Българите са яли щъркели
Монаси се гощават с бирена супа по време на пости
Щъркели и жерави са си похапвали навремето по нашите земи. В Средновековието птиците са улавяни и приготвяни с много подправки или зеленчуци и са смятани за деликатес.
Това разказва пред "България Днес" културологът Петя Крушева, която от години изследва средновековната кухня. Този уикенд тя ще приготви тематични ястия на Средновековния фестивал в Сливен.
"Голяма част от всички храни са запазени до днес - сирене, мляко, яйца, месо, риба, множество плодове и зеленчуци. Със сигурност те не са имали днешния вкус, тъй като почвата, водите и въздухът не са били така отровени", разказва пред вестника Крушева.
Макар повечето хранителни продукти, с които са се препитавали нашите предци, да са се запазили и до днес, не липсват и такива, които са ни напълно непознати. В монашеското меню на Атон по време на пости се е консумирало кресон аленоа и рокета - вид зеле, подобно на брюкселското, което днес няма.
Трапезата се е определяла според социалното положение. Ако аристократичната софра е била богата на дивеч, ястия, поръсени със златен прашец и скъпи подправки, то селската кухня е значително по-бедна. На масата се е слагало това, което има в градината. Много често хората ядат от една чиния или сервират манджата върху комат хляб.
"Манастирската кухня по канон трябва да е бедна и скромна. Висшето духовенство обаче често е нарушавало тези канони и редица сведения сочат, че неговата трапеза се е доближавала повече до аристократичната", допълва културологът.
Пиела се е много бира, която в манастирите се е приемала като хранителна напитка и с нея е приготвяна бирена супа по време на пости. В Средновековието фрешовете не са били познати, но са правили различни "тонизиращи" отвари от листа на къпини, мента, билки, горски плодове.
"Мнозина от монасите са били обвинявани във вършене и проповядване на магически практики. Един от най-големите вещери, завършил на кладата в Константинопол, е българският Василий Врач", разказва Крушева.
Основните здравословни проблеми, заради които българите са се обръщали към врачки, са били зачеването и продължението на рода, стомашните проблеми, храносмилането и сърдечни проблеми. Лечението е било по общи симптоми, а не по точно диагностициране. Вярвало се например, че кръвта от прилеп и стритите бодли от таралеж ще подобрят дейността на сърцето.
Доли ТАЧЕВА
