Орлина Аспарухова, първата жена пилот на балон у нас: Прелитала съм джунгла в Бразилия

Прекарах час над пустиня в Индия 

КОЯ Е ТЯ

Орлина Аспарухова е първата жена пилот на балон в България. Баща й е военен летец, един от основателите на военното училище в Долна Митрополия. Завършила е Икономическия институт (сега УНСС) и е работила във външнотърговска фирма. Предприятието купува балон с рекламна цел и тя започва да се обучава на него. На 12 май т.г. ще се навършат 31 години от първите й полети.

- Г-жо Аспарухова, вие сте първата жена, която пилотира балон у нас. Как започна всичко?

- През 1984 г. станах член на един делтаклуб. Говорехме много за балони, получавахме чуждестранни списания, в които се говореше, че из Европа и света балоните са много разпространени. По това време се занимавах и с външна търговия. Аз толкова исках да летя с балон, че дадох идеята да купим един с реклама цел за нашата фирма. Колегите ми имаха доверие и се съгласиха. Проучих нещата и поръчах балон от Англия. По-късно отидох да се обучавам за пилот в Полша. На 7 март 1988 г. получих лиценз за правоспособен пилот на балон. Два месеца по-късно пратката от Англия пристигна и аз пилотирах над Пловдив.

- Какво беше усещането?

- Всичко е много вълнуващо и интересно. Това се случи точно 96 години след първия полет с балон в България. Еуфорията беше невероятна, хората толкова се забавляваха. И млади, и стари идваха при мен да си правим снимки. Питаха ме как работи. Получи се малко като урок по физика. Всеки полет е интересен и различен. Това е, като да се изкъпеш в една и съща вода в реката, която тече. Не е възможно. Така е и при нас.

- Как всъщност се управлява балон?

- Вертикално управлявам балона с подаване на повече топъл въздух. Ако прегрее, отварям една клапа, за да изпусна част от топлия въздух, и отивам на нивото, което ми е необходимо. Хоризонтално съм с посоката и скоростта на вятъра. На различните нива въздушните течения са в различна посока. Умението на пилота да ги използва го води до целта, до която иска. Приблизително за среден клас балон въздухът трябва да се нагрее до 70 градуса. Интересното е това, че конструкцията на балона си е останала почти същата, както преди 230 години. Имаме тръстиков кош и купол. Кошът действа като амортисьор при кацане. Новото е горелката, тъй като навремето са мислели, че балонът се издига от пушека, и са палили големи огньове. По-късно разбират, че е заради топлината.

- Състезавали ли сте се с други балони?

- Когато започнах, общо взето, летях само аз. Нямаше с кого да се състезавам. Отивах на международни състезания като шампион на България едва ли не. Това ми даде възможност да участвам в много големи състезания. Първото ми голямо международно състезание беше във Франция през 1992 г. Няма да забравя и световно в Бразилия. Имаше 13 вида спортове, които бяха свързани с природата - ориентиране, конни състезания, катерене. Имаше и балони, разбира се. Да летиш над водопада Игуасу (шестият по големина водопад в света, сравняван с Виктория и Ниагара- б.а.) - е нещо неописуемо. Забележителен полет имам и в Санкт Петербург. Поканиха ме като жури, но аз реших да се явя като състезател, защото кога друг път ще мога да летя над този град. Над големите градове обикновено са забранени полети. Само организирано може. Беше невероятно!

- Кое е най-въздействащото място, над което сте прелитали?

- В Бразилия летях над джунглата. Летяла съм и в Индия, над самия град Делхи. Отново там ми се случи да прекарам един час над пустиня. Но не над пясъчна, а земята беше суха и напукана. Големи цепнатини, не се знае колко дълбоки. Гледахме да кацнем някъде, където има къщи, защото това означава, че има и път и могат да дойдат да ни приберат.

- Как ви посрещнаха там?

- Посрещането беше много интересно. Освен че виждаш природата, хората също са невероятни. В Индия балонният спорт беше на много високо ниво. Приеха ни с голямо уважение. Организираха ни летен театър, концерт с техните танци. Водиха ни и до Тадж Махал и други техни забележителности.

- На какви места ви се е налагало да кацнете аварийно?

- Във Франция ми се случи да кацна в нива. Преди това прелетях горски масив и си хвърлих маркера. Видях как пада в една ливада, която аз подминах. А този маркер беше важен, за да ми се отчетат резултатите от състезанието. Когато тръгнахме да го търсим със съдиите, го намерихме сред стадо крави. Една от тях стоеше над него и го гледаше с голям интерес. В Русия пък за малко да кацна в един двор. Е, не се приземих в него, но кацнах на гара с черни въглища. Снижих се, видях двама души и им казах да дръпнат въжето. Справиха се, все едно съм ги обучавала. Бързо издърпахме купола и на това малко място кацнаха още четири балона.

- Случвало ли ви се е да ви свърши горивото?

- Винаги имам две независими една от друга бутилки. Управлявам само с едната, когато свърши, превключвам на друга и търся място за кацане. Дори и в планина да си, все има полянка. Лошото е, че трудно могат да дойдат да те приберат, ако мястото е недостъпно.

- А да премине самолет в непосредствена близост до вас?

- Случвало се е, но не прекалено близо. Виждала съм в далечината. Но е по-приятно да се лети на ниско, защото горе е малко скучно. Виждаш едно безкрайно бяло море, слънцето, но толкова. Не се променя гледката, както ако летиш по-близо до земята.

- Коя е най-голямата височина, на която сте се издигали?

- Около 5000 м. Това ми е най-високото разстояние. За кратко беше и после се спуснахме.

- Кое е най-голямото разстояние, което сте прелитали?

- Може би към 100 км. Това се случи, когато летях над връх Мусала в Рила. Излетяхме от входа на Рилския манастир. Летяхме на 4000 метра височина с Иван Трифонов, но времето беше много лошо. Бяхме накачили много бутилки с гориво, тъй като си правихме сметка от една сравнително западна точка на страната да стигнем до Варна или Бургас. Така се случи, че времето не беше подходящо. Вятърът ни обърна към София. След час кацнахме на гърба на Витоша. Спуснахме се през мъглата и се приземихме в местността Манастирище, което според Трифонов беше знамение, защото той е малко суеверен. Някой ни е закрилял.

Доли ТАЧЕВА