Петя Милкова Петрова

Казвам се Петя Милкова Петрова. Родена съм в гр. Добрич, през 1987 г. Една осъзната част от живота си съм прекарала в Република Кипър, където и съм завършила средното си образование, в лицей, в гр. Ларнака.

Обичта към Родината винаги е тлеела в душата ми и когато вече бях пълнолетна, и сама решавах съдбата си, реших да се завърна в България. Завърших специалност "Балканистика" в ПУ "Паисий Хилендарски". По образование съм филолог и историк, по професия - заклет преводач с гръцки език, а по душа поет и фолклорист. Музата ме е навестявала в най-трудните и болезнени моменти от живота ми, а какво по-болезнено и разочароващо за една млада жена от любовта в лицето на обичния мъж!

Ти бе мечта неизживяна,

осакатен блян в моите очи.

Ти бе шамарът на съдбата,

накарал душата ми да замълчи.

И погребах аз в гроб дълбок,

всяка мисъл, всеки спомен.

В мен сега е тъмно като в рог

и усещам аз, че съм бездомник.

Бездънна яма ме погълна

и докато надолу аз летях,

че съм грешна пред себе си признах,

заслужих всичко, което изживях!

***

С какво заслужих таз' обида?

Не постъпи мъжки ти с мен.

Мислих от любовта да изляза невредима,

но палачът дебнел ме е ден след ден.

Не ти прощавам и не искам,

не мога да ти го простя!

Знам и аз грях извършвам,

но ще рискувам в Ада да горя.

...ще се видим там двамата.

Примамката ти бе добра -

изкусен майстор и омайник.

Измъчи моята душа,

отрони се сълза - издайник.

***

Мислих си, че съществува седмото небе.

Лъжа покварена! Нека веч' да спре!

Друго аз видях по пътя на живота.

Дявол е изял щастието ми с охота.

Трябва престъплението да се извърши докрай,

за да се сложи "край"!

Да се предам на виковете от дълбините на Ада,

нека ме погълнат до забрава...

...душата мъртва - без пощада!

Превъртяхме я отново коварната игра.

Започваме нова, тук и сега.

Изходът познат е на теб и мен,

среща с дявола имам в други ден.

***

Любовта е само чувство,

абсолютно никому ненужно.

Падаш, ставаш и боли,

и защо?...се питаш ти.

Дали проклет съм само аз,

или пък цялата вселена?

Кому е нужен този бяс,

разкъсал не една душа смирена?

И кой по дяволите е решил,

че трябва тя да съществува?

Защо безумецът не е спестил,

болката и цялата заблуда?

***

Сам си ти на този свят.

Сам се раждаш, сам умираш.

И цял живот се бориш да намериш бряг,

но с лодката си все не акостираш.

И бидейки в бурното море,

по залез слънце пак изплуват,

тез, които никой не може да ги спре,

сълзите, да, те не се срамуват.

Дали прочистват те ума,

или пък допълнително го натоварват?

Дали измиват те греха,

или пък чужд, ужасен го стоварват?

***

Цялото ми същество на две прекърши.

В заблуда бях, че се раздаваш.

Дали когато всичко свърши,

си струва пак да го спасяваш?

Убий ме в този час жесток.

Разкъсай ме на хиляди парчета!

Не ще преглътна този твой порок.

Таз' постъпка долна и проклета.

Страх ме е, че се превърнах в теб.

Губеща страна съм в борбата.

И докато аз теб мога да спася…

Кой ще ме спаси от мен самата?

***

Изляха се горчивите сълзи,

в самотна, тъмна и студена стая.

Не, не бива никой да ги види.

Тихо! Трябва да се пази тайна.

Проклета да си ти любов нещастна!

Едно приятелство зарови в ров.

И за веки то угасна...

Едно приятелство прераснало в любов.

Проклинам те, че позволи,

чувствата приятелски да се обърнат.

Една душица безнадеждно моли,

те обратно да се върнат.

***

С коравосърдечно безразличие душата ми удостои,

и пак не те прежалих, и продължава да боли,

и с таз' душа отхвърлена се питам аз едно,

нима това не е достатъчно?

Да бъда мила и добра забравих как.

Всеотдайни и любящи допускат ли се в този мрак?

И век, и два да минат, дали отново ще ме навестят,

добродетелите мои, поели по незнаен път?

Ще тръгна да ги диря аз,

защото ценни са за сетния ми час.

И щом отново с тях се събера

с помощта им ще изрека последните слова:

Щастлив бъди!

…но в някой друг живот,

защото в този,

не ще намериш ти любов!

***

Топла нощ-

сърцето лед.

Убита яростно с нож!?

Не, по-скоро с гнет.

Капка жал,

нито грам печал,

не изпита нейният палач.

Обърна гръб,

криволичейки по тесен път,

се изгуби в идващия здрач.

***

Не сме приключили, да знаеш...

Краят идва само със смъртта!

…за жалост тя е само за плътта,

душа си ти и вечно ще блуждаеш.

Но щом краят на плътта,

идва само след смъртта,

аз душата твоя ще обичам

...и след това!

***

Умело заблудих тълпата,

че минало прежалено си ти.

Но свидетели са ми звездите и луната,

че грам не си прежален ти.

Актрисата в мен спечели Оскар,

за безупречната си игра.

Ала слезе ли от сцената помпозна…

гримът й сваля истината грозна.

Но все по-често влиза тя в роля.

Обстоятелствата го изискват, като наркотик.

И никога не ще вирее душата й на воля,

зависима ще си отиде в злочестен миг.

888

Отвори я тази книга,

зад сто врати заключена,

с мъка написана,

с прокоба орисана.

Допирът й в треска ще те хвърля,

думите - душата ще разяждат.

И ако, случайно, истината е горчива,

само дяволите в нея се обаждат.

А ангелите мили,

събирайки последни сили,

ще нашепват от задната корица:

"На вашият роман му липсва последната страница".