?

- Бил е по-буен по натура, трудно е могъл да се примири със скучния занаят. За терзиите дори се смятало, че в работата им има нещо женско. Обикаляли по къщите и шиели дрехи на жените и децата. Затова по-късно Бенковски решава да захване абаджийския занаят. Абаджиите са хора, които са търгували в големите пазари на Османската империя.

Произвеждали са стоки от аба - груб вълнен плат, и са ги продавали към Цариград и Мала Азия. Така той напуска окончателно Копривщица и заминава за Мала Азия. Неговият търговски период продължава 10 години. Захващал различни търговии. Известно време бил гавазин - телохранител на персийския консул. По-късно казва пред Захари Стоянов, че и този занаят не бил за него. Да си търговец трябвало да умееш да лъжеш, а Бенковски бил прям човек. Но успял да натрупа богат житейски опит и опознал живота и нравите в империята. Усвоил говоримо персийски, арабски, румънски, полски и италиански.

- Същински полиглот.

- Да. И ги е научил, както пише Иван Хаджийски, не от книга, а от реалното съприкосновение с живота. Натрупаният опит го направил и много добър психолог, за да може да бъде толкова убедителен в словата си и да успее да поведе хората в такава страшна борба.
През 1874 г. се установява в Румъния. Там се запознава със Стоян Заимов и групата около Христо Ботев. Те го привличат към дейността на Българския революционен комитет. Година по-късно се подготвя Старозагорското въстание. Замислена е акция по опожаряването на Цариград и убийството на султана. С тази цел група български младежи с водач Бенковски са изпратени в столицата на империята. Тогава той променя името си. Стоян Заимов му дава паспорт на полски гражданин - Антон Бенковски. Този паспорт Стоян Заимов го купил от поляка и чрез него успява да избяга от Диарбекир. Така доскорошният копривщенски абаджия приема новата си революционна фамилия, като по-късно променя само първото име от Антон на Георги. Така Гаврил Груев Хлътев, каквото е истинското му име, остава в нашата история като Георги Бенковски.

- В хвърковатата чета има и една смела българка. Коя е тя и как става бунтовник?

- Мария Сутич се включва в четата, когато Бенковски минава с въстаниците през Белово. Неговата пламенна фигура завладяват шестима хървати и един германец, работещи на железопътната станция в Белово. Един от далматинците, както ги нарича Захари Стоянов, се казва Иван Сутич. Когато жена му разбира за неговата жертвоготовност, казва, че е готова да умре с него, и също се присъединява към бунтовниците. Била е на 17 или 18 години. Трябва да отбележим, че тя е българка от Пазарджик, омъжена за хърватина Иван Сутич.

- Да поговорим и за овчарите в Балкана - едни от тях са предатели, други успяват да укрият бунтовниците.

- Нека споменем героичния пример на Нейо Крачунов от село Черни Вит. Срещал се с четниците в Балкана и показал на Бенковски пещера, в която да се скрият. В селото обаче турците разбират за тайните срещи на Нейо и започват да го измъчват жестоко. Повеждат го, за да им покаже мястото. Когато минават през един мост над река Черни Вит, изключително високо и страшно място, човекът се хвърлил, за да не ги предаде. Като по чудо оцелява, но рискува живота си.

- Предателят на Бенковски се оказва един говедар.

- Да. Дядо Въльо обещава на въстаниците да им помогне и няколко дни ги укрива. Но през това време ги предава и тайно се подготвя засадата.

- Какво се случва с него?

- Десет години по-късно оцелелият Захари Стоянов се среща с предателя дядо Въльо. Той се оправдава, че е бил принуден насила.

- Как Захари постъпва с него. Можел е да го убие?

- За предателството не е получил някакво възмездие. В крайна сметка е бил опростен. Той е направил първия дървен кръст на лобното място на Бенковски. Не е знаел, че Захари е оцелял върху специално скованото за засадата мостче над река Костина над Тетевен. В момента на предателството Захари се усъмнява и обръща внимание на новия мост. Тогава Бенковски казва: "Ние сме в Тетевен над река Костина, а не в Пловдив над Марица, където минават много хора". Това са последните думи на Бенковски, преди да бъде повален от вражеските куршуми. Захари Стоянов скача във водата, която го отнася, и успява да се спаси.

- Знае ли се къде е гробът на Бенковски?

- След като е убит, главата му е отрязана и измита в малко кладенче, недалеч от лобното място, наречено в памет на случилото се Кървавото кладенче. Главата му е отнесена към София. Разказва се, че е погребана от свещеник в околностите на София. А тялото остава на лобното място. Запазени са ръкописни записи на възрастна жена от Тетевен, според които с риск за живота си тя обикаляла местата, където са избити четниците, и тайно погребвала телата им в двора на тетевенската църква. В своите записки не споменава, че е погребала и тялото на Бенковски там, но десет тетевенци потвърждават нейните записки и допълват, че е пренесла и тялото на войводата Бенковски.