Директорът на обсерваторията в Рожен Никола Петров: Удрят ни астероиди като хладилник

Марс няма да стане наш втори дом 

КОЙ Е ТОЙ

Д-р Никола Петров е астроном от Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. Специалист по Слънцето - "Хелиофизика", ръководител на отдел "Наблюдения" и директор на обсерваторията. Петров е роден на 2 март 1971 г. в Костинброд. Над 20 години работи в обсерваторията, семеен е.

- Г-н Петров, какво интересно ще видим в небето през 2019 година?

- Започваме с 21 януари, по изгрев слънце, гледайки на запад, Луната все още ще се вижда. В България ще може да се наблюдава частично лунно затъмнение, а хората в Западна Европа ще видят пълно лунно затъмнение. При нас след 5 ч. Луната ще започне да навлиза в сянката на Земята и постепенно ще започне да се закрива все повече и повече. Затъмнението ще бъде на 80-90 процента. Няма да можем да го видим напълно, защото Слънцето ще изгрее.

- Друго завладяващо явление ще се случи ли?

- Най-впечатляващото астрономическо явление, което може да се наблюдава с очи, е слънчевото затъмнение. Но в България то няма да бъде наблюдавано. Затова ще проведем научноизследователска експедиция на Института по астрономия, Шуменския университет и Института за космически изследвания. Ще отидем за наблюдения на територията на Чили. Слънчевото затъмнение е на 2 юли. Най-добре и най-лесно може да се наблюдава от териториите на Чили и малка част от Аржентина. Както и от някои острови в Тихия океан. За България изобщо няма шанс. Това ще бъде най-впечатляващото събитие в света на астрономията за последните 15 години. Затова и предизвиква огромен интерес.

- Каква информация могат да ни дадат изследванията по време на слънчево затъмнение?

- Най-напред научаваме за активността на слънчевата корона - плътността на електроните в нея, присъствие на йони, разпределение на прахови частици, определяне на магнитни полета. Ще добием информация за активността на Слънцето. Все още нямаме големи възможности за изследване на слънчевата корона, освен по време на затъмнения. Тази година сондата "Паркър" преминава близо до Слънцето. Всички учени в света разчитат на нея за по-детайлно изучаване на слънчевата корона. Тя ще се доближи едва на няколкостотин хиляди километра до Слънцето - досега подобен спътник не е имало, не е изстрелван и такъв експеримент не е правен. Тъй като няма повторения на слънчевите затъмнения - като форма, динамика и цикъл на слънчева активност, е нормално да предизвиква такъв интерес в научните среди. Чисто визуално, едва ли има нещо по-впечатляващо.

- Кога е следващото пълно слънчево затъмнение, което може да се наблюдава от територията на България?

- През септември 2081 година. След това е през 2135 година. Така че, ако искаме да знаем повече за Слънцето и искаме да сме с изследванията на световно ниво, то това изисква правенето на експедиции от наша страна.

- Небето над България какво още ще ни предложи?

- На 11 ноември има преминаване на планетата Меркурий пред диска на Слънцето. Нарича се "пасаж" или "транзит" на планетата. Тъй като Меркурий е по-близо до Слънцето, отколкото нашата планета, можем да я наблюдаваме. Тя ще се вижда като малка черна точка върху диска на Слънцето. След 14,30 ч. българско време Меркурий вече ще се забелязва от страната ни. Ще можем да я наблюдаваме до 20 ч., макар че по това време Слънцето залязва и започва да става тъмно. Но по-голямата част от пасажа ще можем да го видим. Чисто научно това явление не представлява огромен интерес. Но някога назад във времето преминаванията на Меркурий или Венера пред диска на Слънцето са изиграли много важна роля в астрономията - да можем точно да определим разстоянието от Земята до Слънцето. Това е може би най-голямото ни достижение за методите, които са прилагани преди 200 години. Исторически това е важно явление. Чисто визуално човек няма как да го наблюдава, ако не използва поне някакъв оптичен инструмент, но достатъчно неутрални филтри.

- Голям е интересът и към звездните дъждове. Кога да ги очакваме тази година?

- Най-известният метеорен поток са персеидите. Могат да се наблюдават между 11 и 13 август. Традиционно времето е хубаво, нощите са топли. Ако човек е далеч от населено място и има късмет да няма облаци, може да се наслади на персеидите. Има и други метеорни потоци, които не предизвикват чак такъв интерес, защото няма голяма честота на падащи звезди. По народно се наричат така, иначе нямат нищо общо със звездите. Всяка вечер човек може да види падаща звезда. Някои са по-ярки, други не, но не могат да бъдат предсказани.

- Традиционно през последните години все по-често се появяват информации за астероиди, които ще ударят Земята. НАСА също подхранва конспиративните теории със съобщения. През 2019 година очаква ли се сблъсък на Земята с астероид?

- Всяка година на Земята падат средно между 6 и 10 астероида, които са с размерите на автомобил. Най-често падат в някой от океаните, защото те заемат над 70% от земната повърхност. Затова и остават незабелязани за хората. Дали ще има такъв, който ще падне в някой град, няма човек на Земята, който може да ни каже отсега. Астероиди, които са с неопределена траектория, но има вероятност да се сблъскат с нашата планета, се наричат хазартни. Техният брой вече е около 2000. Не очакваме тази година да се сблъскаме с астероиди с големина от няколко десетки или стотици метра дължина. Но с размери от порядъка на хладилник или лек автомобил със сигурност ще има. Дано не се случи в нашия двор.

- Какво ще кажете за космическия апарат "Инсайт", който кацна на Марс? С какво дейността му може да е полезна за човечеството?

- Няма как да не стигнем до Марс, това ще се случи. Едва ли ще е през 2019 г., може би няма да е и през следващите 2-3 години. Това е чисто опознаване на планетата. Луната и Марс един ден ще ги използваме - дали за отправни точки за изстрелване на космически апарати, дали за създаването на лаборатории за производство на материали, в това число и на лекарства, дали за добиване на полезни изкопаеми. Но да си мислим, че Марс може да се превърне в наша втора планета или дом - това никога няма да се случи. Това е невъзможно! Нека да опазим нашата планета, която ни предоставя прекрасен живот и природа с огромно разнообразие на растения и животни. Колкото и да се опитваме да отидем на едно безкрайно зловещо място, за да го превръщаме евентуално в наш втори дом, това няма как да стане. Трябва ли да съсипем нашата планета, за да създадем друга? Логика не намирам, а и физически това е невъзможно.

Иво АНГЕЛОВ