Уникално животно открито в Балкана

Уникален хищник, за който се знае, че е изчезнал по нашите територии, бе заснет случайно в Стара планина. Удивителните снимки прави Юлиан Петров, който съвсем неочаквано се сблъсква очи в очи с горското животно. Той запазва самообладание, вади телефона си и запечатва фигурата на дивия звяр.

Оказва се чистокръвен рис. Животното официално е вписано като изчезнал вид в Червената книга на България от 1985 година.

"Докато отивах на варда, видях това животно. Разхождаше се спокойно и успях да го снимам", споделя Петров пред "България Днес" и показва ексклузивните снимки. Според ловеца невижданият от години хищник е дошъл по нашите територии от Сърбия, като се е промъкнал през старопланинските непристъпни участъци.

"Рисът влиза от Сърбия, където преди време разселиха такива животни. Беше мъжки екземпляр. Умишлено няма да кажа къде точно го видях, защото всякакви разкази ще помогнат на бракониерите да го открият. Знаем, че в България се случват лоши неща със застрашени видове като този. Чувал съм, че друг рис вече е убит и препариран", казва още щастливецът, видял изключително редкия вид от семейството на котките.

Петров е специалист в лова на хищници. През 2015 година успява да осъществи една от мечтите си и поваля голяма 3-годишна вълчица. Друг майстор на пушката потвърждава тезата му.

"И аз съм намирал следи от рис в Стара планина. Открих останки от оглозгана сърна и екскременти от риса покрай нея", категоричен е ловецът.

Появилият се див звяр е от вида евроазиатски рис. Първите документирани сведения за наличието му по българските земи датират от 1862 г. Последният официално регистриран рис в България е бил убит през 1941 г. в Панагюрище от немски войници. След края на Втората световна война това животно изчезва от българската природа. През 80-те години на миналия век са правени неуспешни опити за заселване на екземпляри в райони в Стара планина. От края на ХХ век се появяват сведения за епизодичното завръщане на риса. Но никой така й не го е виждал.

Рисът живее 5-10 години. Въпреки че е потайно животно, не се страхува от човека. Обитава просторни горски масиви в планините. Предпочита стари естествени гори и скалисти места. Ловува също в клековата и алпийската зона. В години на глад е възможно да влезе и в населени места. Рисовете са нощни животни и много рядко ловуват през деня.

Умелият хищник вижда мишка от 65 метра, заек от 300 метра, а яре забелязва чак от половин километър. Основната му плячка са сърни, млади диви свине, зайци, кокошеви птици и гризачи. Напада също селскостопански животни, както и домашни котки и кучета. Рисът проявява природна ненавист към лисиците и язовците ги убива, дори когато е сит. Вълкът е главният му конкурент и неприятел.

Най-голяма популация на рисовете е в Русия. На Балканския полуостров живеят едва около 350-400 екземпляра, повечето от които в Сърбия. Около 80 има в Албания. На територията на Румъния, извън полуострова, рисовете са около 1200. Докато в цяла Европа са около 8000, основно из Финландия.

Експертът Диана Златанова:

Лесна мишена е за бракониери

Доц. д-р Диана Златанова човекът, който познава най-добре рисовете и тяхното поведение. Тя е била директор на "Екологичен научно-образователен център" в столичния зоопарк и експерт по едри хищници. Преподава в Софийския университет, катедра "Зоология и антропология". Пише докторската си дисертация на тема: "Моделиране на местообитанията за вълка, мечката и риса у нас", като това е първият труд с подобна насоченост у нас. Ето какво споделя зоологът пред "България Днес":

- Г-жо Златанова, научихте ли за риса, който е заснет в Стара планина?

- Това не е единственият случай, в който рис е забелязван у нас. През 1998 година беше отстрелян екземпляр в Етрополския Балкан. Впоследствие имах възможност да разгледам черепа му. Първите снимки като доказателствен материал направихме през 2008 година от Осоговската планина по време на наш проект. Тогава наблюдавахме общо три екземпляра, но за съжаление бракониери ги убиха. Когато се разчуе, че има рисове някъде, не им прощават. Животните се опитват да се завърнат по нашите територии, но не успяват да оцелеят много дълго време тук.

