Реклама
https://www.bgdnes.bg/novini/article/7011187 www.bgdnes.bg

Гергана Стоянова

На 21 години съм, живея в село Горна Малина, област Софийска, и работя в магазин за хранителни стоки. Обичам да пиша още от малка, писала съм и разкази на различни теми, които съм публикувала в сайт за фенфикшъни преди три години. Също така от малка пиша и поезия, която с течение на времето ми стана най-любимото нещо. С писането се разтоварвам и се разнообразявам от ежедневието. Точно поради тази причина вашият конкурс привлече вниманието ми.

Може би

Може би някой ден

ще съжалявам,

че те имах,

че те нямах,

че те исках,

че ме наранява.

Че ме обижда,

че те обиждах.

Може би ще ми е тъжно,

че все не казваше нищо,

че си тръгна,

че освобождавах времето си излишно.

Може би ще искам да се върна,

в спомените пак при теб.

Отново там, откъдето тръгнах.

Може би ще плача,

ще се тръшкам,

ще се сърдя,

ще се цупя.

На всеки и на всичко,

напук на теб.

Може би ще моля,

теб, себе си, някой...

Да помогне да забравя

времето с теб, без теб,

с всички, без тях.

Може би ще мисля и премислям

какво ли щеше да бъде,

ако беше тук в прегръдките ми.

Може би щях да искам

отново да споделяме усмивките си,

смехът, въздишките си.

Може би...

А може би не.

***

Друг

Сякаш не е било,

а някога беше.

Ти си далече и още по-далечен.

А беше близък

повече и от мен самата.

Времето някак се изниза

и наново помете ни Съдбата.

Дори отново да се върнеш,

дори отново да си тук...

За мен ще си останеш все далечен...

За мен вече ще си друг.

***

Разкажи ми

Разкажи ми за нея.

Разкажи ми за това как искаш тя да страда.

Разкажи ми затова как целунала е друг, напук на теб.

Разкажи ми как преди това видяла те е с онази,

с която нямаш общо, но целуваш страстно.

Разкажи ми как я искаш в прегръдките си.

Как искаш тя да плаче, за да я утешаваш.

Разкажи ми как до болка я мразиш.

Разкажи ми как не можеш да я понасяш

и как искаш да е все пред очите ти.

Как лудешки се разбумтява сърцето ти, щом я видиш.

Как стомахът ти се свива

и едва се сдържаш да не я целунеш.

Разкажи за нея, за онази, която мразиш.

За онази, която изпълва мозъка ти и те изяжда отвътре.

Разкажи за нея, за онази която искаш да убиеш...

С любов.

***

Покажи ми

Притискай ме силно, целувай ме нежно.

Така както само ти умееш.

Наричай ме мило, играй си небрежно.

Започни от любов да трепериш.

Покажи ми какво е да бъда обичана,

какво е да бъдеш до мене.

Какво е Любов тъй много отричана

и искана в същото време.

Покажи ми какво е да раждаме чувства

и с тях тъй жадно с теб да се храним.

Покажи ми, че мога да бъда и искана,

покажи ми нежност без граници.

Покажи как силно обичаш ме

и как искаш да бъда до тебе.

Как като ме няма, липсвам ти

и как не можеш без мене.

А да знаеш само как липсваш ми

и колко много искам те.

Да знаеш само как чакам те,

да ми покажеш обич без време.

***

Не мога

Не мога да спра да си те представям денем,

нито да те сънувам нощем.

Не мога да скрия усмивката от лицето си,

когато си помисля за теб,

нито мога да скрия вълнението си,

когато чуя гласа ти.

Не мога да избегна мислите,

които все към теб ме водят.

Нито мога да спра да броя минутите,

в които очаквам да те видя.

Не мога да спра потрепването на

сърцето си, когато видя името ти

изписано на дисплея...

Нито мога да спра радостта си, когато чуя смеха ти.

Не мога да спра всичко, което ми напомня

и ме води към теб...

А и да си призная, не искам.

***

Помниш ли

(на брат ми)

Помниш ли,

когато бяхме мънички деца

и тичахме на воля

чак до късен здрач?

Помниш ли как беряхме

бабините цветя

или тези от улиците,

за да ги подарим на мама?

Помниш ли как се карахме

за най-глупавите неща?

Сега са ми смешни, защото съм голяма.

Помниш ли как защитавах те,

защото съм по-голямата ти сестра,

въпреки че от тебе бях по-слаба?

Помниш ли как не ни харесваше това

да ни прибират рано за обяд?

Харесваше ни вечната игра

от зори, та чак до мрак.

Как беше хубаво да сме деца,

помниш ли?

Но ето вече сме големи.

