Радослав Пеевски
Казвам се Радослав Пеевски и съм от гр. Карлово. Роден съм на 22 ноември, 1983 г.. Средното си образование завършвам в родния си град, специалност "Организатор на дребен и среден бицнес", след което и висше юридическо образование - ПРАВО в ПУ "Паисий Хилендарски" - гр. Пловдив. Обичам историята, научвопопулярните предавания, разходките. От края на 2012г. започнах да пиша стихотворения, изненадващо и за самия мен, посветени на различни теми - хумористични, тъжни, лирика за жената и др. Нямам издадена стихосбирка до момента.
КАРТИНА
От една картина гледа ме жена.
Ала коя е тя и кой ли я е рисувал?!
Дали реална е или мечта,
или художникът нея е сънувал!
Към картината пак поглеждам
и за вкъщи тръгвам бавно.
Ах, този образ, светъл, нежен …
Движение изкусно, плавно …
Безброй копнежи, неискани сълзи,
извират сякаш от недрата
на съзнанието, душата …
Но колко истинска и без лъжи,
виждам изрисувана жената.
И сякаш не картина, а болка е позната …
Болка от очаквания, от мечти …
Кажи, художнико, кажи!
Защо я нарисува?
ДАЛЕЧНО ВДЪХНОВЕНИЕ
Да бях художник, щях да нарисувам
за теб картина с прелест непозната!
Защото истински те аз жадувам -
повелителко на красотата!
Певец да бях, щях да ти изпея
най-прочувствените песни на земята!
Пред хубостта ти аз немея!
Махни от мене самотата!
Не съм художник, нито пък певец,
нито музикант съм даже.
Но от росата бисерен венец
сутрин аз ще ти направя!
Изгрев нов, искри червени,
Душа, трептяща от вълнение!
Мечти към тебе устремени.
Надежда, вяра, вдъхновение.
Отправям взор към висините
с очи, горящи кат жарава.
Ела и осмисли ми дните!
Аз просто искам те такава!
СОНЕТ
Всеки ден по мъничко умирам.
Минута всяка по-незрящ оставам.
Сутрин не се будя, а заспивам.
Секунда всяка по-бързо оглушавам.
И всеки път за мене е безкраен.
Всяка болка сега е нелечима.
За миг обърна погледа потаен,
за да видиш, че все още ме има!
Кажи какво си видяла в мене?
Защо си тръгна някак изведнъж?
Не можах дори сълзите си да взема …
Сълзи, с които плаках неведнъж …
И душата своя напоявах …
Ох, колко силно вярвах!
ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА КРАСОТАТА
Като изгрева - всяка сутрин се събуждаш.
Като цвете - всеки ден цъфтиш.
Като залеза - бавно се изгубваш
и под звездите тъй смирено спиш.
Като реката буйна - ти си неуморна.
Като небето синьо е душата ти безкрайна.
Понякога си кротка - друг път непокорна,
но винаги си силна, истинска, омайна!
Ах, колко хубост има в теб!
Колко младост виждам в твоя поглед!
Лице от нежност, устни като мед!
Душата ми сега е птица в полет!
Създание най-висше на земята!
Творение от чар и светлина!
Въплъщение на красотата!
Ти носиш името - ЖЕНА!
АКО ИСКАШ МЕ СЪНУВАЙ
Спи спокойно, хубаво момиче!
Спи, за нищо не мисли!
Знай, че много ми се иска
да погаля твоите коси!
Спи спокойно, сънувай, ако искаш!
Сънувай, ако искаш мен дори!
И всяка вечер заспивай със усмивка,
защото в твоя сън ще бъда до зори!
Спи спокойно, вън е тишината!
И луната сякаш бди над теб.
Ще дойде утре, ще дойде светлината,
ще ти даря най-яркия букет.
Спи спокойно, хубаво момиче!
Спи под туй одеяло звездно!
Когато утре с китка се закичиш,
спомни си за момчето бедно!
Момчето от онзи сън,
от онзи миг безкраен …
А аз смирено ще те чакам вън,
за да чуя твоя глас омаен!
ЛУНЕН ТАНЦ
Аз видях те в пустошта сама,
лека, грациозна, фина,
да танцуваш с ясната Луна
с коси като от коприна!
С блясък нежен, светлосин,
месечината сякаш те прегръща.
Сега в безкрая с тебе сме сами,
а утре като спомен ще се връщаш!
И всеки път във всяка моя нощ
аз ще поглеждам тихо към луната
и ще чакам онзи твой разкош
с бяла рокля, пронизваща тъмата!
Аз видях те в нищото сама,
красива, тиха и ефирна,
а край тебе сребърни цветя,
целуват те леко и безспирно!
