Веселин Радославов

Веселин Иванов Радославов е на 32 години. Роден е в гр. Шумен. От 3 години живее във Варна. През свободното си време пише стихотворения. Една от големите му мечти е да издаде стихосбирка и да спечели литературен конкурс. Не заради парите, а заради признанието на хората.

Блестиш

Не заспивай, не затваряй очи!

Ще блестят ли като далечните звезди?

Ще ги виждам ли посред бял ден и свят да ми се върти?

Знам ли, може и слънце да си.

Дали ще грееш, дали със смеха си ще ме разсмееш?

Знам ли, може и месечина да си.

Дали ще заспя, гледайки през прозореца

как нежно очи затваряш и края на началото поставяш?

(идването на новият ден).

***

Лека нощ, Любов!

Любов кипи в четири единствени очи.

И той със завивка от меко спокойствие я обви.

Сега момичето тъй нежно спи,

че и целувките му са безсилни

тя отново да отвори очи и да му каже:

Обичам те. Искам те, но ме разбери.

Адски много ми се спи.

Любов

И да няма Слънце в небето, затварям очи и виждам Теб.

Отварям душата си, сърцето.

Те те обичат. Вливат се в Теб като река в морето.

Аз и ти пречистени, преродени и от чужди болки променени.

Щастието като малко дете ни се усмихва

и болката като буря затихва.

Нов ден, нови спомени в мен оставяй

и любовта си във всяка секунда ми отдавай.

В нас е Любовта

Малко градче на края на света.

Красива девойка чака ме там.

От нещастие да я спася и

цялата си любов аз да й дам.

Моли се тя да й се отдам.

Моля се аз да е все още там.

Любов и свобода.

Това са нашите имена.

Вятъра жесток да ни спре не посмя.

И време мина, слънце изгря.

Тук сме, във една съдба.

Обичаме се, родени сме за това.

Ако не ме чакаше на края на света.

Ако не съществуваше ти и любовта.

Бих си пожелал да бях умрял

още преди да се родя.

Желание

Искам думите ми да оживеят.

Искам душите ни от чиста любов във небесата да се реят.

Искам очите ни от щастие да преливат.

Искам всичко що притежавам да бъде твое.

Истина ти казвам. Любов е.

С Аромат на Спокойствие

Благодаря ти, че отново тук си, че съзерцавам света ти.

Благодаря ти. Ще ти го нашепвам хиляди пъти.

Очите ти са по-красиви и по-сини и от небето.

Целувките ти са по-бурни и по-необуздани и от вятъра и бурите в морето.

Думите ми не достигат да опиша душата ти, същността ти.

Търся ги в романи и поеми.

Търся ги в мен и в чувствата ми свещени.

И накрая знам само че ти, аз и любовта сме предопределени.

Щастлива История

И слънце лицето ми огря.

И вятъра подари ми свобода.

И Ангел в сърцето ми любовта съзря.

И бе светлина и всичко минало

във душата ми замря.

И сега в райски поля със Ангела

полегнах да поспя.

Но духа ми не ще да заспи.

Искам да усещам топлотата на Ангелските сълзи.

Сълзи от това, че Той намери ме

и с крила от слънчеви лъчи обви ме

и към безкрайността поведе ме

и от човешката тегоба спаси ме.

Ново Слънце

Имам Душа, която като книга нова за Теб се отваря.

Имам Свобода, която Мечтите Ми сътворява.

Имам Слънце и Вяра.

Има Любов, която очите заслепява.

Тя притихва и изгаря, но Нашата не е такава.

Има Любов, която не се забравя и повтаря.

Тя не стихва. Нови Пътища проправя.

Е, Нашата е точно такава!

Божествено число (част I )

По-сам и от числото едно.

Хлад обвива моето легло и премрял се питам: Защо, защо?

На кого да кажа, че просто искам да поплача?

Чия душа да тача?

След теб само тишината ми остана.

Потъвам в нея и връщане назад няма.

Нощ след нощ започнахме да се привличаме.

На тишината нарисувах дори и лице.

Погледна се тя в огледало и прошепна: Красива съм, но ми дай и душа и сърце.

Дай ми ги за миг поне?

Аз вдигнах рамене и казах: Страх ме е.

Веднъж изгубих мечти.

Не искам следващата да си и ти.

Тишината от мен си тръгна като експресен влак.

Оставам сам и ще пиша поеми за моите дилеми пак.

Ще "живея" в моята си кула дишащ мрак

по-сам и от числото нула.

Божествено число (част II )

Построих си кула без прозорци и врати.

Скрих се от теб и твоите очи.

Пиша със собствените си кървави сълзи по студените и черни стени.

Дали ще посмееш да разбиеш моята кула

и всичко да започне от самата нула?

Ще има ли пак цветни дни такива, каквито са били?

Ще ухае ли на истина и на свобода?

Ще почувствам ли пак любовта, от онази човешката?

Питам се: Дали не направих грешката, че кървави сълзи пролях за любовта, от онази нечовешката?

Всички наши места

Питам се: Защо стоим сами?

Трябваше да срещнем други души. Нали?

Искаш ли всичко да се промени? Кажи?

Аз сънувам те и чакам те.

Тук на нашите места.

Аз мечтая за всичко това.

Ще протягам ли ръце към твоите златисти коси?

Коси...

Ще те обичам ли по-силно и от преди?

Преди...

Помниш ли какви сме били преди?

Аз и ти във нашите щастливи дни.

Откакто те няма, само сълзи.

Аз искам теб, искай мен в тези мечти.

Аз ти давам любовта.

Ще заспивам ли до теб?

Аз мечтая за всичко това.

Ще протягам ли ръце към твоите златисти коси?

Коси...

Ще те обичам ли по-силно и от преди?

Преди...

Какво е да си мъж без вяра?

Какво е да си мъж без вяра?

Все едно да правиш барут без сяра.

Какво е да обичаш и това да те изгаря?

Все едно да тичаш и това да не те измаря?

Какво е да чуеш нежна дума в тези нечовешки времена?

Все едно да те прониже куршума и да оцелееш след това.

Ти, който четеш моите слова.

Не искам да ти кажа, че светът е само разруха и поквара,

а да усетиш свободата на звяра.

Обичай до теб човека. Люби, мечтай.

Бъди неговата утеха. Неземната любов просто няма да има край.

Тя не се повтаря. Сега разбра ли какво е да си мъж със вяра?