Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/7243562 www.bgdnes.bg

Бившата наркоманка Светла Иванова: Детето ми ме върна от оня свят

Каза ми: "Мамо, не искам да умираш", и аз се сепнах

КОЯ Е ТЯ

Повече от 30 години Светла Иванова е в капана на наркотиците. Употребява от най-лека дрога до хероин и кокаин. Прибягва и до платената любов. След като се отърсва от оковите на наркотиците, започва работа в общинския център по наркотични вещества в родния си град Габрово. Сега е на 46 години и се радва на прекрасен живот. Основател е на "На линия сме" - проект за превенция на употребата на наркотици чрез онлайн платформа и директни срещи и консултации с деца, родители и учители. Какво е да живееш в света на дрогата и как да се отървеш от нея - невероятната изповед на Светла Иванова четете в следващите редове.

- Г-жо Иванова, как попаднахте в лапите на дрогата?

- Всичко започна изключително банално. Бях на 14 години, отлична ученичка и спортистка. Играех и народни танци. За такова дете най-малко някой би очаквал да кривне от правия път. Бях влюбена в един младеж, който ме беше предупредил много да внимавам на младежките сбирки, защото идваха по-големи младежи от други места и слагаха разни хапчета в бирите и другите напитки. По онова време изобщо не бях чувала, че съществуват такива неща като наркотици. Внимавах какво и как консумирам на сбирките. И така до поредния купон, на който обектът на моята любов пробва упойващи хапчета.

Реклама

- Какво направихте?

- Отидох в съседната стая, попитах къде са хапчетата и си взех съвсем доброволно. Казах си, че щом той го прави, и аз ще го направя.

- Какво усетихте?

- Няма да крия, че се чувствах отвратително. Това бяха таблетки за лечение на паркинсон, които предизвикват халюцинации.

- Защо продължихте да ги взимате, след като ви беше гадно?

- Тук е другият ключов момент. Ходейки на тези сбирки, останалите ме гледаха малко като натрапник, влачейки се с онова момче. Обаче, взимайки от таблетките, аз бях приета в групата. Вече бях в глутницата. Достатъчно умно дете бях да осъзная, че когато правиш това, което и те, ще бъдеш една от тях. Тъй като бях свикнала навсякъде да бъда една от първите, започнах и тук да си пробивам път към върха. Да бъда лидерът. Започнах да чета листовки, да се интересувам какви други хапчета има, да търся наркотизиращ ефект в тях и да ги предлагам на компанията. Ставаш лидер. Но така полека се плъзгаш по пързалката надолу.

- До какви по-тежки наркотици стигнахте?

- Аз съм от малък град - Габрово, където имаше предимно таблетки от аптеката. Интересното беше в София. Вече бях чула от общи познати, че там има хероин. Стремежът беше натам. Оставаше ми само да завърша училище. Тогава бях в девети клас.

- Родителите не забелязваха ли какво се случва?

Реклама

- Още като бях на 6 години, те се разведоха. Фактът, че се справям добре с всичко беше, притъпил вниманието им. Не са смятали за нужно да се занимават много с мен. Още повече че нямаха добри отношения помежду си. Аз останах при майка ми. Интересен момент е, че баща ми беше офицер в "Криминална полиция". Сега си давам сметка, че много от децата в тези компании бяха деца на политици, служители на МВР, военни, лекари. Когато баща ми разбра, започнаха с майка ми да си прехвърлят вината един на друг, без да се замислят дали това няма да продължи. А аз продължих.

- Какво стана с момчето, в което сте били влюбена?

- Вече беше изостанал във времето, защото не взимаше много от хапчетата и не ми бе толкова интересен. След като завърших средното образование с отличен успех, заявих, че ще поработя една година, за да видя какво ми се учи. Целта беше София. Тогава се появи друг младеж, в когото се влюбих. Той живееше в София и пътят ми беше открит.

- Как се развиха нещата там?

- Бързо се надушихме и намерихме с хората в тези среди. Веднага ми бе предложено да пробвам хероин. Момчето, при което бях отишла, не беше наркоман и се криех много умело от него. Записах да уча някакво висше образование колкото да има причина да ми изпращат парички моите близки. И с бодри крачки се присламчих към хероина.

- Какво беше първоначалното усещане?

- Хероинът има много хубаво въздействие на сетивата. Вълшебно беше! Парите от близките отиваха за дрога. Впоследствие започнах да работя в една фирма на 4 часа, защото парите не стигаха.

- Кризи настъпваха ли?