О, съдба! О, съдба печална!
Не искам твойте черни висини!
Дай ми онази красота кристална
и под луната ни остави сами!
СНЕЖНА КРАЛИЦА
Косите и? са дар от есента!
Очите - с цвят на тюркоаз!
Лицето и? - кристална белота,
сякаш е направено от сняг!
Погледът - загадъчен, поглъщащ!
С характер - твърд като елмаз!
Тя в буря често се превръща,
а лавините са нейните деца.
Нейни са и върховете диви,
покрити с ледни пелени.
Душата и? е сякаш пуста, сива,
но може пък да се промени!?
Ще стане тя по-чувствена, по-нежна …
Нали ще дойде пролетта …
Няма да е все кралица снежна
и вместо студ ще носи топлота!
ЕСЕННА УСМИВКА
Усмивката, която носиш ти
и очите, пълни с обаяние …
Дълги сатенени коси …
Без думи оставяш ме … Създание!
И много есени ще се изредят,
еднакво сиви, тъжни и студени.
А очите ми, когато те съзрат …
Ще настъпи пролетта за мене!
Ще настъпи и лятото дори -
горещо, цветно, синьо, живо!
В душата ми отново ще гори,
надеждата за нещо по-красиво!
ЩЕ ИДВАМ ПАК
Ще идвам пак и после ще си тръгвам.
Ще се раждам, ще умирам много пъти.
Живот ще давам и живот ще да изтръгвам.
Ще бъда плът, взета от плътта ти.
Грешки много допуснати ще имам.
На изпити всякакви ще се явявам.
За теб ще бъда лято, есен, зима
и пролет ще съм - жива, разцъфтяла.
И в малко цвете нейде в долината,
и в малък стрък изсъхнала трева,
и в капчица на някой от сълзата -
ще се превръщам във всичко аз.
Във всичко, докле светът го има.
Дорде земята се върти …
Аз безследно не ще да си замина,
докато съществуваш ти!
Ще пиша и написаното ще изтривам.
Ще се поправям, ще греша.
Себе си всеки път ще преоткривам.
Задачите - всички няма да реша.
Пропуски винаги ще има.
Сърца разбити ще кървят от самота.
Сякаш болка съм ти неизлечима,
защото аз съм в теб, аз съм съвестта …
Аз съм споменът и пътят, и животът!
На теб дори не ти е нужен бог!
Не съм умникът, нито пък идиотът,
но мил ще бъда, понякога и строг!
Ще те търся доста и ще се отказвам.
Ще спирам и ще тръгвам много пъти.
Ще се изкачвам и в пропасти ще падам,
ала все нявга ще потъна във ума ти …
ОБИЧАНА БЪДИ
Обичана, обичана бъди …
Не за месец или за година!
Очи горящи - изгарящи звезди!
Поглед - мек като коприна!
Идвай всякога по-ярка, по-красива,
като ново утро - светло и омайно,
но дните идват и бързо си отиват,
а ти оставаш … Създание сияйно!
Ах, нека … Нека дойде пролетта!
Тя всеки път по-цветна е, по-жива …
Жена - ти вечно носиш прелестта …
Магична тайнственост на самодива …
Обичана, обичана бъди …
С хубост чиста, обсебваща, тревожна …
Цвете неповяхващо си ти!
Без теб животът, знай, е невъзможен!
БЕЗКРАЙНА БЛАГОДАТ
Заспива след залеза денят.
А с утрото отново се събужда.
Такава хубост - нежен, ярък цвят!
Едничък лек за всяка болка чужда!
Безлюдна пустош, единствена звезда!
Молитва - отправена за здраве.
Ах, колко много красота!
Радост чиста в очи на лик сияен!
Искряща обич, неземна благодат!
Ясно Слънце над извор жив, безкраен!
ПО-КРАСИВА ОТ ЦВЕТЯТА
Като самотна роза след розобер стоиш в полето
и огряваш като слънце без лъчи.
Дори да си едничко облаче в небето,
караш пак моите очи
към теб да гледат!
Да мечтаят …
Да се смеят …
Да гледат към …
Към тая хубост естествена, без грим,
без червило, без фон дьо тен,
към този образ с нищо несравним
и да се чувствам отново окрилен
от тая сила тъй необяснима,
жива, истинска,
непобедима,
вълшебна приказка!
От всичките цветя си по-красива!
От простора по-ясни са очите ти!
Всеки цвят много ти отива
и често вятърът танцува с косите ти!
Природата ти си подчинила.
Лятото топлината ти е дало.
С младост пролетта те е дарила
и като сняг лицето ти е бяло!
