Ани Филипова-Каменова

Ани Филипова-Каменова е родена на 31.05. 1986 г. в гр. София. Завършваа съм средното си образование в 54 СУ "Св. Иван Рилски" - гр. София през 2005 година. Бакалавърската степен завършивапрез 2016 г. във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Български език и история", а магистърската си степен през 2017 г. в СУ "Климент Охридски" със специалност "Образователен мениджмънт". В момента е учител по Български език и литература и история в ОУ "Св. св. Кирил и Методий"-гр. Враца.

УНЕС

Унесена в своя сън,

безцелно, тихичко се лутам

среднощно лято е - луна пречупва лъч

над хълмове, поля, гори…

И ето нереалното вълшебство засиява

и минало и настояще преплитат се

пред мен сега, и виждам, виждам

рай небесен, необятна красота.

Амазонка, дива, непокорна

с име на жена - Странджа тя нарича се

и със седем хълма извисява се в нощта.

Просторна е, и с морето черно среща се сега.

А лятото така синьо е…

Душата ми изпълва се с любов и умиление

пред силата на тази пъстрота.

Не дей, поспри се миг и остави ме в унеса на вечността!

Моето синьо лято

Горещо лято е, слънцето

земята изгори.

Въздухът в душата ми не стига…

Търся аз прохлада в тези дни.

Къде ли лятото е синьо,

къде животът бурно пак кипи?

Къде, къде ли да се скрия от

сивите и скучни дни?

Седя сега сама на прага,

и въздухът душата пепели,

а лятото червено е, но чувам

песен да звънти.

При мене лятото е синьо,

при мен животът неспирно се върти.

При мен ти ще откриеш

прохлада в тез горещи дни.

Хълмовете ми са седем,

древна съм и славна аз.

Мистериозна, тайнствена, красива

стигам до морето чак.

Ела и виж простора , ела и виж

с очите си природното вълшебство

в мене и морският красив обзор

в полите ми.

И всичко покрай мене засия…

И свят открих - безгрижен, син,

и песента на Странджа планина звънти

до мене, и отброява хубави, прохладни дни.

На леля ми

Миг сърдечен, болка тленна

ти с пролетна усмивка ме сломи…

пречупена, изнемощяла, крехка,

изправям се пред черни съдбини.

Разбра ли ти какво направи?

Разбра ли, че обърна дните ми,

Макар далече искам ти да знаеш,

че сърцето ми не спира да кърви.

Казват времето лекува,

но лек за мен така и не намерих…

И продължавам да се питам,

какво ли би било, ако тогава бях до тебе...

Какво ли нарани душата ти,

Какво пречупи се в тебе?

С един замах небрежен

остави двете си деца без тебе.

Аз зная ден ще дойде

и ти пред мен очи в очи ще си,

тогава таз космическа раздяла

с невиждан гръм ще се сломи.

Тогава може би ще кажеш,

обгърната в лунна светлина,

с пронизващи очи ще гледаш в мене

и може би ще се смутиш?

Ах… как бавно времето минава

и отброява тежки дни,

но знай, че силно се надявам

да видя някога очите ти.

ПРИЗИВ НА СЪРЦЕТО

Сънли е дагоопиша,

призивнасърцето,

дабъдаднесизпълнена

собичкъммоятародина

едългзасърцето.

Свободнасъм,

вЗемявеликаазживея,

ЗемянаБотев, Левски, Каравелов,

Земянатиядетони я подариха

Скръвтасиславна,

сжертватасикъмнарода,

поклонбудителибезсмъртни,

поклонзахрабростта и жертватавелика,

поклонзавсичкодетоднесмиподарихте!

На моя син!

От малка точица под моето сърце

мечтая да те гушна

и в прегръдките си нежно

аз да те прегърна.

Сега не мога - сине мой

в ръцете си да те обгърна,

a радостта за мен днес е

да те чуя, да те видя.

Макар и вече побеляла

и смачкана от трудностите на живота,

ти знай… До тебе винаги ще има сила

обгръщаща те с любов, гальовна.

Цветовете на живота

Поглеждайки тефтера си,

решавам да попиша,

така унесена, замислена

пак въздух чист решавам да подишам.

И ето пак съм тук!

В света на цветовете.

Какви да избера?

Решавам, без да губя време.

Избирам - бял, кат ледовете,

но нека има малко черно,

за да имат смисъл миговете…

Така от хаоса на живота

космос пъстроцвет

ще съхраня в мене!