Реклама
https://www.bgdnes.bg/novini/article/7119349 www.bgdnes.bg

Бексай Неждетов Бектешев

Бексай Неждетов Бектешев от гр. Провадия е на 19 години, студент първи курс- Музикална педагогика. Обича да пише стихове и слуша музика.

***

У дома, на разсъмване свиря-

по ноти описвам деня.

Лутам се в петолиния и диря

нея едничка любовта…

***

Няма съмнения в тебе.

Няма дори в мене сълза.

Всичкото наше време

е полет за моите крила.

***

Като сценична завеса е моята душа,

а зад нея стоя тихо и само мълча.

Чакат ме аплодисменти или унижение…

Само се моля… дали ще намеря прозрение?

Целите нелеки искат смелост

- Оглеждам се в очите ти кафяви,

а те все още очите на момче

и виждам своите изминали пътеки,

и още бие моето сърце.

- Какво ме чака от съдбата:

пътека права или кръстопът?

И питам се, каква ще е борбата,

и труден ли ще бъде моят път...

- В живота всеки има кръстопът

и всеки сам избира своите пътеки...

Но ти недей смалява своя ръст,

последвай целите нелеки!

Помниш ли...

-Помниш ли младата лозницА,

където стиховете си четяхме?!

И неусетно с ярката зорница,

сутрешното си кафе деляхме...

-Помня още младата лозницА,

днес столовете празни си мълчат!

Ти бе за мен като сестрица...

Днес други стиховете ни четат.

Приятелски чай

-Оставих чайничето малко

да си спомняш ти за мен.

Направи си чайче сладко,

за да е успешен твоя ден.

-Отпих от вкусния ти чай

със шоколадова бисквитка.

И вярвай ми, че беше "най"

с диетата ми, изкушаващата битка...

Стихотворения

Спомен за отминал свят

Връщам се по сивите павета,

назад в един забравен вече град.

Събирам безценните парчета

от спомен за отминал свят.

На моста стоеше музикантът,

в очакване любимата да види.

Той свиреше любовната соната

и търсеше очите и любими.

Подхвърляха във шапката монети

на уличния влюбен музикант.

И всички от сонатата обзети,

аплодираха самоукия талант.

Връщам се по сивите павета,

назад във този ничий град-

музикант, спомени, парчета...

Мил спомен от забравен свят!

Капан

Бар- отворен.

Чар- опасен.

Дим- изпушен.

Свят- поробен.

Дар- поднесен.

Ключ- заключен.

Глас- затворен.

Шум- заглушен.

Кръст- народен.

Сам- заробен.

Актрисата с лилавия шал

Актрисата с лилавия шал

гостува и на нашенска сцена,

игра дама прободена с кинжал,

с име старогръцко- Елена.

След пиесата поднесох и букет,

засмя се и "благодаря" каза.

Сложи в косите си форкет

и измърмори някаква фраза.

Аз и думам: "Ох, мон шери Елена,

днес влюбих се във Вас!

Макар че сте на възраст зелена,

имате прекрасен глас!"

Даже не чу словата любовни.

Зная, бях един от многото...

и въпреки думите гальовни,

тя не ми погали егото.

Ех, актрисата с лилавия шал

тръгна и от нашата сцена...

може малко да съм грешал,

но май спуках любовна вена.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама