Полярник №1 проф. Христо Пимпирев: Куцото куче е безсмъртно

Уляна ще готви на Антарктида пиле с ориз и ще прави хляб със снежна вода

Кой е той?

Проф. д-р Христо Цанев Пимпирев е доайенът на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. Професор е по геология в Софийския университет.

- Проф. Пимпирев, предстои поредната ежегодна българска експедиция до Антарктида. Как протича подготовката?

- Трескаво и въодушевено, ако мога така да се изразя. Ще започна малко нестандартно, но се гордеем, че вече в екипа имаме професионален готвач. Това е Уляна Яркова. Тя се пребори с 37 кандидати на обявения от нас конкурс. Досега храната се приготвяше или от дежурния, или от някой биолог, механик или друг учен. Но вече и ние се уредихме с професионалист, който да се грижи за "претенциозния" вкус на полярниците.

- Как се спряхте на Уляна?

- Изборът беше много труден. Пресяхме трима, които се явиха на практически изпит. Едно от предизвикателствата беше да се направи хляб. Тъй като в базата насъщният не може да се купи, както е известно, което важи и за продуктите. Трябва да импровизираш, да проявиш творчество и познания относно хранителните вещества и прочие. Готви се с това, което имаш в наличност. А това не е лесна задача с оглед и на суровата обстановка и психологическото натоварване, в което се намираш. Второто ядене, което трябваше да сготвят, бе изненада за кандидатите. Знаем, че съвременните готвачи повече го удрят на гурме. Но нас това не ни устройва. Те трябваше да сготвят пиле с ориз, което е сред основните гозби в базата. Освен това в менюто там влизат пиле с картофи, боб, леща, грах със свинско, типично българска кухня. И тримата се справиха много добре, но ние избрахме Уляна Яркова. Тя ни спечели не само с това, че си облизахме пръстите, но и с факта, че е свикнала на живот в подобна среда. Работила е 15 години по кораби, яхти, катамарани по цял свят, включая и северните земи и морета. Освен това кара от малка ски и е планинар. В нашата база имаме високи планини с девствени върхове. Често се налага да се ходи нагоре, човек трябва да има познания и опит в това.

- Каква е предстоящата програма на експедицията?

- Тази година експедицията изпълнява национална задача, тъй като имаме одобрена от Министерския съвет национална програма. Заминават една много високо хабилитирана комисия от учени с изключително богат опит в работата си на Антарктида. Учените ни полярници са едни от най-добрите в света и това е факт. Това е изключително важно и повод за национална гордост. Полярните региони в момента са сред най-важните за човечеството, тъй като те са лакмусът на климата и промените, които занимават не само учените, но и обикновените хора. Там тези неща се изучават най-лесно и най-ярко. Ние изпълняваме директивите на тази национална, европейска и световна полярна програма, която е изключително важна за бъдещето на човечеството. Искам да посоча, че нашата база е сред най-известните в света. Там са работили най-големите учени в областта. Имали сме гости от САЩ, Южна Корея, Япония, Великобритания и прочие. Мога отговорно да заявя, че нашата база е лицето на България в научните среди.

- Кога потегля експедицията?

- Първата група от 10 човека заминава на 9 ноември. Това е логистичният състав, в който е и Уляна. Ще има и двама учени биолози, които ще започнат изследвания на уникалната морска флора и фауна.

В началото на януари пък потегля основната научна група. Веднага след пристигането на първата група ще се започне с поправка на покрива на базата. Предвидили сме и старта на проучване и изграждане основите на модерна научна лаборатория. Имаме изключително много работа, но и още повече желание да я вършим.

- В какво състояние очаквате да заварите базата?

- Всяка година е различно. Имало е години, когато лодките акостират и пред нас се изправя 10-метрова стена от сняг и лед. Трябва да се копаят стъпала, за да може да се качат инвентарът и провизиите горе. Отнема около седмица да се раззими базата. Има много случаи, в които огромни преспи са затрупали вратите и цял ден ги откопаваме, за да можем да влезем. Така че очакваме всичко, но сме подготвени.

- Какво е състоянието на прословутото куцо куче?

- Куцото куче е живо. То е безсмъртно, ако мога така да се израза. За тези, които не знаят, това е най-емблематичната постройка на Антарктида. 30-годишна, тя е първата сграда на остров Ливингстън. Сами сме я изградили и пази жива историята на българските полярни експедиции. Когато екипът пристигне, ще се захване и с реставрацията на Куцото куче. Трябва да се ремонтира покривът, да се обнови отвътре и куп други работи.

- Как минава един обикновен ден на учените в базата?

- Сутрин закуската е в 8 часа. Готвачът е сложил масата. Без значение дали си гладен или не, трябва да си на закуска, тъй като тя е и планьорка. Там се работи ден за ден, тъй като всичко зависи от времето. Ако то позволява, задълженията се разпределят, определя се кой ще ползва моторните шейни и лодки и учените тръгват да изследват. Ако времето е лошо, се остава в базата, като се трудим по лабораториите или по належаща друга работа.

Обядът е късен и лек - към два-три часа, като се яде главно супа. Вечерята вече е друго нещо. Всички сядаме на масата в девет. Хапваме обилно, след което се забавляваме. Тъй като няма телевизия, интернет, телефони ние компенсираме с разговори, шеги, песни, китари, пийваме по едно - две питиета и разтоварваме класически.

Христо ГЕНАДИЕВ