$60 000 не платил за лов Пенчо Кубадински
Изтръскал държавата за любимото си хоби
Предал Живков и гласувал да падне от власт
Един паметник успя да раздели обществото през изминалата седмица. Да има или не монумент на члена на Политбюро на ЦК на БКП Пенчо Кубадински беше въпросът, довел до напрежение в Разградско. Паметникът беше одобрен, а после и забранен от общинския съвет в родния му град Лозница и въпреки това тържествено открит в деня на Съединението с близо 300 присъстващи. Ознаменуването на комунистическия главатар е по повод 100-годишнината от рождението на Пенчо Кубадински. За едни той е строител на съвременна Лозница, която от село стана град, но за други си остава идеолог на възродителния процес и насилствената смяна на имената на българските турци през 1986 г. До 17 септември е срокът за обжалване на решението на общинския съвет. След това ще стане ясно ще остане ли този паметник, или ще бъде разрушен.
Когато стане дума за Пенчо Кубадински, хората се сещат за юнашките мустаци на бай Пенчо. Човекът бил общителен, обичал софрите и моабетите. Той е един от най-дълголетно пребивавалите на партийния Олимп. Последните десетина години от кариерата си оглавява Националния съвет на Отечествения фронт - една масова организация, която на шега наричат "Долината на уморените слонове".
За Тодор Живков Кубадински е верен съратник, който само на последното решаващо заседание на Политбюро се обръща срещу него. Ден-два преди 10 ноември 1989 г. при обсъждането на оставката на Живков гласовете се оказват по равно - четири на четири. Нужен бил само един глас, за да падне Живков от власт. Кубадински вдига ръка и Тато възкликва: - "Ясна е работата, прекратявам заседанието, ще си подам оставката!". Бай Пенчо е известен и с друго - има по всяко време огромен ловджийски мерак. България е тясна за авджийските му подвизи и той често обикаля с двуцевката си по други земи и континенти.
Веднъж Кубадински се върнал от официално посещение в африканската страна Нигерия. След няколко дни по телефона му се обадил Петър Младенов, външен министър и също член на Политбюро: - "Бай Пенчо, от външно министерство на Нигерия получихме една сметка от 60 000 долара. Бил си там с делегация, а след това са ти организирали сафари. Това развлечение струва пари, бай Пенчо. Сметката включва такси за отстреляни животни по международни цени, за транспорт, за водачи и т.н. Нигерийците са изпратили и много снимки. На тях си сниман с убит лъв, с убит бивол, на катер, на хеликоптер. Ти не знаеш ли, че за това удоволствие се плаща?" - Ах, тези черни муцуни! Как ме изиграха. Мислех си, че го правят от гостоприемство. Аз да плащам, най-старият и уважаван член на Политбюро?!", казал Кубадински и траснал телефона.
След няколко месеца нигерийският колега на Кубадински върнал визитата. Бай Пенчо му организирал у нас лов за чудо и приказ. Хора, участвали в мероприятието, разказват, че в три ловни стопанства били отстреляни десетки сърни, лопатари, глигани, мечки и зайци. Гостът останал много доволен. Вечерта на прощалния банкет му връчили сметката. Нигериецът я погледнал, усмихнал се на цифрата 120 000 долара и наредил да я платят. След този случай във всички ловни стопанства се поставили солени цени за чуждестранните знаменитости, които искат да си опитат късмета с български дивеч.
Половинката на Кубадински – Мария, също създавала ядове на властното УБО - Управлението за безопасност и охрана на ДС. Последният шеф на ведомството преди 10 ноември ген. Георги Милушев разправя, че веднъж тя се обадила на заместник-началника на УБО и разпоредила да се измие пътят до вилата на семейство Кубадински. От близкия строеж самосвалите носели пръст и пътят се разкалял. Общо взето, служителите на УБО стояли мирно пред Мария Кубадинска. Събрали й страха след една случка, която станала в резиденцията „Наречен“. Там съпругата на Кубадински обвинила шефа на резиденцията, че сметката им е надписана. Управителят не успял да излезе на глава с нея и напуснал работа. Кубадински е един от идеолозите на възродителния процес, прогонил от Лозница в Турция хиляди хора. Но в Лозница и днес има хора, които тачат паметта на Татовия съратник. Паметна плоча с барелеф стои на стената на родната му къща в градчето. Има и улица на негово име. Ще има ли и паметник, ще стане ясно идните дни.
