Актьорът Явор Милушев: Няма безопасни демокрации

Кой е той

Роден на 9 януари 1948 г. в София. Следва радиофилмова и телевизионна техника в Чехословакия. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр.Сарафов" в класа на Желчо Мандаджиев и Кръстьо Мирски. Специализира в Лондон. Играе в театъра в Кърджали, Пловдив, "Сълза и смях", Театър "199", Малък градски театър "Зад канала" и т.н. Бил е депутат в 39-то Народно събрание от листата на НДСВ и заместник-министър на културата.

- Г-н Милушев, от къде дойде идеята за книгата ви "Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира"?

- Ивайло Петров написа послеслов за първата ми книга "42-23" и ми препоръча в стила на един от разказите - "Една нощ в белия лабиринт", да напиша романизирана биография. Дори не смеех да помисля за това, при неговите две книги образци в този жанр - "Преди да се родя и след това" и "Преди да се родя и след смъртта ми", но при всичките ни срещи ме поощряваше да пиша. Откъси от този разказ прочетох пред публика в Поморие по настояване на Георги Тошев. Пет години не ми даде мира и благодарение на него "Апокрифа" стигна до Книгомания, а резултата е в книжарниците.

- Как избрахте заглавието? Вие чувствали ли сте сеапонякога като "овца от стадото"?

- "Една нощ в белия лабиринт" е в основата на повествованието, а то е монолог на разказвача. Първото което написах беше заглавието, но го криех, случките могат да се опишат в кратко CV, но най-важното беше да създам мисловния свят на разказвача, траках по клавишите и основния материал беше два пъти по-обемен от този, който предадох за печат. Редакторът на книгата Михаил Неделчев, историк на литературата, с философски поглед към творчеството на нашите класици и съвременни автори, нямаше забележки, но предложи без да нарушавам стилистиката, да обединя отделни откъси в самостоятелни глави да им създам заглавия. След два дни му ги изпратих и каза: "Чудесно". Понеже в "Апокрифа" има много история се наложи да бъде прегледан от специалист и срещата ми с учен като Веселин Методиев беше голямо удоволствие. В хода на повествованието читателят може да разсъждава за своите преживелици, подобно на разказвача. Представете си реалностите, с които се сблъквате и ги сравнете с каквото ви говорят за тях. Затова е апокриф, защото разказвачът не се съобразява със зависимостите, заради които представят правдивото като неподходящо за политическите обстоятелства, а като меродавни ни предлагат правдоподобности, които водят до нежелан завършек. Настава разпад и настъпва време за самосъхранение, на основата на нашите културни фундаменти. В този смисъл никога не съм бил овца от стадото, но съм от стадото на Пастира, и на всички културни Пастири и Творци на нашата история, език, писменост и православие, от които сме наследили скрижалите на нашето съществуване.

- В книгата казвате: "Където стъпвах, чувах укор, че съм паднал от небето и не съм в крак. С какво не съм в крак? С времето. Защо? Защото едно или друго не ми е присърце". Днес какво не ви е присърце?

- Казвам го в "Апокрифа". Нашата демокрация се оказа уравнение с повече неизвестни, отколкото предлагаха посочените от емисарите решения, съобразно тяхната визия за нас. Политиците ни не разбраха, че решаването на политическите дилеми за израстването от управлявани до самоуправляващи се, върви ръка за ръка с етичните и моралните норми и традиционните ценности. Без това правило и без изстрадани убеждения и позиции, решаването на уравнението за демокрацията доведе до политическа аберация с всички социални и стопански грешки на растежа. Ако си тръгнал на някъде и не знаеш къде си, значи си на друго място, дори да имаш европейски, шенгенски или валутен печат, че си пристигнал. Но както има опасни диктатури, така няма безопасни демокрации. Настъпва разюздан либерализъм, доктрина на самотек, както казва Джейс Джойс. Не технологиите мътят света, а вдъхновителите на буреносен глобализъм, с пропагандни статии го превърнаха го във фанатизирана идеология за рая. Мултикултурализмът е повърхностна амалгама от субкултури, хибрид без хармонията на традиционните култури. Нова тенденция е новата уравновиловка на човеците и националното им обезличаване. Човекът да бъде биология без идентичност, световна тълпа подвластна на елит, чиято заслуга е владеенето на всичко. Това не ми е присърце, а на тях демокрацията не им е присъце.

- От много време не сте давали интервюта. Продължавате ли да вярвате на Лафонтен, който казва, че ще си щастлив, ако не живееш на показ?

- Не съм давал интервята, защото не са ме търсили за такова. Бих дал интервю на един водещ от обществената телевизия, за да му кажа, че като данъкоплатец, който му плаща заплатата, го уволнявам, защото с неговата речева вакханалия е стигнал дъното на чалгата. Но днес всеки иска да му се плати, казва Лафонтен, и пита: "Кога ли ще се освободиме от такива - за работа не става, но на приказки го бива". Такива васали са политически продукти, позиционирани на показ от своите сеньори да манипулират общественото мнение.

- В "Апокрифа" има описание на родителите ви Ц "бащиният поглед и майчината прегръдка бяха моите спасителни щитове пред страха и сатанинските набези". Какво от нещата, които те ви дадоха успяхте да предадете на любими за вас хора? В какво се провалихте?

- Е, надсмивах се над себе си като си въобразявах, че мога да променя непроменимото - устойчивата глупост на хора упоени от манията, че са велики. Животът е начин на поведение, на възприемане и отдаване. Майка ми имаше дарбата да обича и да прави добро, казваше ми, че годината има само 365 дни и всеки ден трябва са свърша нещо добро. Когато пред мен беше далечния житейски хоризонт, той се приближаваше към баща ми и ме учеше как с труд да преодолявам границите на възможностите извън приетия модел на живот, без да преча на други да правят същото. Никому не съм давал съвети какъв да бъде, доколкото мога го правех от сцената, екрана, и отношението ми към проблеми на обществото. Защото независимо от системата, хората съществуват според принудата на невидимата машина на властта.

