Треньорът на "Левски" Славиша Стоянович пред "България Днес": Тренирам играчите на музика

Славиша Стоянович пое "Левски" в края на юли. Шампионът с "Цървена звезда" и "Домжале" застана начело на „сините“ след отпадането им от Лига Европа и уволнението на Делио Роси. Под негово ръководство отборът има само една загуба в мачовете си. Футболистите му са на първо място в класирането с две точки преднина пред втория "Лудогорец". Именно на шампионите гостува "Левски" в следващия кръг. В паузата заради мачовете на националния отбор в Лигата на нациите Стоянович се съгласи да отговори на въпросите на "България Днес".

- Г-н Стоянович, навреме ли дойде паузата в първенството с оглед на многото контузени играчи преди двубоя с "Лудогорец"?

- Да, прекъсването дойде в подходящото време. Имаме няколко контузени играчи. Важни футболисти. Надявам се лекарският екип да успее да ги вдигне. Ще бъде трудно да са готови за „Лудогорец“. Буш със сигурност няма да може да играе. За останалите ще видим.

- След предишното прекъсване заради мачовете на националния отбор „Левски“ бе позагубил ритъм. Това притеснява ли ви сега?

- Това са нормални неща след подобна пауза. В самото прекъсване ние работихме много добре. Срещу "Локомотив" (Пд) не играхме правилно. Не влязохме в мача така, както трябваше. Сега се надявам да е различно. Играем против много тежък противник, а не срещу "Локомотив" (Пд).

- В "Лудогорец" настъпиха промени точно преди мача с вас. Това ще се отрази ли?

- Чух за това. Аз съм такъв човек, че не гледам какво се случва в другите клубове. Имаме доста свои проблеми за решаване в момента. Да възстановим контузените и да подготвим максимално добре отбора. Има ги и при тях. Там си знаят защо са направили това. Не желая да ги коментирам. Концентриран съм върху своя отбор.

- Запознат ли сте със силните и слабите страни на „Лудогорец“?

- Познавам добре „Лудогорец“. Гледам този отбор от дълго време, не само откакто съм тук. Още когато Роман Безяк подписа с „Лудогорец“. Той беше мой играч. Тогава започнах по малко да ги наблюдавам. После играха с „Цървена звезда“ и с някои други отбори от бивша Югославия. С „Партизан“ се срещнаха на два пъти. Те не се нуждаят от много приказки. Знам, че са силен отбор с много добри футболисти. Ще видим какво ще стане в събота.

- Мнозина определят този мач като топ мача на есента. Може ли да се говори за такова нещо?

- Може и така да е. Много важен мач е до зимната пауза. Но не е единственият решаващ. След това имаме още двубои с „Лудогорец“ и с ЦСКА-София, и с „Берое“. Много важни срещи. Не се решава нищо в събота. Но има и един друг момент. Ние можем за себе си като отбор да си отговорим къде сме в момента. Дали сме близо до тях, или още сме далеч.

- Една победа в Разград ще направи ли „Левски“ фаворит за титлата?

- Не желая да мисля толкова надалеч. Това е само 12-и кръг на първенството. До края има още много мачове, за да говорим за цялостната ситуация дали е близо титлата. Играем до май следващата година. В този мач можем да видим нашето реално състояние. Колко сме конкурентни. От една страна, това са мачове, които са много важни за всички – и за двата отбора, за медиите, за феновете. От друга, няма да се реши много от този в събота. След това има още много двубои, в това число и плейофите.

- Свикнахте ли вече с клуба и обстановката в него и около него?

- Да, супер ми е. От първия ден, в който дойдох, се усещам някак много близо до вкъщи. Близък ми е манталитет, храна и всичко около нас - около клуба и в него самия. В личния живот също. На мен много ми харесва животът тук. Не съм и много далеч от вкъщи. Има 150 км след границата.

- Бързо ли се съгласихте да поемете отбора?

- Стана за една нощ. Когато ме потърсиха, бях наблизо, при майка ми. Посетих я за малко да видя как е. Трябваше да дам бърз отговор. „Левски” нямаше време и не можеше да чака. Приех почти веднага след разговора със собственика. Така че наистина стана много бързо.

- Какво знаехте за клуба тогава?

- Знаех доста. Радвам се да съм част от „Левски“, част от това голямо семейство, част от клуб с велика история. Има назад в историята много-много успешни сезони. Да, в последно време не е така, но ние работим да се върнем на онова място, което се полага на „Левски“.

- Това, че „Левски“ беше отпаднал от Лига Европа и бе в криза, притесняваше ли ви?

- Винаги има някаква доза притеснение. Какво е станало и защо, каква е концентрацията на терена. Това е важно. Аз по принцип не обичам много да говоря. Искам да работя. Какво сме свършили в нашата работа, трябва да се покаже на терена.

- За времето, в което сте тук, какво ви харесва и какво не в българския шампионат?

