Отец Силвестър: Очаквайте чудеса!

Откритият Христов кръст е по-силен от чудотворните икони

КОЙ Е ТОЙ

Отец Силвестър Янакиев е на 46 години и е духовният наставник на Сливенската епархия. Светското му име е Станимир, завършил е текстилния техникум в Сливен. После учи 3 г. във Факултета по химия към СУ "Св. Климент Охридски". Успоредно с това следва и богословие.

"България Днес" разговаря с него по повод първия златен кръст с частица от Христовото разпятие, който бе открит на крепостта "Трапезица" във Велико Търново.

- Отец Силвестър, във Велико Търново бе открит първият в света златен кръст с частица от Христовото разпятие. От какво значение е тази находка за църквата?

- Анонсът, който излезе, гласи, че това е най-старият кръст с частица от Кръста Господен. Ако това се потвърди от гледна точка на църквата, това е важно откритие, от гледна точка на историята - още по-важно. С Божията помощ в България имаме доста частици от кръста Господен в различни части на страната. Ако се докаже достоверността на находката, ние ще бъдем притежатели на най-стария кръст, в който е положена частица от Божия кръст.

- Колко такива частици има у нас?

- Не знам точно колко са. В Историческия музей имаше едно доста голямо парче от дървото. Знам, че в Пловдив беше занесена частица, в Бургас, Сливен и Кръстова гора със сигурност.

- Разкажете малко повече за историята на кръста?

- Това, което се знае, е, че императрица Елена Константинополска прави едно изследване на хълма Голгота, Ерусалим. Там открива трите кръста - на двамата разбойници и на Господ. Това се случва точно на Кръстов ден. Според църковното предание разбират кой е бил кръстът на Христос по следния начин: Имало е погребение и преди да се състои церемонията, императрицата помолила трите кръста да бъдат допрени до покойния Христос. Когато един от кръстовете бил допрян до него - той възкръснал. Оттам кръстът има много пътеки. Раздробява се на парчета. Една голяма част остава в Константинопол, в Рим, Йерусалим.

- Каква е силата му?

- Има една история, свързана с България. По времето на турското робство руски монаси тръгват към Константинопол, за да се срещнат със султана. В неговата съкровищница се е съхранявало парче от Христовия кръст. Когато пристигат при майка му, която е била християнка, получават кръста от нея. Преди да се върнат в Русия, минават през България. Султанът разбира, че майка му е дала кръста на неверниците, и праща след тях войска да ги убие. Те са хванати в полето, преди Бачковския манастир. Интересното е, че предната вечер нощували в един от манастирите на Кръстова гора и оставили частицата там. Когато ги застигат, измъчват ги и ги убиват, но не намират парчето. То все още се намира някъде на Кръстова гора. Кръстът е символ на саможертвата на Христос. За нас той е оръжие, спасение.

- Не веднъж сме ставали свидетели на силата на иконите. Тази частица е много по-значима. Очаквате ли някакви чудеса?

- Това е другият момент. Чудото е свързано с вярата на този, който се докосва до светинята. Безспорно е, че чудотворните икони са наречени така, защото, когато човек се моли пред тях, хората са получавали Божия намеса. Чудото е промяна на естествените закони. В тази посока дървото от кръста, до което се е докоснало тялото на нашия Бог, има много по-голяма сила. Но за вярващите!

- Кое е най-голямото чудо, на което вие сте ставали свидетел?

- Има едно, което много силно се е запечатало в съзнанието ми. Беше преди много години. Имаше болен човек, който се очакваше да почине. Лекарите направиха измама, благодарение на която той се влоши още повече. Хемоглобинът му беше 40. Анестезиологът каза да се готвят за погребение. Интересното беше, че малко преди това, докато се молих в църквата, да кажем, че ми се каза отгоре, че той ще живее още 30 години, няма да умре. Беше странно, защото човекът беше на възраст. Направиха му тежка операция, след която той се възстанови изключително бързо. До ден днешен този човек е жив и здрав.

- В трудните времена, в които живеем, какви са вашите впечатления - обръщат ли се хората все повече към вярата?

- Всеки човек си мисли, че живее в трудни времена. Ние не живеем в такива. Ние живеем в мир, колкото и да е немотия. В немотията човек много по-лесно стига до бога, отколкото богатият. Затова за нас като най-бедния народ в Европейския съюз това е благодат от гледна точка на божията милост към нас.

- Т.е, Господ обича страната ни и закриля народа?

- Точно така! Дори по време на председателството ни тази година, когато нашите управници бяха дали дума да приемат Истанбулската конвенция, ние въстанахме и тя не беше приета. Ние се противопоставихме и на гей браковете. Аз мисля, че Господ ни помага и ни държи във вярата заради твърдостта на нашата църква, която пази устоите на нашата православна вяра. В този контекст вижте какво стана в Гърция, където приеха и гей браковете, и конвенцията. Имаше огромни пожари, загинаха страшно много хора, за които ние страдаме. Вместо Господ да прати дъжд да ги погаси, изчака да свършат и им прати наводнение. Тук в България не сме така.

- Накъде е тръгнал светът според вас?

- Към лошото, към злото. Откровението казва, че цял свят лежи на това. Светът ще върви към все по-злото, докато не дойде Антихриста, когато ще дойде и краят на света.

- Близо ли е този край?

- Според преданието, когато се възстанови храмът на Соломон, на него ще се възцари Антихриста. Храмът още не е построен. Обаче има нещо много интересно. Ако отворите картата на търсачката Гугъл и се пренесете виртуално в Ерусалим, ще се появи нещо нетипично. В единия от ъглите на площада на Омаровата джамия ще видите 3Д храм, направен със знамената и камъните, всичко. Това е Соломоновият храм. Той не е построен, но вече е замислен.

Доли ТАЧЕВА