- Родът ви по майчина линия допринася за развитието на правната ни система, баща ви е бил юрист. Защо не избрахте правото и защо се отказахте от мечтата си да станете диригент?

- Отговорът на въпроса е в "Апокрифа". От малък бях научен на самостоятелност и освен в игри и учение, четене на книги, обиколките по манастири и планински върхове, детството ми премина и в кантората на баща ми, и в Съдебната палата. Днес тя е като мавзолей, пред нея решетки, но не тя, справедливостта е зад решетки. Баща ми беше с половин век по-възрастен от мен, от него научавах принципите на правото. Ровех в неговата библиотека и четях книги с правна тематика. А справедливостта се постига с неотклонна служба на закона, но от независима съдебна система, тъй че трябва да се замислим какви закони се приемат, защото от тях зависи правоприлагането, а то рефлектира и върху справедливостта. Но независимо тегнещата липса на справедливост, зависимите правораздаване и съдебна власт, когато силата иска да подчини правото, заставам на страната на правото.

- Умира ли рицарството днес?

- Днес няма силни световни лидери, камо ли нашите, които да наречем рицари. Изключенията са в миналото и не защото са се появили в точното време, а защото промениха характеристиките на своето време в положителна посока. Отстояването на нашето достойнство винаги е било "напън нечовешки", както казва Вазов, но не се забелязват готови за такъв напън, ами и кутрето си да мръднат, се пишат рицари.

- Липсва ли ви сцената, какво не ви харесва днес в театъра?

- Не ми харесва занемарената реч на сцената и лошия правоговор. В радиото все още звучи родна реч, но телевизията е скороговорка и надговаряне, от такава имитация на диалог нищо не им се разбира. Телевизията дотолкова се профанизира, че дори не се използва учтивата форма. Фамилиарното обръщение към госта залъгва самочувствието на водещия, но принизява отношението към човека в незнайно откъде внедрен вирус за профанизиране до жълто на авторитети и личности. Решението ми да прекратя творческата си дейност в театъра и киното взех в момент, когато имах няколко предложения. Много силно трябва да ме впечатли нещо, за да се замисля дали да се кача отново на сцената. Същото се отнася и до киното, въпреки, че се правят добри филми. Приех ролята в "Дървото на живота", защото беше сложна, при това в началото на филма, а срещата ми с Христо Шопов ми достави голямо удоволствие. Има артисти, които харесвам и понякога си мисля, че за тях бих поставил пиеса, но това не е фикс идея, а защото им се възхищавам.

- Две са съдбоносните срещи, които трасират пътя ви в живота и в професията, с Цветана Манева и с режисьора Любен Гройс.

- О, никой не е трасирал пътя пред мен, но работих с театрални, кино и телевизионни режисьори от висока класа, с големи артисти от по-старата генерация и с много други прекрасни артисти. Цветана работеше с Любен Гройс и може да се каже, че срещата ми с тях е съдбовна, защото с Цветана поехме заедно в живота, а тримата с Гройс имахме еднакви възгледи и идеи и бяхме неразделни до сетния му час. Никога не ми е показвал какво да правя, постановките му имаха ясни идейни послания и от него научих как да ги изразявам и най-вярно да дирижирам мислите, емоциите и проблемите, които ме вълнуват. Благодарен съм и на публиката, че ме прие и никога не ме изостави. В "Апокрифа" има глава посветена на Гройс, за неговия широк творчески хоризонт, задълбочените му действени анализи, метода на работа, етиката му във взаимоотношенията, а постановките му бяха уникални и обгърнати от неговата аура.

- Какво днес от образованието ни трябва да се промени, за да знаят децата почти толкова за страната ни, колкото вашето поколение?

- Не може да искаме различните генерации да имат еднакви познания. Но като говорят за образование, някои явно не знаят защо "край Босфора шум се вдига", камо ли "Шестоднев" на Йоан Екзарх, и бяха написали за цар Симеон, че не оставил трайни следи в нашето минало. Ще си позволя да цитирам казано от баща ми преди 80 години: "Училището трябва да бъде възпитателен, не само образователен институт. Чрез едностранчивото развитие то влияе за загрубяването на душите. Училището не бива да се свежда до шаблони и нивелиране, пречка пред създаване на индивидуални особености и силни личности". Той е от генерация наследила възрожденския дух, верен на богословското послание на светите ни братя Кирил и Методий, че за да не пълзим като червеи и се стремим към висини и народна слава, трябва да вникнем в смисъла на "Аз" - ще рече самосъзнание, "Буки" - ще рече грамотност, "Веди", което пък значи знание. Този постулат съдържа всичко, което знанието прави "сляпото окато", както казва Вазов. А окатите са освободени от невежество и възпитани в ценности са способни да коват своята съдба. В този смисъл, концепция на духовно бедни хора за образование с шаблони и нивелиране, може да ни изведе само до едно място, да сме заникъде.

- Преди време на въпроса какво е животът за вас, отговорихте: "Да преодоляваш препятствията". Какво още не сте преодолели и за какво ви стигнаха силите?

- Преодоляването на препядствията не става с приказки, нито само с желание да го направиш, необходими са умения, знания, задълбочена подготовка и воля да стигнеш докрай с рационален и полезен за хората резултат. Винаги съм имал сила и воля да свърща каквото съм предприел, а инак всеки миг от живота е преодоляване. Мисля, че няма от какво да се срамувам.