- Вярно ли е, че това са рисове, разселвани в Сърбия?

- Не, това е погрешно възприета теза. Става въпрос за съвсем естествено навлизане на риса от Карпатската популация през Румъния, Сърбия и по планинската верига към нас. Още от 80-те години започва да се наблюдава тази миграция. Тогава е открит рис, удавен в рибарски мрежи в река Дунав. Рисовете са едни от малкото котки, които плуват много добре. Доста дълго време проблем за навлизането на тези животни се оказваше граничната ограда между Сърбия и България. След като кльонът се премахна, все по-често идват рисове тук. През 2011 година намерихме следи в парк "Българка" в Централен Балкан. За съжаление, и там бързо "решиха проблема", като го отстреляха.

- Какъв е статутът на риса у нас?

- Видът беше записан в Червената книга на България като изчезнал. Но тази книга няма законодателна сила, а е по-скоро информативна. Рисът е включен в Закона за биологичното разнообразие като строго защитен вид, който се води критично застрашен. Защитени са и неговите местообитания. Убиването му е форма на бракониерство.

- Може ли рисът да намери по-трайно място във фауната ни?

- Надяваме се, че ще се завърне. От доста години работим за това. Планирахме улов и поставяне на нашийници, с които да проследяваме животните. Женската, която наблюдавахме в Осоговската планина, беше като часовник. Всеки ден по едно и също време преминаваше през едни и същи пътеки. Когато намерихме средства за нашийници, тя изчезна. През 2012 година беше бременна, но така и не намерихме малки. Нещо се беше случило. В България имаме местообитания, които са абсолютно подходящи за този вид. Хранителен потенциал за риса също има. Единственият проблем е бракониерството. Има нагласа, че щом е хищник, трябва да бъде унищожаван. Не поставям всички ловци под общ знаменател. Повечето от тях са съвестни и искат рисът да се завърне.

- Опасен ли е този хищник, ако човек го срещне в дивата природа?

- Не. Когато за първи път го видяхме през 2008 година, дори не разбрахме какво точно наблюдаваме, защото беше през дървета. Скри се сравнително бързо от нас. Рисът е доста глупава котка и не се плаши особено от хората. В повечето случаи се качва на дърво и наблюдава човека оттам или тича няколко метра напред и се обръща да погледне какво става. Това е и причината да бъде толкова лесна мишена. В миналото съществуват доста легенди за това какъв звяр е, но всъщност не е опасен за човека. Като всяко животно, което хората не познават, веднага му се вменява някаква мистерия около него. Да звучи като нещо страшно. А не е.

В Македония: Животното е наше

В Македония приемат риса за свое животно. В тази страна той е символ на дивата природа. Дори наричат вида македонски рис и се гордеят с присъствието му в тамошните гори.

В местния национален парк "Маврово" има популация от около 30-40 възрастни. След обявяването на независимостта на Република Македония и създаването на независимата й валута през 1993 г. изображението на балканския рис е поставено на монетата от 5 денара. Година по-късно той започва да краси и пощенските марки. На екипите на националния отбор по футбол на Македония също доскоро беше изобразен рис.

Каракал броди из Пловдив

Само преди седмица животно от семейството на дивите котки шашна пловдивчани. На кадри, разпространени в социалните мрежи, се вижда каракал, наричан още пустинен рис, който се разхожда по оградата на къща в центъра на града.

Оказа се, че животното е избягало от частен дом през терасата. След кратка разходка каракалът се прибрал.

Законът за защита на животните категорично забранява внасянето, придобиването, отглеждането и притежаването на диви котки. Такива се допускат единствено в зоологически градини и спасителни центрове. У нас доставка на рис по нелегални канали струва между 2500 и 5000 евро.