Зорница Захариева

Аз съм Зорница Дионисиева Захариева, на 17 години. Родена съм в град Видин, но уча и живея в София. Започнах да пиша стихотворения, когато бях на 9 години, и оттогава не съм спирала. Усещам, че това е моето призвание и начин да се изразявам. Литературата за мен е връзката между околния свят и моя вътрешен такъв. Проявявам интерес в много и различни помежду си области, но най-вече се интересувам от литература, психология и философия. Освен поезия пиша есета и се явявам на различни конкурси. Преди няколко месеца за първи път бяха публикувани 3 мои стихотворения в сп. "9 месеца". Надявам се да запозная повече хора с творчеството си и то да събуди интерес у читателите.

Меланхолия от радост

Омагьосани един от друг,

бяхме пияни трезвеници.

Сякаш взимахме наркотик,

така широки бяха нашите зеници.

Носехме се по течението

и гледахме докъде може да ни отведе.

Не усещах мълчанието.

Сякаш с погледи разговаряхме.

Топлата ти гръд, туптящото сърце.

Прегръдките ти нежни с треперещи ръце.

Караше ме да се чувствам така,

както никога досега...

Един до друг стояхме променени.

Един до друг опиянени.

Потънали в безвремие и наслада.

В меланхолия от радост.

Пълна утопия

Пълна утопия,
мечти на вързопи
се спускат бавно към
реалността сурова.
Мечти безсмислени, безплодни.
Мечти ли са това, за бога?!
В реалност живея или илюзия?!
Мъча се по пътя да не загубя музата.
Всеки път се унасям в лека музика.
Не виждам света, а сънища.
Надявам се да не се събудя.
Да "живея" вечно, света да любя.
Сладък сън, сладка муза утопия и мечта...
--------------------------------------------------------------------------------------
Търся

Търся теб в друг човек.
Търся истината.
Търся лек.
Търся начина да продължа.
Търся бъдещето, да творя.
Търся любов.
Търся подкрепа.
Търся смисъл в мисъл нелепа.
Търся право в грешни слова.
Търся в пустощ ясна следа.
--------------------------------------------------------------------------------------
Всичко важно

Нощта се бе разгърнала над мен,
осветената от луната пейка бе заета.
Нямаше къде да седна...
Освен в скута ти.
Мислите ми са счупени.
Тъмният кръг в очите ти се уголеми.
Станаха черни кафявите ти очи.
Устните и косите ти по-меки.
От зимни дни-летни жеги.
От пет минути на един час.
От аз и ти, просто нас...
Сега съм сама на това място,
халюцинация си явно.
Споменът си отива бавно,
а исках да запомня всичко важно.
--------------------------------------------------------------------------------------
Художник

Разхвърля стружките от молива,
остави трохи от гумата.
Започна да ме чертаеш грижливо.
Никога не съм била така хубава,
както в твоята рисунка.
Очи.
Уста.
Коси.
Всяка една гънка.
Аромата ти бе останал на листа,
както по тялото ми, страшното е...
Че от ума не ще го изчистя.
Ти не каза нищо,
само остави подписа си в десния ъгъл на листа.
---------------------------------------------------------------------------------------
Апосиопеза...

Различни хора сме вече...
Вече не е като преди...
Преди не е като сега...
Сега градим нещо ново...
Ново бъдеще...
Бъдещето е непредвидено...
Непредвидена беше и любовта ни...
Никога не съжалих...
Съжаляват само сгрешилите...
Грешен не е моят път...
Пътя, който поех, е друг...
Друг засега няма...
Няма заместител...
Заместваш това, което си е отишло...
Отишло е миналото...
Миналото беше ти...
Ти си настояще...
Настояще и бъдеще...
--------------------------------------------------------------------------------------
***

Гледам над дърветата.
Виждам хоризонта.
Играят хлапетата.
Птици в небосвода.
Стана монотонно.
Изгряха звездите.
Вече е много тъмно.
Изчезнаха следите.
Изстрели се чуха.
Плеснаха крилата.
Пробиха всичко глухо.
Пробиха тишината.
Слънцето изгря.
Скоро бе станал пек.
Нямаше ги децата.
Нямаше жив човек.
Всички клекнали.
В кръг седяха.
Сълзите текнали.
Гледаха земята.
Доближих се плахо.
Да видя кой е онзи.
Беше много страшно.
Миризмата в мойте ноздри.
Погледнах надолу.
Погледнах тогаз.
Видях петно мокро.
Видях, че съм аз.
--------------------------------------------------------------------------------------
Разпролетявам се!