Светът е друг, различен и голям.

Изпълнен с трудности

и мъничко проблеми.

Но знам, че ти си тук до мен...

Звездичка ярка и голяма.

С усмивка минаваш всеки проблем

и нямам аз от тебе гордост по-голяма.

***

Знай

Когато докосна пръстите ти

и през мен премине онази тръпка.

Знай, че не ще ми омръзнат целувките ти,

нито топлата ти прегръдка.

Когато очите ти вгледат се в моите

и ти ми се усмихнеш сладко...

Знай, че готова съм за дълго обичане,

а не за онова, което е кратко.

И когато дланта ти допре лицето ми

показвайки топла нежност.

Знай, че твое е сърцето ми и

че те обича до безнадеждност.

И когато преплетат се пръстите ни

и въздъхнем спокойни в синхрон.

Знай, че сме обърнали

света си и един в друг открили сме подслон.

И когато те прегърна силно и

не искам да те пусна.

Знай, че когато теб те няма, ми е някак пусто.

Знай, че ти си моето момче

и не те давам за нищо.

И дори когато ти омръзне да го

повтарям, все ще ти казвам, че те обичам.

***

Ти моя мамо

(на майка ми)

Ти, която си все до мен.

Теб, която безумно обичам.

Ти, която живееш в мен.

Ти, чиято любов не отричам.

Ти, която ме приемаш такава.

Луда, кисела, разпиляна.

Ти, която сълзите таиш

и болката от обидата дълбоко в сърцето.

Ти, която с живот ни дари, мен

и брат ми и с щастие вечно.

Ти, която имаш топли ръце,

мил глас и топла прегръдка.

Ти, която имаш огромно сърце,

което прощава всяка несполука.

Ти, която си като дете...

Мила, невинна и добра.

Знай, че обичаме те от сърце,

вчера и днес, до края на вечността!

***

Сън

Сънувах те, бе облечен в бяло,

а студ бях облякла аз.

Насреща мътно огледало

и поглед, вперен мрачно в нас.

Ледени висулки вместо диадема

вплитаха се в моите коси.

Ти стоеше вгледан в отражението,

в натъжените от студ очи.

Опитвах се да те повикам,

но в безмълвен стон бе моето сърце.

Усетих ледените пръсти да се

вплитат в моите ръце.

Знаех, че докосна ли ги, ще замръзна,

но си казах "Да става каквото ще".

Ще поемам удари, докато мога,

дано се стопли туй сърце.

Стоеше ти до мен във бяло,

в студ облечена бях аз.

А срещу нас мрачното огледало

отразяваше ледената страст.

***

Настояще

Познат парфюм внезапно усетен,

припомня спомени оставени.

Силен гръм и капка есен,

аромат мил благоуханен.

Че беше миналото тъжно и приятно,

че беше то красиво.

В момент от времето беше настояще,

но и настояще то отмина.

Беше там един човек

с хубав смях и очи засмени.

До него помня, бях и аз

с ръце унили и сломени.

Щастието си търсех в другите хора,

в бъдещето искано, мечтано.

Без да осъзнавам колко мога,

без да разбирам настоящето какво ми дава.

Чаках аз объркана бъдещето

бързо да дойде,

за да може онова, дето имах го,

в минало да се превърне.

Стоях и чаках, а времето отмина.

Настоящето не го поглеждах.

Сега вече знам кое е минало

и кое на първо място се нарежда.

Парфюм от миналото,

капка нежност, леко обърна ми главата.

Което искала съм, било е грешно,

за нужното била съм сляпа.

Но сега е друго, днес е различно,

защото в миналото всичко си остава.

Настоящето не бива да е безразлично,

защото бъдеще може и да няма.

***

На ръба

Не се страхувай,

пречупи се.

Позволи си да поплачеш ти.

Излей гнева си,

болката и усмири се...

Макар и да не спре да те боли.

Излей гнева си,

давай ти си!

Не стискай зъби и сълзи.

Позволи си, пречупи се.

Знаеш, че на ръба не се стои.

***

Научих се

Научих се да рисувам

цветя за теб.

да изобразявам куп

странни картини.

Научих се да изписвам

името ти на ред.

Макар и криво върху

белите листове.

Все още се уча да бъда поет,

и красиви стихове

за теб да пиша.

Понякога изписвам бързо

празния ред, а понякога

съм просто във затишие.

Научих се да виждам

само доброта

и обич тиха, скрила се

до нея.

Научих се доброто да ценя

и просто кротко да споделям.

Научих, че не всичко

е тъга и че не всяка

прошка е излишна.

Научих се, че няма

самота, ако поне

веднъж си бил обичан.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама