Писателят Христо Стоянов: Пиех на екс по 24 чаши водка на ден

Пиша България с малка буква, превърнаха я в нарицателно

Кой е той

Роден е през 1956 г. в Габрово. Анатемосван многократно от кого ли не заради написаното в книгите му "Скритият живот на една помакиня", "Копелето (Евангелие от Юда)", „До Страсбург и назад" и "Глутница за единаци". Писателят направо надминава себе си с романа "Другият Левски", в който сваля ореола от Апостола и го нарича "детеубиец". Една от последните му книги бе романът „Разпад“, а тези дни в Националната библиотека Христо Стоянов представи „Отворени писма до българия“.

- Г-н Стоянов, представихте публицистичната си книга "Отворени писма до българия". Идеята за написването й откъде дойде?

- Идеята ми не е случайна. Но искам да кажа, че в книгата си не нападам лично нито Стефан Цанев, нито Румен Леонидов или хора, които могат да се разпознаят в нея. Нападам липсата на морал у тези хора. Ангел Малинов в представянето на книгата ми потвърди, че никого не оплювам конкретно, въпреки че вътре има текстове за Георги Господинов, за Силвия Чолева, които в крайна сметка не са и литератори, но въпреки всичко се опитват да се наместят в това русло. За съжаление, те имат добро медийно покритие. И голямата трагедия в България е, че всъщност българската журналистика, тази, която се занимава с култура, не е минала през културата. И ще дам един пример - навремето, когато аз взимах интервю от Любо Левчев като кореспондент на в. "Новинар", въпреки че Левчев ми беше кум, го бях изчел целия, сядах вечерта, цяла нощ четях, за да мога да на другия ден да му задавам въпроси. А сега какво е? Българската журналистика върви по това русло изпробвано, търси се жълтенията, за съжаление не тази, която е нормално да се покаже, което е жалко. Примерно историята с Калин Терзийски, пиарът, който сам си направи - ту отказваше алкохола, ту започваше отново, в зависимост от това дали не заглъхва известността ти или как ще те приемат хората. За съжаление, голяма част от тях, понеже нямат интелектуалната подготовка да прочетат текстовете адекватно, повечето от журналистите дават път на тези неща и създават някаква представа у четящия българин, че това наистина е стойностната литература. А не това е точно тази литература.

- Нападнахте и Георги Господинов, като го нарекохте "кич", защо?

- Да, дори след номинацията за "Оскар" със "Сляпата Вайша" не се отричам от думите си. Но пък и оскарите не са критерии за голямото кино, нали? Плюс това не е негов принос, той не е режисьор или аниматор... Иначе да, чел съм го много това момче. За разлика обаче от талантливи хора като Константин Павлов и Любо Левчев например поколението на Господинов не произведе нито един достатъчно заслужил човек. А ние бяхме междинните. Няма приемственост в писателството. Понеже по един или друг начин и ние се катерихме, искахме да блеснем, защото това бе инстинктът ни за самосъхранение, голяма част от моето поколение станаха журналисти. И почнаха да обслужват по-младите с писанията си за тях. Защото, знаете ли, много трудно се пробиваше по мое време. Самият аз 11 години съм чакал първата си книга. Нас ни четяха, без да ни публикуват. И моето поколение бе пълно със самоубили се поети. Отидоха си Николай Искъров, Валери Калонкин, Йосиф Йосифов. Сегашните млади обаче много агресивно влязоха.

- Нападате и издателката Божана Апостолова.

- Да, това е същата тази жена, която на погребението на Краси Обретенов влетя, разбутвайки хората в черквата, не църквата - която е институция, а черквата, прекъсна опелото, в което се представя душата на починалия на Господ, с думите: "Шофьорът ми много бърза, пуснете ме да мина", тръшна букета и се изниза бързо, а през това време "онова нещо", наречено писател - Недялко Славов, през цялото време в черквата беше с бомбе на главата. Това ли е българската интелигенция? Тези неща народът е длъжен да ги знае. Не може вечно едни и същи да се бутат напред. Не вижда ли народът, че отричайки комунизма, повечето хора - интелектуалци, са дълбоко законспирирани комунисти в това отношение. Защото комунизмът е начин на мислене, а не начин на отрицание. А те всъщност са точно такива.

- Стефан Цанев е много харесван, пишете, че ви е гнус от него, защото подкрепял режима на милиционера Димитър Иванов. Не ви ли е страх от отмъщението му?

- Не, халал да му е, нека прави постановки, да пише каквото иска. Не искам да се виждам с него, нямам желание дори. Няма какво да си кажем. Много добри са ми отношенията с Любо Левчев, сина ми съм кръстил на негово име. Никога не бих могъл да плюя Левчев, защото наистина е голям поет. Навремето той направи една международна младежка писателска среща, за да могат да кажат писателите от чужбина за проблема в Русе. Никой не го направи това. Левчев ме е измъквал страшно много пъти от милицията навремето, прибират ме и той ми е помагал. А той все пак беше в ЦК на БКП.

- Като казахте за Калин Терзийски, и вие навремето много сте пили алкохол.

- Вече повече от 20 години не пия, но преди пиех по 24 чаши водка за два часа само на екс. Легендите се носят още за моето пиене.

- Захари Карабашлиев не дойде на представянето на книгата ви днес, защото, както обясни, се обидил, че сте написали България с малка буква.

- Да, България е с малка буква, тъй като всички ние я превърнахме в нарицателно... Но ако той беше прочел нещата, щеше да разбере защо пиша така. Това показва точно махленското му ниво, не мисленето му на литератор. Българският писател в момента е на най-ниското интелектуално ниво, което е страшното. А всички се опитват да ме скрият и сега са гузни, защото нищо не направиха с този Закон за авторското право, защото пак търсиха келепира отново. И защото тръгнаха да яхат библиотеките - всяка прочетена книга да плаща библиотеката, та те нямат пари да си стегнат сградите, те искат допълнително да ги ошашавят.

- Скандален ви наричат, такъв ли сте?

- Няма скандални писатели. Има различен начин на мислене. Скандално в България е мисленето. Аз просто отказвам да бъда унифициран. Отказвам да съм дробно число.

- Не ви ли е трудно да сте "независим" от мнението на тълпата?

- В живота лесно няма, когато имаш достойнство и го защитаваш. Трудно щеше да бъде, ако нямах чест и достойнство.

- Още ли мислите, че голяма част от българската интелигенция са лизачи, които страдат от генетична кастрация?

- Да. Защото българска интелигенция не съществува. Трябва да има три поколения в един род с висше образование, за да има интелигенция. А ние нямаме такива хора. Каква интелигенция сме, след като дори не знаем кой самороден талант е нарисувал Боянската църква? А руснаците всичко си знаят. И италианците също. Между другото знаете ли каква е разликата между руснаците и българите? Че тук сме 7 милиона идиоти и нито един Достоевски (смее се).

- Каква е болката, дето ви човърка всъщност?

- Много ми тежи, че нямаме градивна култура, а имаме само култура на оплюването. Това не знам докога ще продължи така.

- Момчето, с което сте тук, син ли ви е?

- Не, това е внукът ми Стефан, който е балкански шампион по таекуондо. Преди дни след състезанието се събрал с отбора и той казал: "Тъжен съм, защото дядо ми е тежко болен. Той е на 60 години, пък изглежда на 40". Откъде е наследил това чувство за хумор, не знам.