Сълзи и "Волга" за олимпийско злато

"Черна да бъде", вика Петър Киров към трибуните. Неговите думи са предназначени за шефовете на родния спорт с мисълта за най-голямата награда за българските спортисти - лек автомобил "Волга". Съдията на последния мач от олимпийския турнир по борба класически стил в Мексико '68 веднага дава наказание за Киров. На него не му пука, защото води в резултата срещу чеха Мирослав Земан. До края остават броени секунди, а авансът е напълно достатъчен за триумфа!

50 години след този паметен миг Петър Киров донесе своя златен медал в пресклуб "България". До него на подиума седнаха други две легенди - Боян Радев и Георги Мърков, за да припомнят на поколенията славните победи на борбата.
"До деня на заминаването за Мексико не очаквах да ме вземат в олимпийския отбор, защото в моята категория беше световният шампион Ангел Керезов - разказа Петър Киров, спечелил още една титла на най-големия спортен форум в Мюнхен '72. - Преди началото на състезанията треньорът Филип Кривиралчев пусна на всички борци звуци от техните родители, които бяха предварително записани. Чаках и аз, но нямаше нито от мама, нито от тати. Плаках. Много обичах майка ми. Не можех да спя. Сънувах мама през вечер. Масажистът ме успокояваше през нощта. Казваше: "Пешенце, не се притеснявай. Ще я зарадваш със златото".
Припомняйки този момент, Петър Киров отново се разплака, но в типичния стил веднага разведри настроението.
"Не само Тити Папазов плаче", разсмя всички Петър Киров, след което историята с волгата продължи.
"Играе Пешо на финала и изведнъж като се изцепи с тази черна "Волга". Водеше в резултата, но му дадоха предупреждение. Всички ние трябва да сме горди с него", потвърди другият олимпийски шампион от Мексико - Боян Радев.
Спортният шеф от онези години Христо Меранзов сподели и своя версия за волгата. Според него викът на Киров е бил не по-време на мача, а преди самата среща, докато борецът е излизал към тепиха.

Третата легенда - Георги Мърков, допълни историята.
"Когато ме возеше с волгата, за мен беше върховно щастие, защото идвах от село, а дори нямах колело - допълни Георги Мърков, който печели титлата в Мюнхен '72. - Петър има големи заслуги за моите успехи. Бях в горната категория - до 57 кг. Беше свикнал да побеждава, а с него сме направили хиляди борби на тренировки. Стигали сме до ръкопашен бой, защото искаше винаги да печели, а аз започнах да му се опъвам."
Честването беше гарнирано с уникална изложба от най-паметните снимки на Петър Киров, организирана от фотографа Бончук Андонов.