Най-странните български обичаи

Публикувана: 18.02.2019, 11:30 10089 Автор: Иво АНГЕЛОВ

Хорото на мъртвите е традиционно във Видинско

Стрелба по моми, помен на живи, гоним змейове и демони, лекуваме се с бой с тояги

Тричането на кучета няма да се осъществи за четвърта поредна година.
Ритуалът е известен главно в Източна и Южна България и се изпълнява в седмицата от Сирни Заговезни до Тодоровден, която тази година се пада в средата на март.
Обичаят се провежда от мъже, които връзват въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка поставят куче. При рязкото изправяне на коловете кучето се завърта във въздуха с голяма скорост и накрая пада във водите на реката. Според народното вярване този обичай цели да предпази домашните животни от болестта бяс. Срещу ритуала се обявиха много хора и защитници на правата на животните и тричането беше прекратено след намесата на полиция и жандармерия.
Макар вече да нямаме тричане и слава Богу, у нас продължават да съществуват други ритуали, които за едни са абсурдни, а за други са забавни. Те още не са забранени и точно тук ще ви разкажем за тях.
На Сирни Заговезни се провежда и друг любопитен ритуал - джавка. Това е побългарена версия на празника на Свети Валентин. Влюбени младежи показват на момите, че ги харесват... обстрелвайки ги с огнени стрели. Стрелите се палят от накладения в центъра на селото огън и после се изстрелват по избраницата. Ако изстрелът е точен, вече ергенът и момата стават двойка. Макар обредът да е доста атрактивен, той е и много опасен за момичетата, които могат да пострадат сериозно от летящите огнени стрели.

Друг странен обичай е живи възрастни хора правят помен за... собствената си смърт. Това се прави във видинското село Раброво.
Обредът за отдаване на почит на починал човек се извършва по всички канони на християнството - раздава се храна, реди се трапеза и дори се извиква свещеник, който да опее "мъртвеца". Единствената разлика от традиционния ритуал е, че "починалият" е жив и присъства. Той обаче не яде и не пие, защото са смята, че изобщо не присъства на ритуала. Според поверието докосне ли от храната, ще умре.
Логиката на възрастните хора е, че се притесняват, че избягалите от Видинско техни млади наследници няма да им направят помен след кончината им. Други пък изобщо нямат деца или съпруг/а и затова си извършват сами помена. Ритуалът е с влашко потекло - в региона живеят много власи.
Друг любопитен местен обичай от този край на България е т.нар. хоро на мъртвите. На втория ден след Великден роднините на починали хора се събират в района на Албутинския манастир край село Градец и танцуват в памет на близките си хора. Според обичая всяко хоро за мъртвите започва с откупуване на музиката от опечалените близки, някои от които държат в ръцете си портрети на покойници. Спазвайки традицията, скръбните ритуални хора за възпоменание се вият преди обед, а след това се играе за живите. Вярва се, че ритуалът е от времето на траките, които са се веселили по време на погребения.
Обичаят кадене е свързан с празника Бабинден, който е известен като Деня на родилната помощ. Старата традиция гласи, че на обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Сексуалният контекст присъства много силно в този ритуал.
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която не може да зачене, трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват интимни отношения.
Гонене на змей (Гонитба на змей или Потера на змей) е български обичай, изпълняван при продължително засушаване, разпространен главно в Западна и Северозападна България и централните части на Стара планина.

Обичаят не е календарно обвързан. Според народните вярвания, когато настъпи продължителна суша, за чието прекратяване не помагат обичайните обреди за предизвикване на дъжд като молебени, Пеперуда (малко момиче, съблечено и покрито със зеленина, обикаля селото, като стопаните на всяка къща го поливат с вода и му пеят песни) и Герман (мъжка фигура от кал или глина ритуално се погребва), тогава се пристъпва към гонене на змей. Това се обуславя от вярването, че обичаите Герман и Пеперуда са насочени към съществото, властващо над дъжда и дъждовните облаци, и щом не постигат желания ефект, то причината за сушата е змей, който се е заселил в селището или околностите му.
Мратинци (Мратиньок) е празник в българския народен календар в чест на демоничното същество мратиняк, причиняващо болести по кокошките и домашните птици. Известен главно в Северна и Западна България, този празник се чества на 14 ноември. На някои места Мратинци се нарича периодът от 11 до 16 ноември. За да умилостивят този демон, на стопаните колят черно пиле.