Рая Антонова
Казвам се Рая Антонова от град София. На петнайсет години съм и уча в 9 Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин". Литературата ме грабна още на около девет годинии и смело мога да кажа, че музата още не ме е пуснала. На тринайсет спечелих награда "GiovaniVoci" на международния конкурс в Триуджо, Италия-"GiovaniePoesia". Същата година -първа награда на конкурс за есе на тема "Моето мечтано училище".
Вълни в нашия сън
Слънчева диря в морето
Очи, ослепяващи с поглед
Океан, който отразява небето
На душата ми правиш оглед
Слънцето-очи широки
Сърцето няма да спре да пулсира
Лъчите преодоляват океани дълбоки
нещо в гърдите напира
Бял камък се рони
Сълзата пада от очите ти сини
Пейзажи-мойте икони
Устните ти-червени рубини
Дърво се полюшва
Тяло танцува в ръцете ми
Вятърът пътува, изслушва
Бяла завивка, покриваща само нозете ни
В пясък ли потъва живота
Хайде нека бъдем събудени
Вълните знаят една единствена нота
Ще сънуваме вечно, от рая не ще бъдем прокудени
Гласът винаги
Гласът ли е тънък
Или ушите са нежни
Толкова звънък
Че чупи душите безбрежни
Вълните ли са високи
Или аз не мога да плувам
Очите ти шават в различни посоки
Клетка по клетка в дъха ти нахлувам
Тилиговориш, аз ли те слушам
Гласът ти- неразбраната странност
Ти само говори, аз ще те послушам
Винаги, до края на нашата безкрайна безкрайност
Птиците, които са прекалено високо
Дъхът ти дращи душата ми
Кората се чупи под птичия крясък
Поглед се слива с устата ми
Дърво се олюлява като плаващо в пясък
Желаеш да чуваш тъгата ми
Птиците кацат без да могат да слязат
Искаш да си част от съдбата ми
И птиците искат от онази гора да излязат
Птиците, които са прекалено високо
Дъхът ти дращи душата ми
Кората се чупи под птичия крясък
Поглед се слива с устата ми
Дърво се олюлява като плаващо в пясък
Желаеш да чуваш тъгата ми
Птиците кацат без да могат да слязат
Искаш да си част от съдбата ми
И птиците искат от онази гора да излязат