- Българското първенство е трудно. Имаме тежки гостувания. Всеки отбор има по няколко добри играчи. Играят се силни мачове. Набляга се на физиката. Има много добри отбори. Единственото, което аз лично мисля, е, че трябва във всеки отбор да има повече български играчи. Това ще е добре за бъдещето на футбола като цяло. За първенството и за националния отбор. Трябва да се дава шанс на добри потенциални български играчи.

- Феновете скандираха името ви след успеха над ЦСКА-София. Какво означава за вас това?

- Знам, че дербитата са с много емоция, много различни от всички останали мачове. Феновете искат да победиш в тях. Беше ми много хубаво и топло на сърцето, когато скандираха моето име. Благодаря за това. Много голяма сила ни дават феновете във всеки мач. Надяваме се и работим за това всеки път да ги радваме.

- В последно време те се върнаха и на трибуните.

- Да, но това е в синхрон с играта и победите. Ако се представяш добре, правиш силни мачове, ако си на върха в класирането, феновете са там и дават своя принос. Когато резултатите са добри, и те ще идват на стадиона, ако не са, няма да искат да гледат мачовете. Така е навсякъде по света. Феновете на „Левски“ разбират много футбола. Тях не можеш да ги излъжеш. Ако си верен и честен, ако си оставяш сърцето на терена, те ще те обичат и подкрепят.

- Много от хората правят сравнения с времето, когато поехте „Цървена звезда“. „Левски“ също няма трофеи дълги години.

- Да, сходна е ситуацията. Когато поех „Звезда“, не бяха печелили титлата шест години. Тук е подобно. Някои неща са същите, но някои са различни. Но едно е истина. Когато си в „Звезда“ и в „Левски“, феновете постоянно очакват и желаят да си на върха, да се печелят трофеи. Винаги има напрежение, никога няма спокойствие. Не е лесно да се носи фланелката на „Левски“ (показва емблемата на клуба на екипировката си – бел. авт.). Има постоянно напрежение и за играчите, и за всички, които са в клуба. Нашата задача е да направим максималното, което можем, пък накрая ще видим резултатите и къде сме.

- Самият вие сте били футболист. Каква е причината да се откажете на 29 години?

- Имах много контузии. Първо счупих ръка, счупих лявото стъпало и три пъти са ми вадили рамо. На 29 години, ако направех операции, щях да се върна на 33. И нямаше да ме иска никой. Вече си стар за футболист. Затова си казах, че е по-добре да завърша университет. Всичките си сили посветих на учението и наистина рано започнах кариерата си като треньор. Още на 29 години. Така сега имам 20 години кариера като футболен треньор зад себе си. През декември ще направя 49 г. От тях вече 20 съм треньор.

- Доволен ли сте от постигнатото до момента?

- Да, естествено. Ако някой ми беше казал, когато започвах да работя като треньор, че моят път ще е такъв, щях да бъда много щастлив. А сега това е реалност. Трябва още повече да се работи, да се мисли и да се учиш постоянно.

- Роден сте близо до границата с България. Това помага ли ви в „Левски“?

- Помага ми много. Познавам манталитета, всичко. Знам приликите. Лека ми е комуникацията. Разбирам всичко на български. Уча се и пробвам да говоря на български. Да съставям цели изречения. Не една-две думи в тях, а комплектно. Работя над това. Много ми помага това, че моите покойни баба и дядо имаха много български думи в говора си. Затова ми е много лесно сега. Харесва ми и градът като цяло. Много съм щастлив, че съм тук.

- Известен сте като музикален фен. Слуша ли се музика в съблекалнята на "Левски" и каква?

- Аз съм голям фен на музиката. Слуша се музика в съблекалнята на играчите. Това не е моят стил (смее се). Опитвам се малко да ги дисциплинирам, да ги тренирам в истинския. Но това е нормално. Ново поколение са, слуша се някаква нова музика. Аз обичам много алтернативния рок. Много тежък ритъм. Аз това харесвам и слушам.

- Но в интернет има клип как свирите „Йовано, Йованке“. Каква е историята му?

- Направен е след титлата с „Цървена звезда“. Обичам традиционната българска и македонска музика. Харесва ми. Има още не една песен, които знам да свиря. Има една българска песен „Софка на татко“. Две сестри я пеят. Много хубава песен и много ми харесва. Обичам да свиря. „Йовано, Йованке“ е една от песните, които много обичам.

- При титла с „Левски“ може ли да очакваме да изсвирите нещо?

- Ако вземем трофей, аз ще свиря сигурно.

- Успяхте ли вече да се установите в София?

- Хубаво е. Мирно е, спокоен град. Там, където живея, има много зеленина, паркове. Наблизо е и планината. Същото е като в Сърбия – пейзажи, физиономии. И в София, и като цяло. Когато пътуваме за мачовете, природата много ми харесва. Засега всичко е добре, ще видим как ще е през зимата.

- А имате ли свободно време, в което да разгледате и да починете?

- Малко, много малко. Много пътувам. Голяма част от свободното време го използвам за анализи, за планове за тренировки и за мачовете. А и за решаване на всички проблеми, които се появяват. Но искам да отида да разгледам културни паметници и музеи, и архитектура. Ще стане и това малко по малко.