Реклама
https://www.bgdnes.bg/novini/article/7144293 www.bgdnes.bg

Лияна Иванова

Днес ви представяме Лияна Иванова. Тя е на 24 години и работи с деца със специални образователни потребности. Завършила съм Софийски университет "Свети Климент Охридски".

как да пиша за любов,

как да я преборя,

как да я видя,

как да я обичам,

как да я чувствам,

как да я прегръщам

да целувам,

да копнея,

как да я запазя

или може би изгоня,

как да я пиша

да рисувам,

как да я разбия,

как да я повикам,

как да я откажа,

как да я изпия,

по колко от нея да ям,

как да я пречупя,

как да я излъжа,

как да я докосвам,

как да я премълча,

как да я стопля,

как да я желая

или как да я прецакам,

как да я дам,

как да я задържа

като трябва само да я споделя..

****

Отивам при Ботев

и не ме разбирайте погрешно,

не ми се умира.

Отивам при Ботев

да му разкажа за нас,

за нашите дружини,

които никъде не отиват

и от никъде не се връщат..

Отивам при Ботев

да му разкажа за нашите убийства,

за нашата омраза към ближния,

за нашата скръб по лицемерието,

за нашата слава,без чест..

За нашите души продадени на дявола..

За нашите безславни прояви,

за нашите стъпки,изтрити

от вятъра..

Отивам при Ботев

и вярвайте,не ми се връща при вас...

Има дни от календара,

които искам да задраскам..

има мигове от миналото,

с които не се гордея..

има любов, която давах,

а не заслужавахте..

има мечти,които се стопиха

и други, които се сбъднаха...

има топлина, която ме топли

и ръце, които ме прегръщат в тъмното..

има хора, които не искам да познавах..

има любов ,която не искам да пускам..

***

Броиш ме по дърветата,

броя те по клоните..

търсим се

и не се намираме..

ходим и не се

засичаме

вярвам ти

и те обичам..

усещам те

и те губя..

върни се в живота ми..

***

думи,думи,думи

толкова думи

изречения,точки,

въпросителни,

възклицателни,

заповеди

и пак думи,думи,

и помни само

обичам те...

***

Колоните,

издигнати величествено в небето,

перчат се на сцената..

Очите им,

на статуите липсват..

Разрушените бетонови маси..

Колко епохи са видели

и сълзи,и усмивки..

И продължава до днес

да сплотява народа..

Театърът,който гледа към небето..

***

Пловдив,

история за начало и край,

история за любов и радост,

история за болка и копнеж,

допир с Марица,

ухание на природа,

дърветата,

тревата,

устните му-огряни от слънчеви лъчи,

мирис на горещо кафе

наслада,

целувката на миналото,

копнежа на бъдещето

тук съм,за да имам,

да мога и

да те обичам..

***

Броим си фасовете по спирките,

търсим се по улиците..

не се намираме..

умираме един за друг,

а не се раждаме..

И когато земята спре да се върти

ще се прегърнем..

***

Тичах,без да знам накъде,

не знаех правилния път,

камъните се забиваха в петите ми,

а мислите ми

ме връщаха назад,към теб

тичах и не исках да спирам,

търсех,а нищо не намирах,

умирах и бавно се раждах.

Спомените оставаха,

колкото и време да минаваше,

тичах,без да спирам,

а всичко ме връщаше

назад..

***

Всяка вечер

тя палеше

цигара

взирайки

се в пространството,

страстно засмукваше

филтъра

и бавно

пускаше дима,

а той ставаше

взимаше

стария зенит

и започваше

да проявява

кадрите..

***

Помниш ли вишните на село,

късаше ги без дръжки,

а ги изяждаше с костилките..

В двора на онзи дядо,

който вече не е там

и вишните му ги няма..

***

Голота без срам

драма без разврат

устни за целуване

на тяло за привличане..

Стъпваш по дъха ми,

пиеш от ума ми,

ходиш по нервната ми тъкан

без да забиваш

любовни игли..

***

Телата им се разделяха

за първи път

от години..

Едното отиде на юг,

а другото

заминаваше

на запад,

душите им

останаха заедно

и нищо

и никой

не можеше да спре

магнитите на привличане..

Нищо и никой

не можеше

да скъса

въжето,

наречено любов,

нищо и никой

не можеше

да ги спре

да се обичат..

***

Оставяш липсващата частица някъде там в дълбокото..

не мислиш за сега,

а за спомените,

моментите на покой,

моментите,в които усмивката не падаше от лицето ти,

те са като въздушна целувка от устните на любимата,

те са като въздишка от въздуха,

те са реалност,

те те въздигат и смаляват,

те,те те правят човек..

Л. И.

бележка под линия : аз съм крайност.. ****** **

Мога

да те гледам с часове,

да те слушам с години..

Мога

да те скрия с палеца си,

да те изсипя в шепата си..

Мога

да те почувствам

без да те докосвам

и да те галя

без да те допирам..

Мога!

Не изчезвай!

Остани там

да съществуваш..

Л. И.

Като пергаментова хартия,

оставена в скрина,

намерена преди години в бутилка

в морето..

Износена,

но с послание

напоена със сълзи

стоя на брега

и чакам да довърша

бабиния живот

за срещата с вълните

с пясъка

с моряците,

искрица живот угасва

и се пали отново

свещта

да свети,

да диша

да живее..

Л. И.

Виждал ли си небето

броил ли си звездите?

Спирал ли е дъхът ти,

виждайки я

палил ли си цигарата й,

обичал ли си я?

Искал ли си да не се разделяте,

да виждаш залеза

в очите й,

да не затваряш очи

гледайки усмивката й,

искал ли си да бъде твоя,

да не свършва нощта,

да не започва деня

искал ли си,

имал ли си,

чакал ли си...

Л. И.

Знаеш ли,

изчезваме като годините,

меним се като сезоните,

делим се като играчи на карти..

късаме цвета,

без да се насладим

на стъблото..

Необятен океан са душите ни,

а очите ни са пропити от болка

и животът е този,

който се върти

около нас

и ни сграбчва

с мечешки лапи,

държи ни,

за да не забравяме да живеем,

върти ни,

гори ни,

изкушава ни

и ни кара да му се отдадем

и моля те,недей

да забравяш,че

в този свят

няма по-красиво от

усмихнати

устни..

Л. И.

29.06.2016 г.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама