176 г. живее асмата на Колю Фичето

Майсторът я засажда през 1843 г.

В Килифаревския манастир още правят вино от лозницата

Не само неповторимите градежи на великия майстор уста Колю Фичето са вековни. Явно, каквото е пипнато от ръката на възрожденския архитект и скулптор, е орисано да преживява и да дава плодове през вековете. За тази магична способност свидетелства и 176-годишната лозница, засадена от Колю Фичето през 1843 г. в Килифаревския манастир.

"Тази чудна лозница не спира да дава прекрасно грозде, от което, както му е традицията, ние правим вино. Как се е запазила асмата, само бог може да каже", споделя пред "България Днес" сестра Варвара от Килифаревския манастир край Велико Търново.

От думите на святата жена става ясно, че преданието за лозата на майстора сочи, че Фичето я е засадил, докато гради храма в обителта. Знаменитият майстор построява църквата "Св. Димитър" през 1843 г., а жилищната сграда към манастира завършва през 1846-а. До ден днешен сградите са непокътнати, като само са претърпели необходимите козметични ремонти. Именно тогава Кою Фичето решава да засади и две лози от сорта "Черна резекия".

"Не разбирам от лозарство, но знам, че самите асми, когато остареят много, като всяко живо нещо на този свят, изсъхват. На някои обаче е отредена друга съдба. Там някъде в лозницата е останал живот, който по Божията воля е разцъфтял наново. Такава е лозницата на Колю Фичето, която си личи, че се е преродила", обяснява монахинята.

Сестра Варвара споделя, че това е един своеобразен спомен и почит, дадени от неземни сили към великия българин. Благодарност и признателност за неговото безсмъртно изкуство, което е осветило със силата си както светския, така и духовния живот в страната ни през вековете. Творенията на Колю Фичето са застраховани от времето както заради майсторството му, така и заради силата на вярата му, казва монахинята.

Тя завършва с думите, че за някои неща е необходима само вяра, както пише в светото писание.

"Не е добре човек да търси логично обяснение за работите на Бога. Почне ли да нищи научно нещата, той преминава към материализма, а вярата остава назад".