- Не допусках да има. Винаги имах възможност да си набавя или да намеря веднага заместител. Обичам да казвам, че един човек, потънал в света на дрогата, не се страхува от смъртта, защото тя е ежедневие. По-скоро страхът е от самия живот и реалността.

- Как продължи нататък?

- Ставах все по-зле. Загубих и работата си, защото започнах да крада пари от фирмата. Отделно с компанията правехме кражби от магазини. Падението вървеше с пълна сила.

- Какво крадяхте?

- Каквото може да се продаде или размени за дрога. Дали ще са дънки, други дрехи или козметика - каквото е възможно. Човек не подбира.

- Къде намирахте търговия?

- Най-често се разменяше с дилърите за дрога. Имаше си и места, на които хора купуваха откраднатото и после го препродаваха. Важното е да получиш някакви парички. Никога не ме е интересувало какво се случва оттам нататък.

- Дънки за хероин?

- Да. И лека-полека пътят надолу продължаваше. След поредното ми лечение в клиниката в столичния квартал Суходол моите близки ме бяха прибрали в Габрово. Тук не се чувствах добре и вариантът да се върна в София беше да се запиша на метадонова програма. Така се завърнах отново в столицата.

- Как се развиха нещата?

- Там, със загубата на работата ми, започнах да продавам наркотици, за да изкарвам пари. Имах няколко клиентки, които продаваха телата си, за да изкарват пари. Подхвърлиха ми, че това е вариант и за мен. Въпреки морала и ценностите, в които бях възпитавана, в този момент за мен те въобще не бяха важни. Единственото важно беше да си набавям пари за хероин.

- И започнахте ли?

- Да. Пристъпих и към тази крачка. Получавах достатъчно пари, не ме интересуваше колко взимат посредниците. Имаше достатъчно пари и дрога, с която да замъгля съзнанието си, защото не е най-приятното занимание. Но дрогата помагаше. Тогава вече бях на 26 години. Но имах късмет, че само няколко месеца се занимавах с това. Един от клиентите ми - чужденец, се влюби в мен и ми предложи да спра с това и да започна да работя за него. Той беше с 19 години по-голям от мен бизнесмен от Италия и се занимаваше с тютюн.

- Какво се случи?

- През седмицата пътуваше в чужбина по работа. Идваше в петък, събота и неделя и ми оставяше пари, за да имам. Две кредитни карти на негово име също ми даде, за да си имам. Към хероина прибавих и кокаин и започнах да затъвам все повече, защото имах повече пари. Тъй като през цялото време бях на венозно приложение, имах доста тежки преживявания. Бях запушила централни венозни пътища. Имаше риск да ми отрежат крака. Слава богу, че човекът имаше достатъчно средства за лечение и ми спаси крайниците.

- Не ви ли светна лампичката?

- И това не ме спря. Наркомана не го е страх от такива неща. Те са си част от нещата и просто се случват. Проблемът за един наркоман е намирането на пари и дрога. Останалото е нещо нормално. Докато бях на метадонова програма, се случи нещо много неочаквано за мен. Съвсем случайно разбрах, че съм бременна. Ако той беше влюбен в мен, аз бях влюбена в него, защото ми дава пари. Нищо повече.

- Какво направихте с детето?

- Първоначално си казах - абсурд, няма да го задържа. Тогава приятелят ми каза, че ще бъда добра майка, и си даде името. Прибрахме се в Габрово с малката при майка ми. Тя каза, че ще ни подкрепя и помага, макар и да не беше много истинско. Все пак бях наркоман на лечение с метадон и това се знаеше.

- Как реагира баща ви?

- Много бурно. Заяви, че не желае изроди в семейството, и ми даде пари за аборт. Само че аз хич не обичах да ми се казва какво да правя, и реших, че точно защото ме кара да направя аборт, няма да го направя. Минах през всички изследвания. Оказа се, че всичко е наред. Постепенно си намалих метадона самичка и дори го спрях. Имах период от бременността, в който не взимах нито хероин, нито метадон. Детенцето ми, слава богу, се роди живо и здраво. Имах хепатит С и вирусът не се беше прехвърлил на дъщеричката ми.

- Не се ли промениха нещата с появата на детето?

- Не. Светлият период продължи само няколко месеца. Реших, че е по-добре да отглеждам детето си в Габрово в къщичка сред природата и животни на чист въздух и с чиста храна. Не исках детето ми да бъде като мен, а да бъде здраво и щастливо.

- Какво попречи?

