Директорът на Столична библиотека Юлия Цинзова: Българинът чете все повече

Юлия Цинзова е директор на Столична библиотека от 2013 г. Магистър е по библиотечно дело и библиография. 20 години е научен сътрудник по социология на четенето в Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

- Г-жо Цинзова, как Столичната библиотека отбеляза 90-ата си годишнина?

- Честването на 90-годишнината си библиотеката на София отбеляза с юбилейна програма, която беше достойно продължение на европейския формат на културните инициативи в София през втората половина на 2018 г. Годишнината е повод да покажем книжовната памет на града. Стотици софиянци - читатели и приятели на библиотеката на София, се включиха в нейните инициативи, а всички желаещи получиха безплатни едногодишни читателски карти.

- Какви цели си поставяте от тук нататък пред библиотеката?

- Сред основните приоритети на библиотеката са дигитализация на книжовното ни наследство и създаване на атрактивни арт пространства за привличане нови читателски публики. Столична библиотека предлага на читателите си модерни библиотечни услуги - достъп до електронния й каталог с 250 хил. тома книги, до български и чужди дигитални ресурси, мобилна версия на сайта, Wi Fi зона, безплатни курсове за начална компютърна грамотност 60+ и други образователни услуги, които са достъпни и за хора с увреждания.

- Има ли проблеми пред библиотеката, с които трябва да се справите?

- Централната сграда на библиотеката на София е пред реконструкция и модернизация, за което са необходими доста средства.

- Обича ли да чете българинът?

- През последните 5 години се забелязва ясна тенденция за увеличаване на читателите - в края на 2013 г. библиотеката имаше 32 000 читатели, днес те вече са над 51 000. Имаме близо половин милион посетители годишно. Интересът към четенето се дължи и на новозакупените издания, които през 2017 г. са над 18 хил., а от началото на тази година - над 15 хил. Библиотеката е депозитна и притежава почти всяка издадена в България книга.

- Има ли интерес от страна на децата към книгите?

- Близо 22 000 души са регистрираните млади читатели в Столична библиотека на възраст под 18 години. Над 200 000 деца и младежи годишно посещават и участват в различни наши културни събития. Библиотеката притежава най-големия Детски център с повече от 61 500 книги.

- Кои са най-търсените български и чуждестранни автори?

- В последните години се отчита засилен интерес към съвременни български автори като Милен Русков, Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Стефан Цанев и др. Най-четени съвременни български романи са "Чамкория" и "Възвишение" на Милен Русков, "Хавра" и "18% сиво" на Захари Карабашлиев и други. Сред българските класици най-четените са "Под игото" на Иван Вазов, "Тютюн" на Димитър Димов, "Железният светилник" на Димитър Талев и др. А най-четени класически романи са "Ана Каренина" на Толстой, "Престъпление и наказание" на Достоевски, "Червено и черно" на Стендал и др. Малките деца предпочитат българските народни приказки, детските книги на Георги Константинов, "Бъди ми приятел" от Юлия Спиридонова; "Поредицата за малката Божана" от Божана Апостолова; "Патиланско царство" от Ран Босилек; "Мили бате! Писмата на един дакел" от Станка Пенчева; "Тошко Африкански" от Ангел Каралийчев.

При читателите между 9 и 14 години на голяма популярност се радват романите за юноши на Юлия Спиридонова, книгите на Емил Конрад и Станислав Койчев-Стан, както и класиците Вазов, Ботев, Алеко Константинов, Елин Пелин и Йовков от българската литература, а от чуждите автори най-популярни са Роалд Дал, Дейвид Уолямс и Джеф Кини, авторът на "Дневникът на един дръндьо".

Много търсена е и фентъзи литературата, като Рик Риърдън е безспорен хит сред младите ни читатели, както и поредицата за Хари Потър. Във връзка със засиления интерес към темите за националната идентичност, традиции и култура се увеличава търсенето на книги по история, мемоарна литература и национална и международна сигурност. Младите хора проявяват интерес към глобалните промени в климата и търсят книги по екология и природосъобразен начин на живот. Също така ги интересуват психологията, социологията и алтернативната медицина.

- Коя е най-четената книга?

-Най-четената книга в Столична библиотека е романът "Възвишение" от Милен Русков.

- Кое издание, което съхранявате, за вас е най-ценно?

- Най-ценната и стара книга, която притежаваме, е "Царството на славяните" от Мавро Орбини от XVI век. Колекциите на Столична библиотека съхраняват 13 хиляди тома старопечатни издания и църковни книги, първи издания на художествена литература, научни съчинения, представляващи библиографска рядкост, книги с автографи, инкриминирани книги, история и описания на различни селища, местности, области. В Столична библиотека се съхраняват около 40 български старопечатни издания, главно богослужебни. От българските старопечатни най-старата е преведената от Райно Попович книга на Визендиос Андониос "Христоития или благонравие" - 1837 г.

Пазим и много първи издания на наши писатели, отпечатани в края на XIX и началото на XX в., като романа "Под игото" от Иван Вазов на английски и на български, П. Яворов, Алеко Константинов, Константин Иречек, Пенчо Славейков.

- Случи ли се тежкото пророчество, че мишката ще изяде книжката, т.е. компютърът ще замени книгата?

- Книгата е вълшебство. Тя разказва за нови светове и дава отговорите на много въпроси. От друга страна, човечеството вече живее в XXI век - века на новите технологии, чиито възможности са неограничени във времето и пространството. В Столична библиотека мирно си съжителстват мишката и книжката. Расте интересът към книгите в хартиен формат. Заетите за дома книги през първите 10 месеца от годината са около 380 хиляди.

- Вярвате ли в духовното оцеляване на българския народ?

- Нашето културно наследство, книжовната памет на България, нашата духовна идентичност са шансът ни да оцелеем, да се развиваме като част от глобалния свят. Цивилизационният избор на България е направен още от княз Борис I преди повече от 1150 години с приемането на християнството. В днешния глобализиран свят перспективите за успех на нацията ни нарастват, ако запазим и развием всичко ценно от миналото си.