Атина Бушнакова

Атина Бушнакова е на 25 години, от Велинград.

Член на Литературен клуб "Никола Вапцаров" при НЧ " Отец Паисий-1893", Велинград

Определя себе си като интересна и емоционална личност. Чувствата и настроенията й оказват влияние на всичко, което прави. Писането й е страст. Така изразява себе си, своята душа и емоции, без значение къде се намира. Има две издадени книги - през 2013 и 2018 г.

Родина

От теб съм, Българийо, от теб съм, мила моя родино,

от теб съм се научила на всичко, без което днес не мога.

От родопския дух в мен кръвта бушува и мира не дава,

сърце лудува.

Тук ветровете даже спират да починат,

а аз където тръгна, спомена при теб ме връща.

И не мога без теб, без баирите ти зелени,

чудните ти аромати на горски цветя,

ручеи бистри и необхватните с око поля.

Ах, Родопа, ти величествена си,

Бог дарил те е с безброй красоти!

Обичам те, мое отечество,

обичам да тръгвам без посока и да мечтая безспир!

Обичам те, Родопа, обичам те безспир!

Старият часовник

Като сълза отрони се спомен бял

при стария часовник чаках те,

който отдавна беше спрял.

Люлееше се дървото като перце,

клоните се удряха, листата нежно галеха,

целуваха се.

А вятърът не спираше да разпилява косите ми

и нетърпелива чаках най-щастливия си час.

Дали пропуснах, или ти не дойде…

Като сълза отрони се спомен бял

при стария часовник чаках те,

който отдавна беше спрял.

Вчера

Вчера бе днес.

Днес ще остане вчера.

И както всеки ден...

Неусетно бърза и днес.

В този град с много хора днес -

отново ще бъде утре.

За моментите

За моментите на забрава -

без грижи, мисли, правила.

В очите няма блясък, няма и искра.

Стомахът свит е, но е пълен с пеперуди.

Усмихва ми се широко на света.

Непринудено, унесено, с чаша вино в ръка.

За моментите на забрава

аз просто съществувам.

От снощи...

Изпери си старите чаршафи - снощни.

Отвори прозореца да излезна,

да се промъкне свеж въздух.

Направи си фреш, забъркай и омлет,

още съм във вкуса ти.

Ароматът ми се гали по теб.

Вземи си душ, отмий следите ми.

Изтрий всичките ни моменти,

недовършени...

На Валентин...

Навярно много грешки допуснах

и многоточия вместо отговори давах.

Навярно - обичта ми от всички

най-много заслужи ти,

но тогава само трохи аз ти давах.

Вярно, много премълча ти

и все обгръщаше ме с любовта си.

И богиня ме направи,

и път в облаците даде...

Навярно моят Ангел си!

Не искам нищо

Не искам нищо в замяна,

когато правя и давам добро.

Имам от всичко по много,

предостатъчно си е моето.

Не бих взела, бих дала -

сърцето ми зърно не е.

Ранима съм, все прощавам,

душата ми е свито гнездо.

В любовта разочарованията се прегръщат -

нищо не помня със зло.

По-тежко се преглъща обидата

от брат, сестра -

дори и приятел близък.

И добър да си, когато до пети те снижават

все близки хора,

хора, за които и залъка си даваш.

Това е друго, то трудно се преглъща.

Остава един вкус, горчив и блудкав.

Казват "няма ненаказано добро"...

Може би. Няма.

Не се сдържах

Не се сдържах и си тръгнах.

Мигом отново, без да затворя вратата.

Така ли се загърбват спомени и теб?

Исках да си тръгна отдавна,

но не защото мога без теб.

Исках да си тръгна, за да разбера,

че животът няма да ме пощади.

Вратата не затворих.

Затвори я ти.

На сестра ми

Много пъти наранявахме се,

кога с думи, кога без.

Ти бе по-малката, притеснявах се,

обгрижвах те.

Не се сърди, когато често питам как си.

Щастлива съм, когато си добре.

С годините пораснахме и аз, и ти.

Нищо не е както преди.

Но чувството в гърдите все същото стои.

Като орлица ще те пазя -

никога нищо с теб не деля.

Всичко мое е и твое

ти си моята сестра.

Прашинка тежест няма между нас.

Но ние вече не сме деца.

Пораснахме.

Ако имаше

Ако имаше

Ако имаше нещо,

което да ме прави щастлива без теб,

не бих следвала нещото,

което е без смисъл.

Ще се срещнем

Ще се срещнем отново някога.

Шантаво ще се попитаме как сме.

Ще скрия отговора в усмивката ти.

Ще те поканя вкъщи на чай в хола.

Ще ти забъркам и кекс.

Само обещай да не бързаш.

Ще се срещнем ли някога?