- Моето съзнание е свикнало да бяга от проблемите. При първата пречка започнах да пия. Оказа се, че никак не е лесно да гледаш дете. Има много тежки моменти. В Габрово не познавах дилъри и хора, които употребяват дрога. Тогава започнах с алкохола. Но не ми хареса много. Още повече че и организмът ми беше безкрайно изтощен от тези дълги години. Бързо си намерих отново хапчета, а после и хора, които взимат различна дрога. Но повече към хероина не се върнах. Намерих стимулантите, които вършеха по-добра работа. Исках да съм енергична и забавна майка. Слава богу, бях много добра актриса. Умело се криех.

Когато тя беше на 4 годинки, баща й почина. Не от дрога, не беше наркоман. Беше бохем, свикнал да живее с много пари, алкохол и скъпа храна. Може би това му изигра лоша шега.

- Как продължихте?

- Останах сама с дете, беззащитна, без пари. В един момент дъщеричката ми започна да получава наследствена пенсия за починалия си баща. За мен беше добре дошло. Харчех парите от пенсията на детето си за наркотици. Обвинявах се и взимах дрога, самонаранявах се, вкарвах се пак в бездната, но не можех да спра. Бях се примирила с това, че така ще умра. След много страдания и опити да спра приех този факт. Усещах, че губя контрол. Шофирах непрекъснато в неадекватно състоянието. Към стимулантите добавях алкохол. Два челни удара имам с кола, при които детето не беше вътре, слава богу. Нещата ставаха много по-зле, отколкото, когато бях на хероин. Бях си приготвила дори една свръхдоза, с която да сложа край на живота си. Пред очите ми си бяха отишли много наркомани и гледката никак не беше приятна. Не исках детето ми да става свидетел на такова нещо. Въпреки всичко физическото ми състояние беше сравнително добро. Единственото беше, че останах без зъби от хероина и стимулантите. После сложих изкуствени зъби, за да имам нормален външен вид. Черният ми дроб беше много увреден от хепатита, който носех 25 години.

- Как дойде промяната?

- Веднъж детето ми каза: "Мамо, не искам да умираш". Тогава се погледнах през нейните очи и ми стана мъчно за мен самата. До този момент изпитвах чувство за вина и угризения за нея, родителите ми и всички, които наранявам. Но никога не се бях обръщала дълбоко към себе си, за да ми стане мъчно за мен. През очите на дъщеря ми видях една болна, измъчена и изстрадала жена. И смея да твърдя, че обикнах тази жена за първи път в живота си. Не знам дали беше халюцинация или сън, но видях една огромна книга и черна страница как се затваря на забавен каданс.

След няколко дни се събудих, тъй като повечето ми дни минаваха в спане, и усетих някакъв странен и невероятно силен прилив на енергия. Станах, разхождах се, тичах. Виждах вече различно слънце, цветове, форми. Харесвах го, харесвах и себе си. Но най-силното беше, когато разбрах, че имам невероятно добро дете, което до този момент аз не бях виждала. През цялото време търсех в него някакви кусури, вечно бяхме в конфликт. Просто аз не го виждах през очилата, които бях сложила - дрогата.

- Тогава ли започна спасението?

- Не можех дори да го осъзная. Отидох и направих всички тестове. Излязох абсолютно чиста. Прибрах се в Габрово и бързах да отида при дилъра си. Не за да си купя наркотик, а за да му кажа, че повече няма да му бъда клиентка. Защото съм открила най-великата дрога на света - живота. Да бъдеш жив е най-красивото и омагьосващо нещо. И от този момент нататък аз никога повече не сложих нищо нито в устата си, нито в носа си, нито във вените си. Тогава записах да уча психология. Дадох си сметка със сълзи на очи, че съм на 44 години, с дете и без работа. Осъзнах, че начинът да продължа напред е да уча и да предавам опита си на млади хора. Да се опитвам да ги предпазя от това, през което минах аз.

- Вашата история е изключително болезнена, но и вдъхновяща. Хубаво е, че водите открити уроци с деца, за да им разкажете.

- Децата знаят суха информация от интернет най-вече. Но не познават житейската страна на проблема. Те питат, а аз мога да им я кажа.

- Как продължава животът ви сега?

- По прекрасен начин! Продължавам да уча и отскоро работя в общинския център по наркотични вещества в Габрово. Там развиваме превантивна дейност сред младите хора. Детето ми расте и вече е на 14 години. Хубавее, обичаме се и всичко е прекрасно. Тя е запозната с целия ми път и ме подкрепя.

- Вашето послание към младите хора?

- Наркотиците не решават проблеми. Те създават по-големи такива и ги задълбочават. Знайте, че животът е прекрасен. Има своите трудности, но това е част от играта. За всеки проблем си има решение. Моята история е пример за пътя от "Осанна" до "Разпни го" и обратно.

Реклама
Реклама
Реклама