Слънчев лъч ме погали,
Сърцето ми се разтвори!
Лек полъх разклати тънките тополи,
страх ме е някоя да не се стовари.
Времето се стопля,
снеговете се разтапят.
Идва песен нова.
На гърба на буйния вятър.
Накъдето и да погледна,
виждам само пролет.
Това беше зимата последна.
Да поема вече своя полет!
С широко отворени ръце те пускам, студенина!
Време и аз да се разпролетя!
--------------------------------------------------------------------------------------
Той

Сивият пушек от неговата
цигара,
остана в моята стая
задълго.
Без да искам си дръпнах
от нея.
За да остане още
миг.
Макар да стоеше тих
го усещах.
Погледите ни се срещаха
сякаш неволно.
Носеше ми удоволствие,
излъчваше хармония.
Забравих агонията,
която ме бе налегнала.
Усещах само спокойствие и утеха
около него.
А той само си дръпваше
леко...
--------------------------------------------------------------------------------------
Танц

Танцувам с теб върху белите страници на моите мисли...
Оставяме следи от мастило, които никога не ще се изчистят.
Ти си мелодията, а аз текста на песента,
според която грациозно се движим.
Само трябва да намеря точните думи
и танца ни ще се превърне в шедьовър.
--------------------------------------------------------------------------------------
Муза

Мастилото ми ще изсъхне, докато измисля,
Точните думи, с които красотата ти да опиша...
Навсякъде виждам теб,
в думите, редовете, всеки куплет.
Стоиш заключен в моят ум
и чакаш стиховете ми да те освободят.
Прости ми, но не мога да те пусна!
Без теб няма поезия, ти си моята муза!
--------------------------------------------------------------------------------------
Душевна бездна

Тишината поглъща всяка нота,
Хаотичния шум се губи из пространството,
Изчезва тихия шепот,
От мислите ми, от съзнанието.
Чувствам се безднадеждно,
Потънала в тази бездна.
Сама с тишината,
Безсмислието и мрака.
Чудя се какво следва,
Чудя се какво ме чака!
Мисля, че времето е спряло,
От векове съм тук, а не остарявам!
Дали ще живея вечно в тази безнадеждност?!
Дали краят е начало?
--------------------------------------------------------------------------------------
Живот

Хора, град, строеж.
Двама, дълг, годеж.
Власт, мисли, стремеж.
Смисъл, полъх свеж.
Любов, страст копнеж.
Спокойствие, земя, свещ.
--------------------------------------------------------------------------------------
Желание

Докато за едни блянът е наличие за други,
светът ще тъне в различия и мъки
Зависи дали си избирал пътя много пъти
усещаш, че то е слято с плътта ти
С костите със същността ти.
Или просто искаш да имаш,
да грабиш, да взимаш и въпреки това до него да не достигаш.
Агресията не помага, не сбъдва желания.
Вътрешно те разгара, обсебен от мания.
Висиш безпомощно на своето бесило,
С надеждата да стане по-красиво.
Истината е че не може да се случи,
това що вътрешно ни мъчи.
Действаш ли против своята воля,
си обречен като затворник с окови.
--------------------------------------------------------------------------------------

***

Виждах само силуета на това, което трябваше да бъдеш, но не беше...
Сянката на това, което искаше да си, но не можеше...
Любовта, която получаваше, но не желаеше...
Усмивката, която имаше, но не даваше...